Решение № 47 от 21.12.2021, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Велики Преслав, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20213610200308 по описа за 2021 година Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от Д. Г. ИЛ. с ЕГН **********, с адрес в гр.********, срещу Наказателно постановление №21-0323-000375/08.07.2021 г., издадено от Началника на РУ – Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с което за нарушение по чл. 140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.3, пр.1, чл.177, ал.6, пр.2 и чл.183, ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в общ размер на 410.00 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното пред настоящия съд наказателно постановление, с аргументи з а нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че АНО е допуснал нарушение на чл.52, ал.4 и чл.54 от ЗАНН, както и такива на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са от категорията на съществените и нарушават в значителна степен правото на защита на жалбоподателя и водят до недоказаност на нарушението, съгласно чл.6 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло депозираната жалба.

Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РПШумен, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, 1 намира следното:

На 23.04.2021 г. св. С.Н. – мл.автоконтрольор при РУ Велики Преслав, заедно с колегата си св.П.Д. осигурявали контрол по безопасност на движението на път I-7 в Община Велики Преслав. Св.Н. спрял за проверка на км. 137+130 движещ се в посока към гр.Шумен, товарен автомобил "Мерцедес 412 Д с регистрационен номер *****, управляван от жалбоподателя Д.И.. Предвид констатирани извършени от същия нарушения, св.Н. му съставил АУАН за това , че на посочената дата, управлявал МПС, което не е регестрирано по надлежният ред, доколкото се установило, че е с прекратена служебна регистрация на 25.01.2021 г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, както и че в качеството му на приобретател не го е пререгистррал в службата по местоживеене в едномесечен срок от датата на придобиването му и не носи контролен талон към СУМПС - нарушения на чл.140, ал.1, чл.145, ал.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Във връзка с направените констатации, от страна на РУ - В.Преслав била сезирана РП-Шумен с оглед преценка на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление от 18.06.2021 г. на прокурор при ШРП бил постановен отказ от образуване на ДП с аргумент за субективна несъставомерност на извършено по чл.345, ал.2 деяние, предвид липсата на доказателства за наличието на пряк умисъл у дееца, закупил процесното МПС на 23.11.2020 г.

Препис на постановлението било изпратено на началника на РУ В.Преслав за преценка относно ангажиране отговорността на Д. Г. ИЛ. от гр.

**** по административен ред за същото деяние.

Въз основа акта и посоченото в Постановлението на ШРП било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка, като на жалбоподателя, на осн. чл.175 ал.З пр.1 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП била наложена „Глоба“ в размер на 200лв за нарушение на чл.145 ал. 2 от ЗДвП и на осн.чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10,00 лв за нарушение на чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания свидетел са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на разпитания свидетел считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

2

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Описаните нарушения, са по начин индивидуализиращ същ ите и позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушенията, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя.

По делото не е налице спор между страните относно така установената от съда фактическа обстановка. Спорът е относно наличието на субективния елемент от състава на едно от посочените административни нарушения, правната квалификация касателно другото такова и липсата на позоваване в обжалваното пред съда НП от страна на АНО на Постановлението на прокурор от ШРП, с което е отказано образуването на ДП и съотв.прилагане разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН

В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на първо място на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Легална дефиниция за регистрация се съдържа в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно този текст "регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Аналогични са и разпоредбите на чл.

3, ал. 1 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл.

3

143,ал.15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение.

Съответно, според правилото на чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Очевидно е, че изпълнителните деяния на двете нарушения са различни. За да се осъществи състав на нарушение по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, задълженото лице трябва в срок до един месец да не предприеме действие по регистриране на придобито превозно средство в съответната служба за регистрация на ППС. Т. е. материалното правило за поведение е за определено действие, а нарушаването му се осъществява, чрез бездействие.

Съответно, за да се наруши забраната за допускане по пътищата, отворени за обществено ползване, само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред, възведена в чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, задълженото лице трябва да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В този случай изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон бездействие.

Анализът и тълкуването на цитираните по-горе разпоредби, относими към настоящия казус, водят на извода, че след валидно осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство "нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

В разглеждания случай след придобиване на процесното моторно превозно средство на 23.11.2020 г. жалбоподателят не е изпълнил посочените нормативни задължения за регистрация на превозното средство и на 25.01.2021 г. регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, чрез отбелязване в автоматизираната информационна система. Следователно към посочената в наказателното постановление дата на извършване на нарушението – 23.04.2021 г., автомобилът вече е бил със служебно прекратена регистрация и жалбоподателят Д. Г. ИЛ. е управлявал нерегистрирано МПС по смисъла на 4 закона, поради което е осъществил виновно състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Противно на рлевираните възражения, за служебното прекратяване на регистрацията, законът не предвижда издаване на акт или уведомяване на собственика на автомобила, както това е предвидено например при служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, т. 10 от ЗДвП – при получено уведомление от собственика от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. В качеството си на собственик на управлявания автомобил жалбоподателят И. е длъжен да познава произтичащите от ЗДвП задължения към приобретателите на моторни превозни средства за регистрирането им по реда и в срока по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а и да знае последиците от неизпълнение на тези задължения. Именно тези обстоятелства не изключват вината на И. за управлението на моторното превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.