Решение № 464 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Варна, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20253110204355 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано по жалба на Д. М. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0819004149 от 03.10.2025г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна. С обжалваното наказателно постановление (НП) на въззивникът са наложени административни наказания за две нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДП), както следва: за нарушение на чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП са му били наложени адм. наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева (102.26 евро) и адм. наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 (три) месеца и нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 185 от ЗДП му е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева (25.56 евро).

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в отсъствие на законовите предпоставки за издаването му и в нарушение на материалния закон. Същият оспорва изобщо да е бил участник в ПТП, твърди, че НП е необосновано и моли постановлението да бъде отменено.

В съдебното производство участва лично и с надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. К. К. от ВАК. Последният поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като отправи искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А. в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.09.2025г., около 15:50 часа, в гр. Варна, на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на бул. „Христо Смирненски“ № 2, при управление на собственият си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** и извършване на маневра „движение на заден ход“, въззивникът блъснал паркирания зад него лек автомобил „Субару ХВ“ с рег. № ***. Ударът настъпил в двете задни части на МПС-тата. Шумът от удара бил чут от св. М.

– служителка в магазина, която към този момент била с нейна колежка на територията на паркинга. М. видяла как след удара въззивника слиза от автомобила си оглежда го след което се качва и потегля. Св. М. направила снимка на автомобила на въззивника и веднага сигнализирала на гише информация да информират собственика на ударения автомобил. Водач на ударения автомобил „Субару“ била св. П.. Последната била в магазина заедно с детето си и след като чула по високоговорителя, че автомобилът й е бил ударен веднага се върнала при него. Там я чакала св. М., която и разказала за видяното и й показала направената снимка на автомобила на въззивника. Св.

П. се обадила на тел. 112 и съобщила за станалото. Не след дълго на място пристигнал екип на сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, в състав свидетелите Фейзелова и К. Д.. По рег. № на МПС-то на напусналия автомобил полицейските служители установили неговия собственик – въззивника, свързали се с него и му разпоредили да се върне на място. Последният го сторил.

Св.

Фейзелова съставила на въззивника

АУАН

№

4447905/09.09.2025год., в който посочила, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 123, ал.1 т.3, б. „а“ от ЗДП, тъй като на 09.09.2025год. в 15:50ч., в гр. Варна, бул. „Хр. Смирненски“ №2 на паркинга на магазин „Кауфланд“ управлявал собствения си л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, като при движение на заден ход блъснал паркирания зад него лек автомобил „Субару ХВ“ с рег. № *** и с поведението си нанесъл имуществени вреди. Водачът не оказва съдействие за установяване на вредите от произшествието и го напуска.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивникът подал писмени възражения срещу акта, в които отричал да е участник в ПТП.

Възраженията не били приети от АНО и на 03.10.2025год. въз основа на АУАН, началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна издал 2 атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1 т.1 и чл.

123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДП и му наложил съответните административни наказания – глоба в размер на 50лв. (25.56евро) на основание чл. 185 от ЗДП за първото нарушение и глоба в размер на 200лв. (102.26евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДП за второто нарушение.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, възражение, сведение от А. М., протокол за ПТП, докладни записки, Заповед № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи и справка за нарушител.

Допълнително в хода на съдебното следствие са представени и съответно приобщени писмо с УРИ 819000-57099/12.11.2025г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, в едно с приложен към него снимков материал - 4 бр. снимки, както и пенсионна карта, членска карта и здравна карта на въззивника.

Като свидетели по делото са разпитани З. Ф. (актосъставител) и К. Д.

(свидетел по акта), както и Н. П., М. П. и А. М..

В показанията си пред съда свидетелите Фейзелова и Д. сочат, че са били изпратени на мястото на произшествието от ОДЧ, че на място са заварили жената чиято кола е била ударена както и друга жена свидетел на произшествието. Сочат, че по рег. № на автомобила са установили собственика на другия автомобил са го върнали на произшествието, който потвърдил, че той е бил водача, но не бил разбрал, че е участвал в произшествие. Завяват, че АУАН и Протокол за ПТП са били съставени на място, както и че били направени снимки. Сочат, че щетите по двата автомобила били незначителни.

В показанията си пред съда св. М. сочи, че работи в магазин „Кауфланд“ - Трошево и по време на почивката си видяла как автомобил който бил паркиран, при потегляне назад удар паркиран зад него друг автомобил. Сочи, че автомобилът се спрял в паркирания автомобил, че водачът дал напред, погледнал си автомобила и потегли, че тя като разбрала, че ще бяга направила снимка, а след това се обадила на „Информация“ в магазина за да се уведоми собственика на ударената кола.

В показанията си пред съда св. П. сочи, че е била в магазина заедно с 3 детето си когато чула по високоговорителя, че автомобилът й е бил ударен.

Заявява, че веднага слязла при автомобила си, че там я чакала жена която и показала снимка, че се обадила на 112 и пристигнали полица, а след това пристигнал и водачът на другия автомобил който отричал да е имало ПТП.

В показанията си св. П. (собственика на ударения автомобил) сочи, че жена му е била с МПС-то, че от нея разбрал, че то е било ударено на паркинга на магазин „Кауфланд“. Сочи че удара е бил в задната част на автомобила като била счупена бронята и била одраскана боята.

Показанията на всички разпитани по делото свидетели съдът кредитира като последователни, логични, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. С особена тежест са показанията на свид. А. М., които са такива на пряк очевидец, абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Последната лично е възприела удара, причинен от въззивника при движението му на заден ход, както и напускането му на мястото на произшествието след това, заснела е автомобила му и веднага е сигнализирала в магазина за да бъде уведомен собственика на удареното МПС. Не бяха установени каквито и да била връзки на св. М. с някой от страните по делото, нито пък други обстоятелства, които да поставят под съмнение достоверността на съобщените от нея факти, поради което и съдът кредитира показанията й изцяло.

Приложените писмени доказателства, както и веществени такива съдът също кредитира като достоверни доколкото кореспондират изцяло с гласните доказателства.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в 4 достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока. Ясно и недвусмислено в обст. части на АУАН и НП е посочено, че при движение на заден ход въззивника е блъснал паркиран зад него друг лек автомобил (индивидуализиран с марка,, модел и рег. №) както и, че с поведението си е нанесъл имуществени вреди, недвусмислено в обст. част е посочени, че въззивникът не е указал съдействие за установяване на щетите от произшествието и го е напуснал, поради което и за каквато и да било неяснота досежно фактическото обвинение и дума не може да става.

Вярно, че в бланката на АУАН, след посочване на нарушените законови норми, е посочено „От нарушението имуществени вреди са претърпени : няма“. Горното изречение обаче не фигурира в обст. част на акта където се съдържа фактическото обвинение и по никакъв начин рефлектира върху правото на защита на въззивника. Последното се реализира срещу фактите отразени в обст. част където следва и се съдържа фактическото обвинение, а не срещу парваната им квалификация.

По т.1 от НП.

С тази част на НП на въззивникът е наложено наказание за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „А“ от ЗДП.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват, че въззивникът нарушил посочената разпоредба. Като участник в ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, той е бил длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Вместо това веднага след удара, той е напуснал мястото на инцидента. В горната насока са категоричните показания на свидетелката М., която е абсолютно незаинтересована от изхода на делото, не познава нито един от участниците в произшествието и както сама сочи е изпълнила гражданския си дълг.

Показанията на св. М., че е чула удара, чула странен трясък и инстинктивно се е обърнала в тази посока, не оставя никакво съмнение че въззивникът, е усетил удара и е разбрал, че е причинил ПТП. Нещо повече св. М. сочи, че въззивникът е огледал собствения си автомобил, говорил е с някакъв човек и е 5 заминал.

Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице.

Досежно размера на наложените на въззивника наказания за това нарушение, доколкото наказанията са наложени във фиксираните в закона размери, същите са съответни и справедливи.

В случая според настоящия съд нормата на чл. 28 от ЗАНН не би могла да намери приложение, тъй като настоящия случай не се отлича със степен на обществена опасност значително по-ниска от обичайните нарушения от този вид. Напротив нарушението е типично.

С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП в частта на т.1 е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.