Решение № 3439 от 03.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3439 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100511432 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 20042684 от 15.02. 2021 г. по гр.д.№ 4409 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 33 състав се: ОСЪЖДА О. А. С., да заплати на Г. С. Д., сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на нанесени му от ответника удари и причинено счупване на горен десен зъб, нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на тялото и главата, както и се заканил с убийство, на 02.07.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 19197,20 лева; ОСЪЖДА О. А. С., да заплати на Г.

С. Д., сумата от 275 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди разходи във връзка с лечение, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 802,80 лева.

Срещу така постановеното от СРС, решение са постъпили въззивни 1 жалби, както следва:

1-

От ищеца пред СРС – Г. С. Д..

Решението се обжалва в частта, в която претенциите му са отхвърлени.

По отношение на отхвърлителната част досежно имуществените вреди се излагат доводи, че неправилно било прието липсата на доказателства, че ищецът е бил представляван от адвокат. Подробни съображения за това била изложила в молбата по чл.248 ГПК. Сочи, че по внохд № 3893 по описа за 2019 г. на САС били направени разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лв. Представен бил списък по чл.80 ГПк, както и доказателства за плащането им- договорът за правна защита и съдействие имал характер на разписка. Обстоятелсвото, че ищеца бил представляван от адвокат било удостоверено от съдебния протокол. Затова счита, че претенцията за имуществени вреди е доказана.

По отношение на отхвърлителната част досежно неимуществените вреди се излагат доводи, че неправилно е определен размера им. За определяне на същия съдът не бил съобразил сериозните здравословни проблеми на ищеца, които били доказани с медицински документи. Твърди се, че именно влошеното здравословно състояние на ищеца било допринесло да изпита значително по-големи болки и страдания, отколкото същият щял да изпита, ако бил здрав. Това било основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението. Влошеното здраве на ищеца било провокирало по-засилено чувство на страх и страдания да не би ответника да реализира заканата си за убийство над него или отново да му посегне физически чрез нанасяне на побой, тъй като бидейки физически нездрав, ищецът нямало да може да се защити сам. Именно поради здравословните си проблеми ищецът се притеснявал от настъпване на тяхното влошаване, провокирано от стресът на който бил подложен в резултат на престъпните деяния. Ноторно известен бил фактът, че стресът отключва множество заболявания и провокирал обострянето на съществуващите заболявания. Това обстоятелство въобще не било отчетено от СРС.

Иска се съдът да отмени първоинстанционното решение в частта в която 2 претенциите му са били отхвърлени и да постанови друго с което същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е подаден отговор от ответника пред СРС - в която отговор се изразява становище за недопустимост на въззивната жалба относно срока по чл.259, ал.1 ГПК, а по същество за неоснователност.

Излагат се доводи за правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенциите на ищеца са били отхвърлени. Не било допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон.

Сочи, че в гражданското производство не били представени нови доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца след претърпяното увреждане. Представените съдебно-медицински удостоверения били оспорени относно тяхната истинност и съдържание. Процесуалният представител на ищеца бил изразил становище, че няма да се ползва от медицинската документация. От страна на ищеца не била поискана съдебномедицинска експертиза. От показанията на ищцовите свидетели не се установило наличието на трайни и постоянни болки у ответника, които да се отличавали с особен интензитет и продължителност. По делото не били представени каквито и да е доказателства с медицински характер, които да установяват трайни паталогични изменения, както и такива налагащи продължително лечение или наличие на болки след лекарска намеса. Относно изпитания страх и безпокойство сочи, че ищеца може да се изнесе от обитаваната от него къша, тъй като той нямал вещни права върхе нея. По отношение на имуществените вреди намира, че същите не били доказани до претендирания пълен размер, нито по основание. Счита, че сторените разноски по друго дело не подлежат на присъждане по настоящето. Следвало наказателният съд да се произнесе по разноските по арг. от чл.189, ал.1 НПК.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 01.03.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 15.03.2021 г./чрез куриер/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.

2-

От ответника пред СРС- О. А. С..

3

Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца са били приети за основателни и като такива уважени.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост на така постановеното решение, при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. На първо място се излагат доводи за неправилност в частта в която СРС е отхвърлил възражението за съпричиняване. Счита, че от свидетелските показания по внохд № 3893 по описа за 2019 г. се установило съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в отнемане на чужди вещи – строителни материали, от владението на собственика – ответника О. С., без негово съгласие, включително перманентни провокации от страна на ищеца към ответника. Твърди, че ищеца бил отправил към ответника обидна дума „боклук“, както и заплахи и псувни към децата му.

Ищецът бил забранил да се поставят люлки за децата в двора при положение, че Г. Д. не бил собственик; ищецът проявявал арогантно поведение, своене на двора и общите помещения в къщата, отнемал всяккави вещи, които били собственост на ответника, пускал фалшиви доноси/последното се установявало от показанията на свидетелите на ответника/. Тези факти доказвали противоправно поведение на Д., което имало пряка причинноследствена връзка с настъпването на вредоноснния резултат – нанесаната телесна повреда. Счита, че действията на ищеца пряко създавали предпоставките за настъпването на увреждането и ако такива липсвали, то вредите нямало да са настъпили.

По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди намира, че същия е прекомерен. Сочи, че в гражданското производство не били ангажирани нови доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца след претърпяване на увреждането. Представените съдебно-медицински удостоверения били оспорени относно тяхната истинност и съдържание. Процесуалният представител на ищеца бил изразил становище, че няма да се ползва от медицинската документация. От страна на ищеца не била поискана съдебномедицинска експертиза. От показанията на ищцовите свидетели не се установило наличието на трайни и постоянни болки у ответника, които да се отличавали с особен интензитет и продължителност. По делото не били представени каквито и да е доказателства с медицински характер, които да 4 установяват трайни паталогични изменения, както и такива налагащи продължително лечение или наличие на болки след лекарска намеса. Относно изпитания страх и безпокойство сочи, че ищеца може да се изнесе от обитаваната от него къша, тъй като той нямал вещни права върхе нея. СРС бил формирал правните си изводи въз основа на оспорени от ответника писмени доказателства и от които доказателства процесуалният представител на ищеца заявил, че няма да се ползва. Последното било отразено в протокола за о.с. на 01.10.2020 г. Сочи, че СРС бил допуснал процесуални нарушения като недопуснал съдебно-медицинска експертиза относно това дали са налице увреждания на първия горен десен зъб на ищеца преди 02.07.2016 г.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта в която претенциите са били уважени и същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е подаден отговор от ищеца пред СРС-Г. С. Д., в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта в която претенциите му са били уважени. Относно соченото от въззивника /ответник съпричиняване твърди, че същото в наказателния процес се наричало „предизвикване на извършителя от страна на пострадалия с обида или насилие“, което да доведе до извършване на деянието в състояние на силно раздразнение – афект. Такова в наказателното производство не било констатирано. Наред с това съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда била задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Затова гражданският съд нямал правомощия да прецесира правната квалификация на деянието. Затова намира, че съпричиняване или каквато и да било различна правна квалификация на деянието били неприложими и недопустими в хода на гражданския процес. По отношение довода за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди намира същият за неоснователност. Сочи, че по делото /пред СРС/ били представени медицински документи, които установявали, че ищецът страда от множество заболявания. Именно това влошено здравословно състояние било причинило на ищеца значително 5 по-големи болки и страдания, отколкото същият би изпитал и изтърпял в случай, че бил здрав. Това било и основанието за присъждане на повисок размер на неимуществените вреди. Влошеното здраве на ищеца било провокирало по-засилено чувство на страх и страдания да не би ответника да реализира заканата си за убийство над него или отново да му посегне физически чрез нанасяне на побой, тъй като бидейки физически нездрав, ищецът нямало да може да се защити сам. Именно поради здравословните си проблеми ищецът се притеснявал от настъпване на тяхното влошаване, провокирано от стресът на който бил подложен в резултат на престъпните деяния. Ноторно известен бил фактът, че стресът отключва множество заболявания и провокирал обострянето на съществуващите заболявания. Затова присъденото обезщетение не било прекомерно. Счита, че при допускането на доказателства СРС не бил направил нарушения на процесуалния закон.

Допускането на СМЕ следвало да бъде сторено в наказателното производство и нямало място в гражданския процес. Наред с това в наказателното производство били извършени множество такива експертизи и по категоричен начин била установена причината на телесната повреда.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 25.02.2021 г.

Въззивната жалба е подадена на 11.03.2021 г./чрез електронна поща/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

С нарочна молба въззивникът О. А. С. е потвърдил извършените от адв.Василев процесуални действия по подаване на въззивната жалба без надлежно пълномощно за това.

Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

6

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустимо процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на представената по делото присъда № 29305 от 30.01.2019 г. по н.о.х.д. № 7795 по описа за 2017 г. на, Наказателно отделение, състав, потвърдена с решение № 992 от 28.11.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 3893 по описа за 2019 г. на СГС, Наказателно отделение, 13 състав, с която ответникът О. А. С. бил признат за виновен за извършени три престъпления в условията на съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно: за престъпление с правно основание по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК за това, че на 02.07.2016 г. около 14, 00 часа в къща, находяща се на адрес : гр.София, ул. „******* , се заканил с убийство на Е. А.

Разпечатката съдържа 51 от 222 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0eb59cc-9628-4126-b50f-69de839fc401