Решение № 1274 от 12.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Бургас, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501751 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Я. И. П., ЕГН **********, М. П. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Б., ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, И.

П. Р., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, и Д. И. У., ЕГН **********, с.Н. П., общ.Приморско, ул.”Д. м.” № ***, чрез процесуален представител адв.И. Синигерова - БАК, срещу решение № 1728/07.08.2023 год. по гр.д.№ 4375/2022 год. по описа на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Я. И. П., ЕГН **********, М. П. П., ЕГН **********, двете с адрес: гр. Б., ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, И. П. Р. , ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. ”С.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, и Д. И. У. , ЕГН **********, с.Н. П., общ.Приморско, ул.”Д. м.” № ***, искове за признаване за установено по отношение на Община Приморско, код по БУЛСТАТ 102164063, гр.Приморско, ул.”Трети март” № 56, че са собственици на недвижим имот – ПИ с идентификатор *** по 1

КККР на с.Ново Паничарево, общ.Приморско, обл.Бургас, одобрени със Заповед № РД-18- 848/10.12.2019г. на изп. директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-9919-07.09.2021 год. на Началника на СГКК – гр.Бургас, адм. адрес: с.Ново Паничарево, ул.”Д. м.”, площ 111 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план – 424, кв.44, при съседи: ПИ с идентификатори – ***, ***,

***, *** и ***, на основание давностно владение, продължило, както следва: за първата от тях – от сключването на граждански брак със съпруга й П.С.П. през 1960 год. до 07.07.2022 год. – за 4/12 ид. части; за втората и третата – от смъртта на баща им П.С.П. на 08.03.2012 год., чието владение, започнало в началото на 70-те години на XXти век, присъединяват, до 07.07.2022г. – за по 1/12 ид. част всяка от тях, и за последната – от смъртта на майка й П. С. У. – на 03.01.2015 год., чието владение, започнало в началото на 70-те години на XX-ти век, присъединява, до 07.07.2022 год. – за 1/2 ид. част и са осъдени Я. И. П., М. П. П., И. П. Р. и Д. И. У. да заплатят на Община Приморско сумата 600 лв. – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, което е довело до неправилни изводи за неоснователност на иска.

Твърди се, че от свидетелските показания на разпитания свидетел и от заключението на вещото лице се установява, че наследодателят на страните С.

М. е придобил процесния имот по давност още през 1951 год. Сочи се, че владение върху процесния имот от ищците и техните наследодатели е било осъществявано непрекъснато и необезпокоявано повече от 70 години, с явно демонстрирано намерение за своене, поради което изводите на районния съд, че е осъществено само държане на имота, е необоснован и в противоречие с чл.69 от ЗС. Оспорват се правата на общината върху процесния имот, с твърдение, че ищците никога не са изгубвали собствеността си върху него.

Сочи се, че районният съд не е изложил мотиви по искането за отмяна на издадения в полза на ответната община акт за общинска собственост.

Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на исковите претенции и присъждане на съдебните разноски за двете съдебни 2 инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ОбщинаПриморско, чрез процесуален представител адв. Пламен козарев-БАК, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на обжалваното решение. Твърди се, че възраженията на въззивниците за придобита собственост по давност от техния наследодател през 1951 год. са недоказани, като на осн. чл.6 от ЗС към този момент собственик на имота е била държавата, а след 1991 год., по силата на закона, собствеността е преминала върху общината. Твърди се, че доказателствата по делото не установяват владение върху процесния имот и намерение за своене от страна на ищците и техните наследодатели, като се сочи, че ищците не само не са оспорили правата на общината, но изрично са я признали с отправеното през 2021 год. искане за закупуване на процесния имот, и други изходящи от тях документи. Сочат се и законовите забрани за придобиване по давност на процесния имот. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирани лица, срещу акт на районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което Е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по субективно съединени искови претенции по вещен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустими искови претенции, поради което е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ГПК възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се направи от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. В сочения срок възражение за местна неподсъдност не е направено и не е повдигнато служебно от районния съд, поради което местната подсъдност на делото на Бургаския районен съд е стабилизирана.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по субективно съединените искове за установяване на собственост, предявени от ищците Я.

И. П., М. П. П., И. П. Р. и Д. И. У. срещу ответника Община Приморско, за 3 приемане на установено спрямо ответника, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по действащите КККР на с.Ново Паничарево, общ.Приморско, обл.Бургас административен адрес: с.Ново Паничарево, ул.”Д. м.” с площ 111 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване-незастроен имот за жилищни нужди, при квоти както следва: за Я. И. П. - 4/12 ид.ч., за М. П. П. - 1/12 ид.ч., за И. П.

Р. – 1/12 ид.ч. и за Д. И. У. – 6/12 ид.ч.

Основанието на което се претендира собствеността е изтекла придобивна давност в полза на наследодателите на ищците и в тяхна полза. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на дворно място от 600 кв.м. и сградите построени в него с адрес с.Ново Паничарево, ул.“Д. м.“ №15-15а, като правото на собственост са придобили на основание давностно владение и наследство. Твърди се, че по действащия кадастрален план за собственото им дворно място са отразени два имота - 421 и 424, като за процесния имот - 424 ответната община е издала акт за частна общинска собственост №3743/15.03.2021 год., поради което за тях е налице правен интерес да установят собствеността си. С уточнението на исковата молба на л.88 от делото е посочено, че имот включващ и процесния е придобит от дядото на ищците С. М. през 1920 година. В началото на 1970 година придобитият от дядото имот е разделен между негови деца: южната част е дадена на сина М., а по-голямата, северна част е дадена на сина П. и на дъщерята П. /П./, както и на техните семейства, включително съпругата на П.ищцата Я. след сключване на брака им през 1960 година, след което последните осъществявали владение върху дадения им имот, включващ и процесния и през 1980 година се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за 2/3 ид.ч. от целия имот. П. и П. /П./ изградили в двора къщи-близнаци, за които се снабдили с документи за собственост. За ищците И. и М. се твърди, че владеят имота след смъртта на техния баща П. през 2012 година, а ищцата Д. владее имота след смъртта на нейните родители и по-конкретно на майка си П. /П./-през 2015 година, като владението се осъществява и след предявяване на исковите претенции на 07.07.2022 год. Ищците поддържат исковите си претенции за установяване на собственост, молят за уважаването им, както и за отмяна на акта за частна общинска собственост, претендират присъждане на съдебните разноски.

Ответникът Община-Приморско оспорва твърденията на ищците за 4 придобиване на процесния имот по давност от техния наследодател и от тях.

Сочи, че както наследодателите им, така и ищците са признавали правата на общината с исканията си за изкупуване на общински части, позовава се на мораториума за придобиване на имоти-общинска собственост, твърди, че е собственик на процесния имот по силата на закона - чл.2, ал.1, вр. с чл.3, ал.3, т.1 от ЗОбС, вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, вр. с § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, евентуално – по давностно владение, моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.

При анализ на събраните от районния съд доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е разпитал свидетелят Д. В., който през м.01.2023 год. е бил на 70 години – т.е. роден е в периода 18.01.1952 година-18.01.1953 година. Свидетелят сочи, че е живял в с.Ново Паничарево до 1970 година, но след това поне веднъж седмично посещава имота си в селото. Познава ищците от малък, тъй като е техен съсед – техният имот на юг граничи с неговия. Свидетелят сочи, че имотът на дядо С. излизал на две улици, като в него имало къща и бил ограден, а оградата и сега стои на същото място и никога не е местена. В източната си част имота граничел с този на бай Г. Г..

Дядо С. дал земята, която се намира на изток от имота на свидетеля, на сина си М., който си построил къща, а той до смъртта си живял в имота в северната част /над имотите на свидетеля и на М./. След смъртта на дядо С. в тази северна част от имота останали децата му П. и П., които си построили в него къщи-близнаци. П. и съпругът й, както и П. също живели там до смъртта си. Свидетелят сочи, че около къщите-близнаци има плочник с бетон, след това има градина, която стига до оградата с имота на Г. Г.. В мястото между къщите и оградата имало круша и свидетелят е играл там като дете, категорично сочи, че до границата с имота на бай Г. мястото винаги е било част от оградения двор на дядо С. и там никога не е имало път или пътека.

Доколкото С. М. П. поч. на 16.06.1977 год. не се е снабдил с документ за собственост за притежаван в с.Н. П. имот, а съзнателните спомени на свидетеля В. за граници и разположение биха могли да датират от около 1960 година /когато е бил на седем-осем години/, то за твърденията на ищците относно това, че още към 1951 година процесният имот, като част от друг имот е придобит по давност от техния дядо С., се явяват недоказани. От 5 заключението на вещо лице С.ова прието от районния съд, както и от комбинираната скица /л.166/ приложена към заключението се установява, че първият кадастрален и регулационен план на селото е приет през 1933 год. и той е действал до 1982 година, когато са одобрени нов кадастрален план и нов регулационен план на селото. По първия план на селото от 1933 година е отразен парцел II-33 в кв.44 - очертан с червен цвят на комбинираната скица, обхващащ изцяло процесния имот, части от имот 421, части от имот 422 и части от имот 423. Ако се даде вяра на представените със заключението на вещото лице извлечения от разписни листи към планове, към определен момент б.п-л II и б. п-л IV в кв.44 са били записани на С. М., а впоследствие парцел II в кв.44 е записан на наследници на С. М.. С.ов. От извлеченията не става ясно за кои точно планове се отнасят вписванията, и по-важно - не става ясно към кой момент са направени тези вписвания, поради което само въз основа на тях не биха могли да се правят изводи за изтекла придобивна давност в полза на общия наследодател на страните С. М.