Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 599 от 03.10.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 398/2023
Вид
Определение № 599
Подписан
03.10.2023
В сила
03.10.2023
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Шумен, 03.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500398 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 и сл. във вр. с чл.248, ал. 3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н. Б. Н., действаща чрез пълномощника си адв. Г. Д. при ШАК срещу Определение №1826/04.08.2023 г. на ШРС, постановено по гр.д. №2976/2021 г. на основание чл. 248 от ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение, като неоснователно и за уважаване на жалбата й, като й бъдат присъдени разноските. Такива не й били присъдени, въпреки своевременно направеното искане още с отговора на молбата по чл. 251 ГПК и представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащане, но доколкото производството се развило в закрито заседание списък не е прилаган. С молбата по чл. 248 ГПК отново инкорпорирала списъка, като е посочила, че е направен един разход по договора за правна защита и съдействие и в този смисъл оспорва извода на съда, че за да е допустимо производството по чл. 248 ГПК, списък по чл. 80 от ГПК следва да бъде представен във всички случаи, дори страната да е направила само един разход. Излага се, че липсата на списък по чл. 80 ГПК не съставлява процесуална пречка да упражни правата си.

Ответната страна по жалбата Р. Н. Г., действаща чрез пълномощника си адв. С. Б. при ШАК, взема становище за нейната неоснователност.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

С Решение №530/03.07.2023 г., постановено по гр.д. №2976/2021 г. ШРС е оставил без уважение молбата от адв. Б. – процесуален представител на Р. Н. Г. – ищец по гр.д. №2976/2021 г., за тълкуване на влязло в законна сила Решение №89/03.11.2022 г., постановено по делото, като неоснователна. В срока за обжалването му е постъпила молба от Н. Б. Н. с искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като й бъдат присъдени направените разноски в производството по реда на чл. 251 от ГПК.

С атакуваното определение ШРС е приел, че производството е образувано по молба на адв.

1

Д. – процесуален представител на Н. Б. Н. с искане за изменение Решение №530/03.07.2023 г.

/постановено в производство по реда на чл. 251 от ГПК/. Изложил е, че специфични предпоставки за допустимост на производството по чл. 248 от ГПК са освен искането за присъждане на разноски да е направено своевременно и да липсва произнасяне, така и представен списък по чл. 80 ГПК, произтичаща от разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК и че списък следва да бъде представен при всички случаи, тъй като представлява процесуално условие за разглеждане на молбата за изменение на решението в частта за разноските, а в конкретния случай към молбата по чл. 248 ГПК молителят не представил такъв. Позовавайки се т. 2 от ТР №6/06.11.2013 г. по т.д. №6/2012 г. на ОСГТК е приел, че само на това основание молбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, дори страната да е направила само един разход за адвокатско възнаграждение, за който представя доказателства. По тези съображения е оставил молбата без разглеждане, като недопустима.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

В чл. 248 от ГПК е предвидено, че по искане на страната съдът може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Аналогично на чл. 250 ГПК първата хипотеза на чл. 248 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е на лице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Това иска не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. /В този смисъл разясненията т. 8, ТР №6/06.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С молба по чл. 248 от ГПК Н. Б. Н. е поискала допълване на Решение №530/03.07.2023 г., постановено в производство по реда на чл. 251 ГПК, в частта за разноските, с което първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането й за присъдените на направените разноски в производството, поради което настоящият състав намира, че искането на молителката е за допълване на решението в частта за разноските, а не за тяхното изменение. С атакуваното определение ШРС е квалифицирал искането като такова за изменение на решението в частта за разноските и като е изследвал наличието на предпоставките, относими към тази хипотеза, е оставил молбата без разглеждане, като недопустима. Гореизложеното налага извода за неправилно процедиране по направеното искане, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който е компетентен да се произнесе с изричен акт по съществото по искането за допълване в частта за разноските на Решение №530/03.07.2023 г., постановено по гр.д. №2976/2023 г. на ШРС.

Предвид изложеното, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството по чл. 251 от ГПК от въззивния съд не може да бъде разгледано, тъй като компетентен да се произнесе по този въпрос е първоинстанционния съд, постановил решението, чието допълване в частта за разноските се иска.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1826/04.08.2023 г., постановено по гр.д. №2976/2021 г. по описа 2 на ШРС.

ВРЪЩА гр.д. №2976/2021 г. по описа на ШРС, за ново произнасяне от същия съд, съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3