Определение № 1079 от 13.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079 гр. ХАСКОВО, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500715 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от адвокат Д. П. - процесуален представител на П. Д. П., „Фреш ленд“ ЕООД и М. Д. П. против Определение № 452/03.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1022/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, в частта, с която молбата за допълване на постановеното по делото определение № 181 от 06.03.2025 г. в частта за разноските, не е уважена в пълния размер и присъдените разноски са намалени.

В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че в исковата молба не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът въобще не е следвало да го намалява.

Поддържа се също, че наличието на други дела между страните не съставлявало основание за намаляване размера на разноските още повече, че делата, както и изготвените по тях отговори не били идентични. Изразява се несъгласие с изложените в обжалваното определение изводи, че делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Излагат се съображения, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е действащ подзаконов нормативен акт, с който националните съдилища следва да се съобразят, както и че Решение от 23.10.2017 г. по съединени дела С1 428/16 г. С-428/16 г., както и това по дело С-438/22 на СЕС, не отменяли националното задължение на съдилищата да прилагат тази наредба. Искането е да се отмени определението в обжалваната част и да се постанови друго, с което се присъдят изцяло направените от тях разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от другата страна по делото – У. Х. Ф. /UAB HEAVY FINANCE/, с която се изразява становище, че определението в обжалваната част е правилно, поради което моли същото да се потвърди.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството по предявените от ищеца У. Х. Ф. /UAB HEAVY FINANCE/ обективно и субективно пасивно съединени искове против П. Д. П., „Фреш ленд“ ЕООД и М.Д. П. е приключило с определение, с което исковата молба на У. Х. Ф., с правно основание чл. 422, вр. с чл.

415 ГПК е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е било прекратено.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено от ответниците по предявените искове, които, при изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото, имат право на разноски, които следва обаче да са реално сторени. По отношение на молбата от ответниците и с оглед на приложения договор за правна помощ и защита, който удостоверява заплащането на разноски от по 2500 лв. от всеки от ответниците, следва да им се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, като се разгледа и възражението за тяхната прекомерност с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Неоснователно е преди всичко възражението на ответника, че съдът не е следвало да се произнася по направеното от ищеца възражение за прекомерност на разноските. Искането за присъждане на разноски е направено от ответниците в отговора на исковата молба. Тъй като в това производство не се предвижда двойна размяна на книжа, а исковата молба е била върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, доколкото ищецът в определения от съда срок не е отстранил констатирана нередовност, първият и единствен възможен момент 2 за такова възражение е подаването на отговор на молбата на ответника по чл.

248 ГПК. Това означава, че възражението е направено своевременно и съдът е дължал произнасяне по него, при произнасянето по самата молба.

Относно размера:

В случая се касае се за дело, което е идентично с други дела между страните, наличието на формирана задължителна практика по такива спорове, което до голяма степен обуславя нивото на фактическата му и правна сложност. В тази връзка, предоставената защита се изразява само в изготвяне на отговор на исковата молба, без явяване в съдебно заседание. Поради това настоящият състав на Окръжен съд Хасково напълно споделя извода на първата инстанция, че в случая е налице значително несъответствие между размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и реализираната правна защита, съобразно правната и фактическа сложност на делото.

От друга страна, следва да се вземе предвид и това, че в настоящият случай разноските, които тримата ответници са понесли, са заплатени от тях при подписване на договора за правна защита и съдействие. Причината да понесат тези разноски е именно депозираната нередовна искова молба от ищеца. Съответно несправедливо би било, поради недобросъвестното поведение на ищеца – подаването на нередовна искова молба и неотстраняване в срок, констатираните нередовности, да доведе до пълното им лишаване от компенсация за така понесените разноски. В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка с оглед материалният интерес и реализираната защита, изразяваща се в подаването на отговор в срок, отчитайки и това, че процесуалното представителство и защитата не са могли да бъдат реализирани в пълния очаква и договорен обем се дължи на недобросъвестното процесуално поведение на ищеца, съдът счита, че присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на по 400 лева за всеки от молителите или общо 1200 лева, са в несправедливо нисък размер.

За определяне на справедлив размер с оглед намаляването поради прекомерността на претендираните разноски, съдът счита, че би могъл да се ръководи от предвиденото в Наредба № 1 за минималните размери на 3 адвокатските възнаграждения за изготвянето на отговор, материалният интерес по делото, правната и фактическата му сложност и положения адвокатски труд.

С оглед изложеното и при съобразяване на реш. на СЕС, II с. от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, съгласно което посочените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, без да обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото и количеството извършена работа, настоящият състав преценява, че на ответниците следва да се присъдят по 1500 лева за всеки от тях или общо 4500 лева в общ размер - разноски за адвокатско възнаграждение.

В съответствие с изложеното Окръжен съд Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 452/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 1022/2024 г., по описа на Районен съд Свиленград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА определение № 181/06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1022/2024 г., по описа на Районен съд – Свиленград като:

ОСЪЖДА У. Х. Ф. /UAB HEAVY FINANCE/, дружество, вписано в регистъра на юридическите лица на република Литва, с регистрационен № *** и адрес: *** да заплати на „Фреш ленд“ ЕООД, М.Д. П. и П. Д. П. сумата от по 1500 лева за всеки от тях или общо 4500 лева, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 1022/2024 г., по описа на на Районен съд Свиленград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. № 5220/22.05.2025 г.) на П.

Д. П., „Фреш ленд“ ЕООД и М.Д. П. с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК за допълване на определение № 181 от 06.03.2025 г. в частта за разноските, за разликата над присъдения размер от по 1500 лева за всеки от ответниците или общо 4500 лева до претендираните суми от по 2500 лева за 4 всеки от ответниците или общо 7500 лева, представляваща изплатени адвокатски възнаграждение за един адвокат.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5