Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 13.10.2020, Административен съд - Кърджали

Съд
Административен съд - Кърджали
Дело
Касационно административно наказателно дело 68/2020
Вид
Решение № 113
Подписан
13.10.2020
В сила
13.10.2020
Състав
АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ, ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 1 и ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 2, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 4и · Закон за движението по пътищата
  • чл. 184, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 7 · Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.10.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

16.09

Година

2020

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор

Атанасов

Айгюл

Шефки

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КАН дело номер

68 по описа за

2020 година.

Производството е касационно по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Е.М.Ю. от ***, действащ чрез пълномощника адв.М.С., против Решение №

37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

С цитираното решение е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Момчилград е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи, че районният съд е обсъдил въведените в процеса доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на процесния ЕФ, но изложените в тази връзка мотиви, с които е приел, че не са налице такива нарушения, се явявали неправилни и незаконосъобразни.

Излага съображения, че представените по административната преписка доказателства не установяват извършването на посоченото в ЕФ нарушение на ЗДвП, тъй като в същата не липсвали доказателства, които да установят обстоятелството, че посочените географски координати в процесния клип, съответстват на посоченото в ЕФ местоположение.

Релевира довод, че в конкретния случай е налице допуснато нарушение на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., регламентираща условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка сочи, че в противоречие с изискванията на горецитираната разпоредба, по делото не са били представени доказателства за наличието на предупредителен знак, че участъка от пътя се контролира с техническо средство. Липсата на такъв знак се установявала и от съдържанието на приложения протокол, удостоверяващ използването на автоматизирано техническо средство на датата на констатиране на нарушението, което водело до самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Към датата на процесното нарушение нормата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.20102 г. била действаща, като била отменена с ДВ, бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г., поради което и на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, се явявала приложима за конкретния случай. В тази връзка оспорва изцяло мотивите на районния съд, с които е прието, че не налице съществено нарушение на правилата при издаване на ЕФ, обосновани с отмяната на посочената норма и съществуваща съдебна практика. Цитира решения на Административен съд - Кърджали в обратния смисъл.

На следващо място сочи, че в електронния фиш била посочена като нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което се явявало съществено нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на административно наказание, тъй като посочените норми уреждали различни хипотези на правилата за движение.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 37/05.03.2020 г., постановено по АНД № 39/2020 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което отмени Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание се представлява от адв.М.С., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Ответникът по касация – ОДМВР-Кърджали, не изпраща представител и не взима становище по жалбагта.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата касационни основание не са налице.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основание за нарушение на материалния закон, неправилност и необоснованост на атакуваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Момчилград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** № ***, издаден от ОДМВР гр.Кърджали, с който на Е.М.Ю. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 182, ал. 2, т. 4и от ЗДвП, за извършено на 06.09.2017 г. на път ** км **, разклон ***, нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че след изменението на чл. 184, ал. 4 от ЗДвП, обн. в ДВ, бр.19 от 2015 г.; бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и бр.54 от 2017 г., към датата на извършване на нарушението - 06.09.2017 г., е налице законово регламентирана възможност за издаване на електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в т.ч. и с мобилна система за видеоконтрол. Изложил е мотиви, че към момента на разглеждане на делото е отпаднало изискването в чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24, който да се поставя преди мястото за контрол и да се документира със снимка.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че част от доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на жалбоподателя са основателни и релевираното отменително основание е налице.

Касационният състав не споделя изводите на районният съд, че изискванията на разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, са неприложими към случая, както и че непоставянето на изискуемия знак Е 24, не е съществено нарушение. В тази връзка, предвид установената дата на извършване и заснемане на нарушението – 06.09.2017 г. и с оглед препращата норма на чл. 165, ал. 3 (Нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ЗДвП, съгласно която, условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на текста преди отмяната му, обн. в ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г., е приложима към настоящия случай.

Съгласно релевантната редакция на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г./приложима към датата на установяване на нарушението/, местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Алинея 2 на разпоредбата, въвежда изискването пътният знак Е24 да се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка.

В представените и приети от районния съд писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателна преписка по издаването на обжалвания електронен фиш не се съдържат данни, установяващи изпълнение на изискванията на чл. 7 от Наредбата, в релевантната й редакция/, а именно мястото за контрол с мобилното автоматизирано техническо средство, да е било обозначено с пътен знак Е24, като липсват и твърдения, че такъв преносим пътен знак Е24 въобще е бил наличен на конкретното място за контрол. В тази връзка по делото не е налична и липсва снимка, установяваща и документираща разположението на изискуемия се преносим пътен знак Е24, като доказателства за това не са представени и впоследствие от ОДМВР – Кърджали и не са налични в кориците на АНД № 255/2018 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В приетият по делото Протокол от 06.09.2017 год. за използване на АТСС, липсва отбелязване в графата за наличие и използване на преносим пътен знак Е24, както и отразяване в графата, указваща наличие на дигитална снимка при използване на временно монтирано АТСС.

Следва да се отбележи, че при използване на мобилна АТСС, протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е задължителен, тъй като същият е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, както и автомобила, на който е поставено мобилното АТСС. Процесния протокол за използване на АТСС не съдържа данни относно началото и края на контролирания участък, като въведените в него графи, в които следва да се посочи „начало на участъка” и „край на участъка”, с указване с думи на точното им местонахождение, не са попълнени от контролния орган.