Определение № 128 от 10.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000088 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от името на А. А.

М. срещу определение №1/02.02.2025г. по електронно дело 20243500900004 (ТД № 4/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Търговище , с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е отказано поисканото изменение на постановеното по делото решение, чрез намаляванедо 1000лв. на прекомерен размер на присъден в полза на ответника адвокатски хонорар от 4505.78 лв. с ДДС.

Частната жалбата е подадена в срок, считано от дата на връчване на обжалваемия акт на пълномощника на страната. Подателят е адвокат с пълномощно с права за всички инстанции (л.178 от делото на ДОС). Авансово дължимата такса е внесена. Определението за изменение на обжалваем съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред въззивния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр. чл. 248 ал.3 ГПК.

Жалбоподателката ищца М., чрез адв. С., твърди, че при разглеждане на възражението за прекомерност на разноските, съдът е пренебрегнал ниската фактическа и правна сложност на казуса и противно на тълкуването, указано в практиката на СЕС и на ВКС, е отказал да намали разхода за адвокатска защита под минимум, предвиден в НМРАВ. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като необосновано високия размер се намали до не повече от 1000 лв, съответни на защита по спор, приключил с едно заседание по приети две експертизи, концентриран след преговори и частично изплащане на дължимото обезщетение само до основанието за отчитана на съпричиняване на вредите, покрити от ответника.

Насрещната страна ответник НББАЗ, чрез адв. Ц. е оспорила в отговора по жалбата оплакванията на жалбоподателката, като се е позовала на обоснованото уважаване на възражението на ищцата по размера на адвокатския хонорар и редуцирането на разхода на ответника още в акта по съществото на спора до препоръчителен минимум. Сочи, че допълнителното 1 намаляване до приемливия според жалбападателя размер би накърнило не само правилата за компенсиране на разноски, съответни на правна и фактическа сложност, но и на принципа на равнопоставеност, доколкото определеният от съда намален размер е съпоставим с размера на уговорените от самите ищци възнаграждения за същия вид адвокатска услуга. Моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на жалбоподателката, за присъждане на горници от 35 000лв и 1279.14лв над получени от компенсаторния орган обезщетения в размер на 70 000лв за неимуществени вреди и 2600.64лв за имуществени вреди, причинени от автомобилист, застрахован при чуждестранен застраховател, който е бил предявен в условията на субективно съдединяване с претенция и на друго пострадало лице също като остатъчна претенция за горница от 2531.25лв. При приключване на съдебното дирене, ответникът НББАЗ е посочил в списъка си с разноски заплатени 5322лв.(с вкл. ДДС) като адвокатско възнаграждение, съответно на представените още с отговора доказателства за извършването на такъв разход, за услугата, предоставена от упълномощено адвокатско дружество за изготвяне на отговора и процесуалното представителство по спора, повдигнат от двамата пострадали. Така обоснования разход е бил оспорен като прекомерен в заседанието по съществото на спора и съдът е разгледал възражението, като в решението си е редуцирал този разход до размер от само 4505.78лв, определен по методика на НМРАВ, с ДДС. От общият сбор от 5230.78лв на признати от съда, направени от ответника разходи(включващи и разноските по събиране на доказателствата) на двамата ищци общо е възложена само част от 5087.88лв, съразмерна на отхвърлените две претенции на М. (общо 36279.14лв)и отхвърлена част от претенцията на М. (над 1060.30лв до 2531,25лв).

Обжалваното определение е постановено по своевременно подадената молба от името на М. за изменение на това произнасяне.

Съответно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд дължи преценка само на адекватността на размера на установените като направени от ищеца разходи, тъй като предпоставките за възникване на отговорност на ответницата, за неоснователно причинен съдебен процес не са спорни.

Въззивният състав съобразява, че за разлика от общата отговорност за злоупотреба с права, която се носи в пълен обем като обезщетение за умишлено целенасочено (и затова непозволено от закона) увреждане, специалната отговорност за разноски по съдебен спор, уредена в чл. 78 ГПК, не зависи от субективното отношение на участника в делото. Макар и обективна, тази отговорност е производна от принципите на равнопоставеност и добросъвестност в процеса и затова е ограничена до конкретно изброени разходи, пряко свързани със съдебния процес и съответно очаквани за участниците в него. Носителят на съдебно признатото право е легитимиран да получи справедлива компенсация за онези разходи, които прави разумно и съразмерно на нужната защита, като преценката за адекватността им е 2 фактическа и обективно обоснована, без да зависи от субективната готовност да се ползва луксозна услуга. За разлика от довереника и доверителя му, които изразяват взаимното си съгласие по размера на хонорара според личния си субективен интерес, задълженото за разноски трето лице не участва в договарянето на услугата, и затова то следва да има право да ограничи отговорността си до стойност, която е съпоставима с правната и фактическата сложност на казуса, определена по критериите на ТРОСГТК 6/2012 на ВКС.

Както и двете спорещи лица сочат, обвързващи долни граници на тази преценка, въведени с нормативен акт няма, тъй като наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет и конкретно методиката за остойностяване на адвокатските услуги има само оповестително-препоръчителен характер, предназначен да повиши качеството на достъпните за гражданите услуги, но съответствието на този нормативен акт със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност (след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела C-427/16, C-428/16 и C-438/22) се отрича в съдебната практика (Определение № 1468 от 5.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 1578/2023 г. , I т. о. и Определение №2948/12.06.2024 на ВКС по к. ч. т. д.

№1567/2024, I г. о., Определение № 1866/28.06.2024г. на ВКС по ч.т.д.

586/2024г, II т. о.). Затова при определяне на конкретния размер на разноските при направено възражение за прекомерност, водещи за съда като орган, компетентен да определи справедливата компенсация, следва да са на първо място вида на разхода, а след това и обосновката за адекватността на размера му със специфичните характеристики на правния спор. Предметът на настоящото дело е била горница от паричен дълг, чието основание е било вече установено в предварителното рекламационно производство пред бюрото, заместващо чуждестранния застраховател, покриващ риска от увреждане на участници в движението по пътищата, но останалия спорен въпрос за съпричиняването на уврежданията с поведение на пострадалите е особено съществен за размера на търсените обезщетенията. Затова концентрирането на процеса само по този въпрос наистина намалява обема на необходимата защитата на ответника, но не и до пренебрежимо ниски нива, тъй като изисква провеждане на пълно съдебно дирене с възложена именно на ответника доказателствена тежест относно фактите по поведението на отделните участници в ПТП и значението им като елементи в причинно-следствена верига. За изясняването на този спорен въпрос са събрани две експертизи, което също индикира немалка фактическа сложност. Не може да не се отчете и усложнението поради съединяване на претенции на две лица за различни по вид вреди, което изключва еднаквото правно значение на установяваните по делото факти относно приносът на всеки от ищците. Затова настоящият състав на съда преценява, че правото на компенсиране на разходи за защита по такъв иск следва да се установи в предвидимите размери на хонорар за цялостна защита по парични претенции с ясен имуществен интерес, които страните са можели да прогнозират при упражняване на процесуалните си права с дължимата грижа и добросъвестност. Общ ориентир за такъв предвидим размер е именно методиката, възприета в НМРАВ(действаща в редакция при договаряне на съответната услуга. Въззивният състав отчита, че задължителния характер на този акт е отречен като несъвместим с принципи на Евроинтеграцията (решение на СЕС C-438/22) но не може да бъде и изцяло игнориран, когато конкретните обстоятелства по делото го характеризират 3 като типичен спор със средна по степен правна и фактическа сложност. Още повече, че изведения чрез ориентирите по Наредбата размер кореспондира и на пазарните нива на конкретната услуга, доколкото самата ищца е приела за адекватно на защитата по своя иск адвокатско възнаграждение в размер на 3870 лв., а при добавяне и на хонорара, договорен от другия ищец общата цена на услугата по съединените претенции възлиза на 4420лв. Този размер е съвсем съпоставим с хонорара, който тези двама ищци следва да възстановят като разход на насрещната страна. Затова и въззивният съд, както и първата инстанция, намират че понижаването на сумата от 4505.78лв. за адвокатско възнаграждение до посочения от жалбоподателката размер от само 1000лв. е необосновано и затова молбата по чл. 248 ГПК се оказва неоснователна.

Частната жалба срещу обжалването определение не следва да се уважава.

По тези съображения и на осн. чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1/02.02.2025г. по електронно дело 20243500900004 (ТД № 4/2024 г.), по описа на Окръжен съд – Търговище, с което молба на А. А. М. за изменение на постановеното по делото решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, чрез намаляване на прекомерен размер на присъден в полза на ответника адвокатски хонорар от 4505.78 лв. с ДДС е оставена без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.

274, ал. 3, т. 2 ГПК с частна касационна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4