Присъда № 4 от 15.04.2024, Районен съд - Мадан

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 4/15.04.2024 г. по

НОХД №25/2023 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД МАДАН

Против подсъдимия Ц. Ц. И. от с.Кацелово, общ.Две могили, обл.Русе, е повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Смолян за това, че за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2022 г. включително, в град Рудозем, област Смолян, след като е осъден с решение №73/14.07.2008 г. по гр.д. №28 от 2008 г. по описа на Районен съд гр. Мадан, влязло в сила от 09.09.2008 г., да издържа свой низходящ - детето си А. Ц. Ц., роден на 30.03.2004 г. с месечна издръжка в размер на 80.00 лева платима на Н. А. А. от град Рудозем, като майка и законен представител на детето им, а с решение №4/ 08.01.2021 г. по гр.д. № 125/2020 г. по описа на Районен съд гр.Мадан, влязло в сила от 13.04.2021 г., размера на дължимата издръжка е увеличен на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 29 месечни вноски - 18 месечни вноски по 80 лева в размер на 1440 лева /от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. включително/ и 11 месечни вноски по 300 лева в размер на 3300 лева /от месец май 2021 г. до месец март 2022г. включително/, общо в размер на 4740 лева престъпление по чл.183 ал.1 НК.

В с.з. представителят на Районна прокуратура гр.Смолян поддържа така повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъпление с горепосочената правна квалификация, сочи за справедливо налагане на наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 ал.1 НК.

Подсъдимият Ц. Ц. И. не се явява в с.з. По делото писмен отговор и молби със становища, в които обвинението се оспорва и с доказателствени искания депозира защитникът му адв.Георги Я..

Частният обвинител А. Ц. Ц., редовно призован, не се явява в с.з. От негово име се явява повереникът му адв.О., която пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Ц. Ц. И. и свидетелката Н. А. А. живели на семейни начала в България. На 30.03.2004 г. се родил синът им частния обвинител А. Ц.

Ц.. Подсъдимият Ц. Ц. И. заминал на робота в Белгия, а след това при него се установили свидетелката Н. А. А. с детето, което тогава било на 4 г.

Отношенията между подсъдимия И. и свидетелката А. им се влошили и двамата взели решение да се разделят 2-3 месеца по-късно, като детето остане при майката. Свидетелката Н. А. А. наела друга квартира в Антверпен, Белгия, работела и се грижила за сина си. Осем години години по-късно свидетелката А. се върнала да живее в България с детето. Установили се в родния й 1 гр.Рудозем, където записала А. Ц. Ц. като ученик в пети клас.

С Решение № 73/14.07.2008г. по гр.д.№ 28/2008г. по описа на Районен съд - Мадан, подсъдимият Ц. Ц. И. е осъден да изплаща ежемесечна издръжка на Н. А. А. от гр. Рудозем, като майка и законен представител на малолетното им дете А. Ц. Ц. в размер на 80,00лв., считано от 08.02.2007г. до настъпването на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на издръжката.

С решение №10004/08.01.2021 г. по гр.д.№125/2020 г. по описа на РС Мадан размера на издръжката дължима от подсъдимия И. за детето била увеличена от 80лв. на 300лв. Това решение било потвърдено с решение №78/13.04.2021 г. по възз.гр.д.№91/2021 г. на Окръжен съд Смолян и влязло в сила на 13.04.2021 г.

По молба на свидетелката А. в съдебно-изпълнителната служба при РС Мадан било образувано изпълнително дело №62/2009 г. срещу подсъдимия И. въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2008 г., съгласно който бил осъден да заплаща издръжка в размер на 80 лв. за сина си чрез неговата майка и законен представетил Н. А.. На 01.06.2021 г. по изпълнителното дело бил представен втори изпълнителен лист от 12.05.2021 г., съгласно който подсъдимият И. бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. С молба от 12.07.2021 г. по изпълнителното дело взискателят Ц. уточнил, че няма претенции за издръжка преди 01.09.2018 г. С разпореждане на ДСИ от 13.07.2021 г. размерът на задълженията към 01.06.2021 г. е определено, че възлиза на 5 852,80лв.

Свидетелката Н.А. сочи, че преди да замине за Белгия посъдимият Ц.

И. изтеглил заем в размер на 5 000лв. от Банка ДСК, но заемът бил изплащан от баща й Асан Асанов Исуфов, който бил поръчител по договора.

Свидетелката Н.А. признава, че действително в периода 2016-2018 г. е получавала от подсъдимия Ц. И. чрез системата за парични преводи „Уесътрн юнион“ суми в размер на 200-300лв., въпреки че издръжката за детето била 80лв. Твърди, че част от сумите е давала на баща си, за да му върне изплащания заем към банката. Сочи, че другата част от сумите е разходвала за детето-за тренировки по карате и футбол, рожденни дни, лечение при настинки, компютър, спортин принадлежности. Обяснява, че месечната сума от 80лв. за издръжка на детето не била достатъчна и нямала възможност да заделя от получените средства от подсъдимия, за да ги ползва в периода ноември 2019 г. –март 2022 г. Нямала уговорка с подсъдимия И. да заделя част от изпращаните от него пари, за да покрива с тях издръжка в бъдещи периоди.

Свидетелката излага, че бащата е виждал сина си за последно в Белгия, не е контактувал с него по никакъв начин. Знаела от свои приятели, че подсъдимият И. работи в Белгия.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката А. единствено в частта, в която сочи, че част от получените от подсъдимия суми е давала на баща си, тъй като той бил поръчител по заем изтеглен от И.. Съдът не им дава 2 вяра, тъй като освен собствените й твърдения други доказателства относно това обстоятелство не се събраха. Съдът кредитира показанията й в останалата част. Въз основа на тях съдът приема, че след връщаето й в България подсъдимият И. не е виждал сина си А. Ц., не го е търсил и не е осъществявал контакт с него. Установява се също, че до 13.09.2018 г. е получавала от подсъдимия И. ежемесечно различни суми за издръжка на А. Ц., надвишаващи дължимия размер от 80 лв.; че ги е разходвала за текущи нужди и пособия като компютър, спортна екипировка и др.

Свидетелят А. Ц. Ц. сочи, че понястоящем е студент, виждал за последно подсъдимия И. през 2015 г., че оттогава баща му не му се е обаждал и не се е интересувал от него. Знае, че баща му е изплащал издръжка до един момент, дори по-големи суми от дължимите, но в едни момент спрял да плаща. Знае, че част от тези суми са за изплащан заем от дядо му, който всъщност бил взет от подсъдимия.

Ц. Ц. И. бил в трудоправни отношения в различни фирми в България в периода от 11.06.2018 г. до 19.11.2020 г. с кратки прекъсвания. Не е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда” - Русе или в друго населено място.

Не му е изплащано парично обезщетение за безработица. Притежава 1/6 ид.ч. от недвижим имот сграда в с.Кацелово. Преди и след горепосочения период съдът приема, че е работил в Белгия въз основа на показанията на свидетелката А..

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза по делото се установява, че за периода от 09.01.2016 г. до 30.03.2022 г., подсъдимият Ц. И. е следвало да заплати сума за издръжка на детето си в размер на 8 515,03 лв. За същият период (01.01.2016 г. - 30.03.2022 г.) длъжникът Ц. И. Ц. извършва преводи на Н. А. А. от гр. Рудозем, както в лева, така и в евро чрез фирми международни парични преводи общо в размер на 18 159,03лв. Видно от представените документи последният превод, който Ц. И.

Ц. извършва на Н. А. А. от гр. Рудозем е на 13.09.2018г. След тази дата липсват документи, доказващи извършването на парични преводи. Вещото лице С. Щ. заключава, че подсъдимият е платил 9 644,04 лв. в повече, но не може да даде категоричен отговор дали приложените от него платежни нареждания се отнасят за заплащането на необходимата издръжкатъй като в тях липсва основание. Сдът кредитира заключението по експертизата, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно –частично от показанията на свидетелката А. и Ц., заключението по ССчЕ, удостоверение за раждане №563885/31.03.2004 г., издадено от Община Смолян, решение №4/08.01.2021 г. по гр.д.№125/2020 г. по описа на РС Мадан, решение №78/13.04.2021 г. по възз.гр.д.№91/2021 г. на Окръжен съд Смолян, решение №73/14.07.2008 г. по гр.д.№28/2008 г. на РС Мадан, писмо изх.

№1292/17.09.2021 г. на ДСИ Албена Кехайова при РС Мадан, изпълнителен 3 лист от 12.09.2008 г., издаден от РС Мадан, изпълнителен лист от 12.05.2021 г., издаден от РС Мадан, 2 бр. молби на А. Ц. по изп.д.№62/2009 г. на ДСИ при РС Мадан, разпореждане от 13.07.2021 г. по изп.д.№62/2009 г. на ДСИ при РС Мадан, писмо от 21.09.2021 г. на Бюро по труда гр.Русе, справка издадена от НАП за трудови договори на подсъдимия за периода 01.10.2018 г.-21.09.2021 г., писмо от 24.09.2021 г. на ТП на НОИ гр.Русе, писмо изх.№4258/04.10.2021 г. на Община Две могили, обл.Русе, декларация по чл.14 ЗМДТ, справка от Сектор“Пътна полиция“ гр.Русе, справка за съдимост на подъсъдимия Ц.; декларация за семейно и метериално положение и имотно състояние, характеристична справка, платежни документи за извършването на парични преводи от подсъдимия И. на свидетелката А..

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ц.И. е осъществил състав престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като за периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2022 г. включително, в град Рудозем, област Смолян, след като е осъден с решение №73/14.07.2008 г. по гр.д. №28 от 2008 г. по описа на Районен съд гр. Мадан, влязло в сила от 09.09.2008 г., да издържа свой низходящ - детето си А. Ц. Ц., роден на 30.03.2004 г. с месечна издръжка в размер на 80.00 лева платима на Н. А. А. от град Рудозем, като майка и законен представител на детето им, а с решение №4/ 08.01.2021 г. по гр.д. № 125/2020 г. по описа на Районен съд гр.Мадан, влязло в сила от 13.04.2021 г., размера на дължимата издръжка е увеличен на 300 лева, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - общо 29 месечни вноски - 18 месечни вноски по 80 лева в размер на 1440 лева /от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. включително/ и 11 месечни вноски по 300 лева в размер на 3300 лева /от месец май 2021 г. до месец март 2022г. включително/, общо в размер на 4740 лева – престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Непосредствен обект на престъплението по чл.183 ал.1 НК са обществените отношения, които осигуряват изпълнение на задължението на родителя да доставя средства за съществуване на нуждаещото се негово дете, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от собствено имущество.

От обективна страна са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия Ц.И.. Налице е влязло в сила на 09.09.2008 г. решение №73/14.07.2008г. на Районен съд гр.Мадан, с което той е осъден да издържа своя син частния обвинител А. Ц., тогава на 4г., като му заплаща издръжка в размер на 80лв., а впоследствие съгласно влязло в сила на 13.04.2021 г. решение №4/08.01.2021 г. на РС Мадан – издръжка в размер на 300лв.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействиеподсъдимият Ц.И. съзнателно не е изпълнил задължението за изплащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски в периода от месец ноември 2019 г. до месец март 2022 год. включително.

4

По делото не се установяват обективни пречки, които да са възпрепятствали бащата да заплаща дължимата издръжка за сина си в инкриминирания период. Няма данни за влошено здравословно състояние, в трудоспособна възраст е, работил е в България и в Белгия.

Предназначението на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на детето и е изискуема в течение на целия месец, за който се отнася.

Неплащането на издръжка е формално престъпление, защото законът не изисква нищо друго освен неплащането на издръжката.