Определение № 2262 от 21.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2262 гр. Пловдив, 20.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Бранимир В. Василев

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501918 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Профи Кредит България" ЕООД ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт Е. К. против разпореждане обективирано в заповед №5340/26.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частта в която е отхвърлено заявлението за вземането за главницата в размер на 281,90 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 468,91 лева, дължимо за периода от 25.01.2023г. до 05.02.2024г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това става ясно при анализ на клаузата по договора и съпоставката й с част от съдебната практика в България по този въпрос.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в обжалваната част.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител. РС Пловдив приема, че сумите за възнаграждение за допълнителни услуги, като предоставените услуги „Фаст“ и „Флекси“, увеличават размера на претендираните суми и не са включени в ГПР. ПРС приема, че всяка от тези уговорки противоречи на чл.10, чл.11 и чл.12 ЗПК.

1

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.

Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона. В казуса не може да се увеличава размера на дължимата главница, защото по делото няма доказателства за размера на върнатата сума по договора за кредит, което е обяснимо с оглед на настоящото неспорно и недвустранно съдебно производство.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане обективирано в заповед №5340/26.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частта в която е отхвърлено заявлението за вземането за главницата в размер на 281,90 лева и неплатено договорно възнаграждение в размер на 468,91 лева, дължимо за периода от 25.01.2023г. до 05.02.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2