Решение № 803 от 10.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 803 гр. София, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100509493 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3970/15.03.2023 г., постановено по гр.д. № 13040/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав, съдът е отменил по предявения иск с правно основание по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС от И. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Слатина“, ул. ****, с управител С.С.Г., като незаконосъобразно решението, взето на проведеното на 08.02.2022 г. Общо събрание на собствениците в Етажна собственост в сграда в гр. София, ж.к.

Христо Смирненски, ул. **** от дневния ред – в частта му по т. 3.2, в която е гласувано считано от 01 март 2022 да се приеме нов бюджет на ЕС Циклама 8 (Опция 2) – добавен като Приложение 2 към протокола от 08.02.2022 г., като е осъдил Етажната собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район „Слатина“, ул. ****, с управител С.С.Г., да заплати на И. П. Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 1080,00 лева (хиляда и осемдесет лева), представляваща сторени в първоинстанционното исково производство разноски.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 1

106779/18.04.2023 г., подадена от ответника в първоинстанционното производство Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр.

София, район „Слатина“, ул. ****, с управител С.С.Г., чрез адв. Д., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд. В жалбата се излага становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че определеният в решението на общото събрание на етажните собственици начин на изчисляване на вноските за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата противоречи на чл.

50, ал. 2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС. Твърди се, че общото събрание е редовно и законосъобразно свикано и проведено съгласно императивните правила на ЗУЕС, като са спазени и всички срокове. Излагат се подробни съображения, че взетите решения не противоречат на законовите изисквания. Посочва се, че в колона 5 от Приложение № 2 към протокола е представена фиксирана сума съобразно вида на обекта, като същата е еднаква за обектите от един и същи вид, а в колона 6 са посочени суми, изчислени на база идеални части на обектите. Като краен резултат таксите за поддръжка и управление и за ремонт и обновяване били правилно и законосъобразно определени. Поддържа се, че съгласно избраната от собствениците „опция 2“ таксите се формирали като сбор от една такса, еднаква за всички, и друга такса, изчислявана съобразно идеалните части. Допълва също така и че вноската във фонд „Ремонт и обновяване”, обективирана в колона 6 от Приложение № 2 към протокола от проведеното Общо събрание, била формирана правилно и законосъобразно, тъй като била над минималния съгласно закона размер и била определена съобразно идеалните части от общите части в сградата. С оглед на изложеното, се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявения иск – да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. П. Л., ЕГН **********, чрез адв. Д. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба вх.

№ 224462/08.08.2023 г., с който се изразява становище за нейната неоснователност, като се моли същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото 2 доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, което следва да стори в 30-дневен срок от оповестяване протокола от събранието по реда на чл. 16, ал. 7 като останалите собственици в производство по такова искане се представляват пред съда от председателя на управителния съвет или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4 от закона. Ответници по иска по чл. 40 от ЗУЕС са собствениците на отделни обекти в ЕС, които не са обжалвали атакуваното решение, като не е необходимо те да се конституират като страни по делото.

Достатъчно е да се посочи само етажната собственост и нейния управител, за да се приеме че исковата молба е редовна. Това е така, защото разпоредбата на чл. 41 от ЗУЕС урежда специално законово представителство на тези собственици от управителя на ЕС, което е въведено с цел улесняване на процедурата по разрешаване на споровете по чл. 40 ЗУЕС. Тази цел не би могла да се постигне, ако като условие за редовност на исковата молба се постави изискване за посочване на всички съсобственици и техните адреси. (В този смисъл Определение № 294/24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г. на ВКС, І-во Г. О., Определение № 361/06.08.2012 г. по ч. гр. д. № 72/2012 г. на ВКС, І—ро Г. О.).

Съдебната практика приема, че срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е преклузивен, поради което и за спазването му съдът следи служебно пропускането му води до извод за недопустимост на исковата молба и 3 прекратяване на производството. Настоящият въззивен съдебен състав намира, че предявената искова претенция се явява допустима (като подадена в предвидения от закона преклузивен срок – на 11.03.2022 г.) и следва да бъде разгледана по същество, който извод се подкрепя и от находящата се в кориците на делото разпечатка на имейл от 10.02.2022 г., видно от която на посочената дата ищцата е била уведомена за протокола от общото събрание.

Основателността на предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки (юридически факти), а именно: качеството на собственик или ползвател на имот в етажната собственост; вземането на решенията, чиято отмяна се иска от Общото събрание на Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, ул. ****, което е било проведено на 08.02.2022 г.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да установи, че Общото събрание е проведено при спазване на установените в Закона за управление на етажната собственост правила за провеждането и вземането на решения, както и че атакуваните решения са съобразени с установените законови разпоредби за определяне на месечните вноски за управление и поддръжка на етажната собственост и за Фонд „Ремонт и обновяване“.

Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнася до участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и разноските по управлението и текущо използване на общите части.

Между страните в производството не са спорни следните обстоятелства, а именно: че ищцата е притежател на правото на собственост върху самостоятелен обект, представляващ апартамент № 18, находящ се в процесната сграда, което се потвърждава и от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том II, рег. № 4

2938, дело 165/2015 г., както и че Общото събрание от 08.02.2022 г. е проведено при спазване на установените в Закона за управление на етажната собственост правила за провеждането и вземането на решения.

Основният спор в производството се свежда до това дали определеният от Общото събрание на ЕС начин за изчисляване на вноските за покриване на разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата е в противоречие с чл. 50, ал.

2, т. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС.

Пред първоинстанционния съд е представен протокол от Общо събрание на собствениците на етажна собственост в гр. София, ж.к. ****, от 08.02.2022 г., от който се установява, че в т. 3 от дневния ред е бил включен въпросът за „Преразглеждане и гласуване на бюджет на ЕС Циклама 8”. С мнозинство са били взети следните решения по т. 3, а именно: по т. 3.1. Считано от 01 март 2022 отпада такса за усвоени части. Всяко бъдещо усвояване да се докладва незабавно на УС за предприемане на законови мерки срещу усвояването; по т.

3.2. Считано от 01 март 2022 се приема нов бюджет на ЕС Циклама 8 (Опция 2 по-горе) – добавен като Приложение 2 към протокола. Дължимите такси до февруари 2022 включително остават непроменени. Всички дължими такси да се заплащат по банковата сметка на ЕС, а след 01 март 2022 – по банковата сметка на ЕС Циклама 8 или касиера на ЕС; по т.3.3 УС на ЕС да осигури почистване и техническа поддръжка в най-кратки срокове за обща сума до 600 лв./месец.”.

Съобразно посоченото в протокола собствениците са избрали месечната такса фонд „Ремонт и обновяване”, съкратено в протокола като „ФРО”, да бъде фиксирана в размер на 5,00 лева за паркомясто и 10,00 лева за всеки друг обект, плюс от 10,00 лева до 30,00 лева на процент идеални части по диапазони, с препращане към Приложение № 2 от протокола. Видно от приложението, крайната месечна такса (7-мата колона от ляво на дясно), дължима от 01.03.2022 г., представлява сбор от колони „Фиксирана сума ФРО на обект“ (5-та колона от ляво на дясно) и „Фиксирана сума на % идеални части по диапазон“ за всеки обект (6-та колона от ляво на дясно), който диапазон е посочен също в приложението.

Съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и обитателите на 5 самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с решение на общото събрание, като съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС (в приложимата към процесния период редакция) тези разходи се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Следователно задължението за заплащане на месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на ЕС произтича от закона, като в правомощията на Общото събрание е единствено определянето на техния размер. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е императивна материалноправна норма /в този смисъл са Решение № 165 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4291/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV г. о., ГК и др./. В подкрепа на извода за нейния императивен характер е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, според която правомощие на Общото събрание е да определи размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, който е посочен изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят.