Решение № 332 от 13.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Видин, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20251320200715 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Община Макреш с БУЛСТАТ 000159636, със седалище с. Макреш, ул. "Георги Бенковски" №88, обл. Видин, община Макреш, представлявана от М.Л.А. кмет на Община Макреш, против Наказателно постановление № 69 от 02.06.2025 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 271, ал. 2 от Закона за горите – имуществена санкция в размер на 1000 лева /хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл. 4, §2 от Регламент (ЕС) №995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (Регламент (ЕС) №995/2010),във връзка с чл. 6 от Регламент (ЕС) №995/2010.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с.

1 з. да се потвърди атакуваното законосъобразно и обосновано, а неоснователна. наказателно постановление жалбата да се отхвърли като като

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършената проверка от РДГ – Берковица е установено, че Община Макреш с адрес с. Макреш, ул. "Георги Бенковски" №88, общ.

Макреш, обл. Видин, в качеството си на оператор по смисъла на чл. 2, буква "в" от Регламент (ЕС) №995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (Регламент (ЕС) № 995/2010), няма изградена система за надлежна проверка, като пуска на пазара дървесина, добита от горски територии, собственост на Община Макреш и не използва рамка от процедури и мерки, наречена Система за надлежна проверка, предвидена в чл. 6 от Регламент (ЕС) №995/2010.

Нарушението е извършено в периода от 30.01.2024 г. до 29.01.2025 г. в с.

Макреш, ул. "Георги Бенковски" №88, общ. Макреш, обл. Видин.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля С.А.Т., на длъжност Главен експерт при Изпълнителна агенция по горите актосъставител и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно Регламент (ЕС) 995/2010 „оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара дървен материал или изделия от дървесина. Изразът „пуска на пазара“ следва да се разбира в контекста на Регламента и се отнася до предлагането за пръв път на вътрешния пазар на Европейския съюз на дървен материал и продукти от 2 дървесина, които са предмет на търговска дейност. Съгласно указания на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) от 2013 г. физическите или юридически лица в Република България, които по смисъла на Регламента отговарят на определението за „оператор“, са три основни групи: а) лица, закупили дървесина на корен в България; б) лица, собственици на гори или с гори, предоставени им за управление, от които продават добитата дървесина; в) лица, които внасят дървесина и продукти от дървесина, включени в приложението към Регламента, от страни извън ЕС.

Според Регламент (ЕС) 995/2010 „пускане на пазара“ означава доставка с всякакви средства, независимо от използваната техника на продажба, на дървен материал или изделия от дървесина за пръв път на вътрешния пазар с цел разпространение или употреба в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Това определение ясно посочва, че „доставката“ трябва да се осъществява: 1) на вътрешния пазар – дървеният материал трябва да бъде физически наличен в Европейския съюз, да е добит в съответната страна членка или да е внесен и допуснат от митническите органи за свободно обращение. Стоки под специални митнически режими (напр. временен внос, активно усъвършенстване, обработка под митнически контрол, митнически складове, свободни зони и др.), както и транзит и реекспорт, не се смятат за пуснати на пазара. Продажбата на стояща дървесина на корен е извън контекста на Регламента и търговията с нея не се смята за пускане на пазара.

2) за пръв път – дървен материал и изделия от дървесина, които вече са били пуснати на вътрешния пазар на ЕС, не са в обхвата на определението. Освен това предлагането на такива продукти за пръв път се отнася само за тези от тях, които са пуснати на пазара след датата на влизане в сила на Регламент (ЕС) 995/2010 (3-ти март 2013 г.). 3) в процеса на търговска дейност – регламентът не налага изисквания на потребителите с нетърговска цел, но фирми, които добиват дървен материал в ЕС или внасят дървен материал или изделия от дървесина в ЕС, за да ги използват за своите цели, следва да прилагат системата за надлежна проверка. Съгласно това тълкуване, дървен материал или изделия от дървесина попадат в обхвата на Регламента веднага след като доставчикът ги предостави за разпространение или употреба в Съюза. Всички, посочени по-горе елементи, трябва да бъдат налице едновременно. Следователно „пускане на пазара“ се извършва, когато даден оператор за пръв път предложи дървесина или изделия от дървесина на пазара 3 на ЕС за разпространение или употреба в рамките на своята търговска дейност.

Видно от разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от Закона за горите, за нарушения на Регламент (ЕС) 995/2010 наказанието е глоба от 50 до 3000 лв., съответно имуществена санкция от 100 до 5000 лв., освен ако не е предвидено по-тежко наказание.

АУАН е съставен и НП е издадено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които обосновават незаконосъобразността на НП. В АУАН и НП липсва ясно и конкретно описание на извършеното нарушение, не са изяснени и посочени фактите и обстоятелствата във връзка с извършването му. В АУАН и в НП като описание на нарушението единствено е посочено, че ТП на ДГС е нарушило разпоредбата на чл. 4, т.1 и т.3 от Регламент /ЕС/ № 995/2010 г. без каквато и да е конкретизация на самото нарушение. Съгласно чл. 4, т.1 от регламента се забранява се пускането на пазара на незаконно добит дървен материал или на изделия, получени от такъв дървен материал, а съгласно т.3 всеки оператор поддържа и извършва редовна оценка на системата за надлежна проверка, която използва, освен когато операторът използва система за надлежна проверка, установена от организация за мониторинг, посочена в член 8. Като основа на системата за надлежна проверка може да се използват съществуващите съгласно националното законодателство системи за надзор, както и всеки доброволен механизъм за надзор, който отговоря на изискванията на настоящия регламент. В случая не става ясно точно какво е нарушението по т.2 от чл. 4 , във вр. с чл. 6 от регламент № 995/2010 (ЕС), което е допуснато от Община Макреш, нито са ясни фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението от регламента. В чл. 6 на Регламент № 995/2010 ЕС се съдържат две различни хипотези, а с НП е санкционирана Община Макреш с една санкция. Не става ясно от НП на какво основание е бил определен размерът на наложената имуществена санкция в размер на 1000 лв. В разпоредбата на чл. 271, ал.2 от Закона за горите, на основание на която е наложена санкцията, е посочено, че за нарушения на Регламент (ЕС) № 995/2010 наказанието е глоба от 50 до 3000 лв., съответно имуществена санкция от 100 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. В производството по издаване на оспорваното НП е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като не му е била дадена възможност да се запознае 4 с фактите и обстоятелствата във връзка с вмененото му нарушение и да реализира адекватно защитата си. Вместо описание на нарушението в АУАН и НП фигурират само цитираните като нарушени разпоредби на от Регламент № 995/2010. Не е посочено в НП и АУАН за какви дърва става въпрос, дали същите са сред изрично изброените в Приложението към Регламента, т.е. дали попадат в обхвата му, с оглед качеството на оператор, което се твърди, че има общината, а именно дали се касае за лица, закупили дървесина на корен в България, лица, собственици на гори или с гори, предоставени им за управление, от които продават добитата дървесина или лица, които внасят дървесина и продукти от дървесина, включени в приложението към Регламента, от страни извън ЕС. Посоченият период от една година е прекалено неясен, с оглед датите, на които са пускани дърва на пазара, както и техните вид, количество и стойност, с оглед индивидуализацията на нарушението и наказанието.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Съдът намира, че в разглеждания случай не е изяснено напълно обстоятелствата по административното нарушение, не са посочени доказателствата които го потвърждават, което е довело до незаконосъобразност на обжалваното НП. Налице са противоречия по установяване на административното нарушение и неговото описание, което не води до несъмненост на обвинението, повдигнато с АУАН и безспорна доказаност на административното нарушение. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.

1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат 5 възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е РДГ – Берковица.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Видинският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 69 от 02.06.2025 г. на Директора на РДГ - Берковица, с което на жалбоподателя Община Макреш с БУЛСТАТ 000159636, със седалище с. Макреш, ул. "Георги Бенковски" №88, обл. Видин, община Макреш, представлявана от М.Л.А. - кмет на Община Макреш е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 271, ал. 2 от Закона за горите – имуществена санкция в размер на 1000 лева /хиляда лева/ за извършено административно нарушение по чл. 4, §2 от Регламент (ЕС) №995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал (Регламент (ЕС) №995/2010),във връзка с чл. 6 от Регламент (ЕС) №995/2010.

ОСЪЖДА РДГ – Берковица да заплати на Община Макреш с БУЛСТАТ 000159636, със седалище с. Макреш, ул. "Георги Бенковски" №88, обл. Видин, община Макреш, представлявана от М.Л.А. - кмет на Община Макреш, сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.