Решение № 85 от 15.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85

*****, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000060 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ФИНТРЕЙД” ЕООД - гр. София, представлявано от процесуалния представител адв. Б. Е. от САК, срещу решение № 425/07.11.2025г., постановено по т. д. № 606/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивника осъдителен иск срещу Р. Д. Б. от *****, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, за присъждане на сумата 26 337.45лв. с равностойност 13 466.12 евро, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната полза от реализирането на продажбата на 14.45 кв.м. ид. ч. от самостоятелен обект– подземен гараж с идентификатор ***, находящ се в к.к. „Св.

Св. Константин и Елена“, УПИ VIII– 271, които идеални части са разпределени съгласно инвестиционен проект за ползване като гаражно място № 7, като вредите са настъпили поради неизпълнение на предварителен договор от 02.02.2021г. за прехвърляне на идеални части за сумата от 3000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2024 г., до окончателното й изплащане.

1

В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и уважаване на осъдителния иск, ведно с акцесорната претенция за законна лихва. Според страната, мотивите на съда за липса на доказателства за настъпването на вреди за търговското дружество- ищец, под формата на пропуснати ползи, са необосновани, тъй като по делото е видно, че ответницата е продала идеални части от паркинг на трето лице, което също се е разпоредило с тях; налице са две сделки за едно и също имущество, което несъмнено означава, че процесното паркомясто е търсен обект и неговата продажба от ищеца, който се явява инвеститор на цялата сграда, е била сигурна. На следващо място, се релевира оплакване за неизпълнение на вменени от процесуалния закон задължения от страна на първоинстанционния съд, а именно: да даде указания на страната в доклада по спора за необходимостта от представяне на доказателства за размера на вредите, или да приложи чл. 162 ГПК, като назначи експертиза или определи размера на пропуснатата полза по своя преценка.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. В. Д.

В.– член на АК– Варна, назначена от първоинстанционния съд за особен представител на ответницата Р. Д. Б., която е с неизвестен адрес. Особеният представител оспорва основателността на жалбата с подробно изложени съображения и доводи, които са аналогични на тези по представения в първата инстанция отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата се явява и заявява, че поддържа становището си по отговора за неоснователност на жалбата. Представителят на въззивното дружество не се явява в заседание, като, съгласно изявленията му в подадена преди насрочената дата молба вх. № 2875/21.04.2026г., въззивна жалба се поддържа по същество.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

2

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, предявен от „Финтрейд“ ЕООД срещу Р. Д. Б., за присъждане на сумата 26 337.45лв. с равностойност 13466.12 евро, ведно с акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава правото си да получи исковата сума на твърденията, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на 14.45 кв.м. ид. ч. от самостоятелен обект– подземен гараж с идентификатор ***, находящ се в КК „Св. Св. Константин и Елена“, УПИ VIII– 271, за сумата 3000 лв., които идеални части са разпределени, съгласно инвестиционен проект, за ползване на гаражно място № 7. Предварителният договор е инкорпориран в многостранен договор от 02.02.2021г., по силата на който „Финтрейд“ ЕООД, като възложител е възложило изграждането на жилищна сграда в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, УПИ VIII – 271 на изпълнителя „Жортех“ ЕООД. Според ищеца, въпреки че описание на имота, който ответницата е поела задължение да прехвърли по нотариален ред съгласно договора, е „подземен гараж № 7“, той се отнася за 14.45 кв.м. ид. ч. от самостоятелен обект– подземен гараж с идентификатор

***, находящ се в к. к. „Св. Св. Константин и Елена“, УПИ VIII– 271, които идеални части са разпределени, съгласно инвестиционен обект за ползване като гаражно място № 7. По нататък се излага, че ответницата е прехвърлила на ищеца апартамент № 25, но не и гаражно място № 7. При връчване на нотариална покана на 23.07.2024г., тя не се е явила пред нотариус Б. Василев, а на 08.08.2024г. е прехвърлила имота на Динна Георгиева Баева за сумата от 15000 евро по силата на сделка по нот. акт № 198, том 2, рег. № 2685/2024г. на Нотариус Д. Бейлерян.

Размерът на пропуснатите ползи от пълното неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор ищецът обосновава с разликата между уговорената продажна цена в предварителния договор и цената от 15 000 евро по нот. акт №198, том 2, рег. № 2685/2024г., с който ответницата е прехвърлила ид. части от подземен гараж след като е получила нотариална покана за сключване на окончателен договор.

Ответницата Р. Д. Б. не е намерена на регистрирания в НБД „Население“ 3 постоянен и настоящ адрес, както и по месторабота. С определение № 693/12.05.2025г., на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, за представител на ответницата е назначена адв. В. В. от АК- Варна.

Представен е отговор в срока по чл. 367 от ГПК от назначения адвокат, в който е изразено становище за недопустимост на иска, основано на липса на активна и пасивна легитимация на страните по спора, и в евентуалност, за неговата неоснователност. Твърди се, че не се установява между страните да е сключен договор, по силата на който ответницата да се задължила да прехвърли ид. части от подземен гараж. Излага се, че с оглед съдържанието на представения с исковата молба договорът от 02.02.2021г. може да се заключи, че той поражда задължения само за страните по него – „Финтрейд“ ЕООД и „Жортех“ ЕООД, но не и за ответницата като трето лице, по отношение на което, за да възникнал някакви задължения са нужни действията на главните страни по правоотношението за извършване на СМР.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен изцяло, е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички, предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищеца за факти и обстоятелства, съставляващи основание на иска. Ако сочените от ищеца правопораждащи факти не са годни или са недостатъчни да произведат претендираните правни последици по предявения осъдителния иск, като следствие от правната норма, в която исковата претенция намира правна квалификация, предвид изрично заявения петитум, то това е въпрос по основателността на иска, а не по неговата допустимост. В тази връзка, възражения, направени от представителя на въззиваемата, свързани с допустимостта на производството, но основани на качествата на страните по материалното правоотношение, са неоснователни.

След съвкупна преценка на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, заедно и поотделно, съставът на въззивния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

4

По силата на приложения към исковата молба договор за възлагане на строително- монтажни работи от 02.02.2021г., „Финтрейд“ ЕООД е възложило на „Жортех“ ЕООД изграждането на груб строеж (стоманобетонна конструкция) на жилищна сграда УПИ VIII – 271, кв. 19 по плана на к.к. „Св.

Св. Константин и Елена“, от основи до кота +2.80 включително, срещу заплащането на уговорената сума в чл. 10 в размер на 229 000 лв., без ДДС.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя договорената обща сума след завършване на уговорените СМР и едновременното прехвърляне на право на строеж на три апартамента и два подземни гаража № № 8 и № 7, предвидени за строителство в жилищната сграда, от собственици на правото на строеж на посочените обекти- С.Н.Я., Р.

Д. Б. и С.Н.Н.. Прехвърлянето на правото на строеж е следвало да се осъществи поетапно, но не по– късно от 15.02.2022г., а заплащането на сумата по чл. 10- да се извърши на части, адекватни на прехвърлянето на правото на строеж, след издаване на фактура от изпълнителя и в деня на прехвърлянето на правото на строеж. Ответницата е поела задължение да прехвърли правото на строеж върху апартамент № 25 със застроена площ 61.12кв.м. на шести етаж на новостроящата се жилищна сграда, ведно с идеални части от общите части на сградата, за сумата 18 000 лв. и подземен гараж № 7 за сумата 3000лв.

Според ал. 2 на чл. 11, договорът се подписва от носителите на вещно право на строеж върху горепосочените апартаменти, като в частта, касаеща прехвърлянето на правото на строеж на „Финтрейд“ ЕООД, има характер на предварителен договор. Към договора е съставено Приложение № 2 с адреси за кореспонденция и банкови сметки на страните по него, но по делото е приложена само първа страница от този документ с адреси на възложителя, изпълнителя и първия носител на вещно право на строеж- С.Н.Я., в резултат на което не е известно какъв адрес за кореспонденция между страните по това правоотношение е посочила ответницата Р. Д. Б. и дали нотариалната покана за изпълнение е връчена на този адрес.

Преценката на клаузите на комплексното договорно правоотношение по договора за СМР от 02.02.2021г., поотделно и в съвкупност, не позволяват извод, че между страните по спора е възникнало правоотношение по предварителен договор, по който ответницата е поела безусловно задължение 5 за прехвърляне на вещни права в срок до 15.02.2022г. Без съмнение и очевидно задълженията на посочените като собственици физическите лица за прехвърляне на вещни права е обвързано с изпълнението на договора за СМР.

Изискуемостта на задълженията за сключване на окончателен договор за прехвърляне на право на строеж за обектите, посочени в чл. 11 от договора, е поставено под условие и възниква едновременно с насрещно задължение за инвеститора „Финтрейд“ ЕООД към изпълнителя „Жортех“ ЕООД за частично плащане на договореното възнаграждение за изпълнени и фактурирани СМР, „адекватно“ според договора, в смисъл съответно на правото на строеж, което ще се прехвърля. Т. е. ако договорените строителни работи не са извършени от изпълнителя „Жортех“ ЕООД или са осъществени до етап, който не предполага съответно на изпълнението прехвърляне на право на строеж върху подземен гараж № 7 в жилищна сграда УПИ VIII – 271, кв. 19 по плана на к.к.

„Св. Св. Константин и Елена“, то задължение за ответницата не може да възникне по този договор.

Освен това, престацията на инвеститора към собствениците на право на строеж е комплексна, тъй като освен договорената продажна цена за правото на строеж на съответния обект, той следва да инвестира в обекта чрез заплащане на СМР, за сума, съответна на прехвърленото право на строеж (относно начина на изчисляването на която не са предоставени данни на съда ).