Решение № 138 от 24.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Василев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100900511 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ПСТ Г.“ ЕАД, с която срещу ответниците „Д4 К.“ ЕООД и „Ф-С.Г.“ ЕООД (в несъстоятелност) се предявяват кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т.

2 ТЗ, вр. чл. 72 ЗС за установяване, че „Д4 К.“ ЕООД не е кредитор на „Ф-С.Г.“ ЕООД на вземания в общ размер на 211 361, 51 лв., от които: 1) 156 952, 37 лв. – стойност на подобрения, извършени в недвижим имот, представляващ Магазин № 3, находящ се в гр.

София, ж. к. „Младост“ № 1, бул. „*******, партер, с площ от 166, 03 кв. м., 2) 47 917, 90 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията за периода от 11.10.2018 г. до 13.10.2021 г., 3) 4 960 лв. – разноски, присъдени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, 4) 354 лв. – разноски за снабдяване с изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение и 5) 1 177, 24 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на подобренията от 14.10.2021 г. до момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност.

С исковата молба се твърди, че с Определение № 686/02.03.2022 г., постановено по т. д. № 1119/2021 г., СГС на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е променил и одобрил в рамките на производството по несъстоятелност на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД списък на претите от синдика вземания, като след възражение, постъпило от ответника „Д4 К.“ ЕООД по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ, е включил вземанията, предмет на настоящия спор. Вземанията са установени с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, основано само на споразумение от 08.05.2018г, сключено между двамата ответници, с което „Ф-С.Г.“ 1 признава вземането на „Д4 К.“ ЕООД за извършени подобрения в имота на стойност 130 793,64 лева без ДДС, че ответника „Д4 К.“ ЕООД е добросъвестен подобрител, тъй като към момента на извършване на подобренията, осъществявал фактическата власт върху имота по силата на предварителен договор за покупко-продажба от 17.08.2017г., че има право на задържане върху имота до възстановяване на подобренията. Ищецът оспорва действителното извършване на подобренията като счита, че това е установено с решения постановени по други дела с участието на двамата ответници. Твърди, че както предварителния договор от 17.08.2017 г., така и споразумението от 08.05.2018г са симулативни, тъй като са съставени, за да увредят кредиторите на несъстоятелния длъжник, като създадат в патримониума на свързано с него лице привилегировано вземане.

Арбитражното производство също се оспорва като симулативно, доколкото ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е провел адекватна защита, а видно от мотивите на самото решение предварителният договор дори не е бил представен от ищеца. Твърди също така, че двете ответни дружества са свързани лица както по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ, така също и по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4, респ. на ал. 2 от ДР на ТЗ, тъй като, от една страна, управителят на ответника „Д4 К.“ ЕООД е съпруг на дъщерята на управителя на ответника „Ф-С.Г.“ ЕООД (т. е. между тях съществува родство по сватовство от първа степен по аргумент от чл. 76, ал. 2 СК). От друга страна, двете ответни дружества са били съдружници в гражданско дружество „Д4 К.“ по смисъла на чл. 357 ЗЗД с БУЛСТАТ *******. Излага доводи, че дори вземането за подобрения действително да съществува, то същото не се ползва с визираната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 2 ТЗ, тъй като „Д4 К.“ ЕООД никога не е било във владение на имота, а и същият впоследствие е бил продаден на публична продан, извършена по изп. д. № 381/2018 г., по описа на ЧСИ Г.Д., № 781, район на действие СГС, следователно е невъзможно лице, което не упражнява фактическа власт да упражнява право на задържане по смисъла на чл. 72, ал. 3 ЗС.

Ответникът „Д4 К.“ ЕООД оспорва исковете, като твърди, че са недопустими, тъй като въпросът за съществуването на процесните вземания е предварително разрешен с Решение от 26.11.2018 г. по ВАД 3/2018 г., по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, и доколкото същото е влязло в сила, спорът не подлежи на преразглеждане. Отрича процесните споразумения да са нищожни. Твърди, че въпросът относно наличието или липсата на привилегия по чл. 722 ТЗ върху процесните вземания не е част от предмета на делото.

С допълнителна искова молба ищецът поддържа направените с исковата молба доводи. По отношение на възражението на ответника за ирелевантност на момента на придобиване на фактическа власт върху имота, ищецът пояснява, че същият е важен за преценката за приложимата материалноправна норма с оглед достоверната дата на предварителния договор, доколкото размерът на вземанията за подобрения на добросъвестния подобрител и недобросъвестния владелец е различен.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът „Д4 К.“ ЕООД не прави нови възражения или фактически твърдения.

2

Ответникът „Ф-С.Г.“ ЕООД не депозира отговор, но в становище от 19.01.2023г заявява, че счита исковете за неоснователни, като потвърждава сключването на предварителния договор от 17.08.2017г, предаването на владението, споразумението от 08.05.2018г с ответник „Д4 К.“ ЕООД и воденото арбитражно дело.

Синдикът на „Ф-С.Г.“ ЕООД счита исковете за основателни.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените искови претенции са допустими. Искът по чл. 694, ал. 3, т. 2 ТЗ по своята същност представлява отрицателен установителен иск, с който се преследва отричането на облигационни права на кредитори на несъстоятелността, включени в одобрения списък по чл. 692 ТЗ. В конкретния случай ищецът е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/, поради което се явява надлежно активно процесуално легитимиран да предяви исковете. Предмет на неговите искове са вземания на друг кредитор, които го конкурира в производството по несъстоятелност и при разпределение на събраните в рамките на производството по универсално принудително изпълнение суми значително биха затруднили удовлетворяването на вземанията на ищеца.

Следователно е налице правен интерес от предявяването на исковете от последния.

Поддържаното от ответния кредитор становище, че искът за отричане на претендираните в производството по несъстоятелност подобрения е недопустим поради наличие на предходно влязло в сила решение (абсолютната процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 ГПК) е неоснователно. Пречката по чл. 299, ал. 1 ГПК обхваща само страните по спора и техните частни и универсални правоприемници. В конкретния случай, действително предмет на Решение от 26.11.2018 г. по ВАД № 3/2018 г. по описа на Софийски арбитражен съд при Сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“ е именно вземането за подобрения, извършени от „Д4 К.“ ЕООД в собствения към 2018 г. имот на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. То е постановено в производството, в което участие са взели само ответниците „Д4 К.“ ЕООД и „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/. Ищецът в настоящото производство „ПСТ Г.“ ЕАД не е страна в процеса пред арбитража, не се твърди и да правоприемник на някоя от страните, обхванати от силата на пресъдено нещо на решението на арбитража, поради което и не попада в обхвата на субективните й предели и не е обвързан от нея. При това положение за него не важи забраната за пререшаемост на спора.

Предявените искове освен допустими са и основателни.

При отрицателните установителни искове ответникът доказва съществуването на оспореното с иска субективно право, а ищецът доказва фактите и обстоятелствата, въведени като възражения, които според него изключват пораждането на спорното право, прекратяват го или го погасяват, поради което то не съществува.

Ответникът „Д4 К.“ ЕООД твърди, че предявените от него вземания в производството по несъстоятелност на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ произтичат от сключеното между тях споразумение от 08.05.2018г, с което уреждат последиците от неизпълнението на задълженията на „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ съгласно предварителен договор за покупко-продажба 3 на недвижим имот от 17.08.2017г да сключат окончателен договор до 30.04.2018г за правото на собственост върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. *******, с площ 166 кв.м. и идентификатор ***, с което последният се задължава да заплати на „Д4 К.“ ЕООД извършените ремонти и подобрения в имота, подробно описани в приложение №1 към споразумението на обща стойност 156 952,37 лева в срок до 15.05.2018г, което вземане е установено с решение от 26.11.2018г по арбитражно дело № 3/2018г по описа на Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“, въз основа на което в последствие е издаден и изпълнителен лист от 12.12.2018г по ч.т.д. № 2595/2018г на СГС, ТО, 2-ри състав.

За доказване на твърденията „Д4 К.“ ЕООД представя предварителен договор от 17.08.2017г, съгласно който „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ поема задължение да сключи окончателен договор за покупко-продажба правото на собственост върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к*******, с площ 166 кв.м. и идентификатор *** в срок до 30.04.2018г, при поето насрещно задължение за продажна цена в размер на 190 000,0000 евро. Между страните е постигнато съгласие в деня на сключване на предварителния договор да бъде предадено владението (фактическата власт) върху имота, за което страните се задължават да съставят и приемо-предавателен протокол. Уговорена е неустойка в размер на 1% от продажната цена при отказ на купувача и в размер на 10% при отказ на продавача.

С договора е съставен и приемо-предавателен протокол от 17.08.2017г, съгласно който несъстоятелното дружество предава фактическата власт върху МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. *******, с площ 166 кв.м. и идентификатор *** в деня на съставянето му.

Договорът е частен диспозитивен документ, който при липса на оспорване на авторството на изявленията в него съставлява доказателство, че двете страни по него са изявили воля за пораждане на целените с договора правни последици. Ответникът „Д4 К.“ ЕООД да придобие собствеността върху обещания имот срещу заплащане на уговорената в договора продажна цена, а „Ф-С.Г.“ ЕООД да прехвърли собствеността и получи уговорената в предварителния договор сума. С договора в отклонение от типичните за тези отношения случаи е уговорено и изпълнено съгласно съставените между ответниците доказателства, предаване на фактическата власт върху имота. Причините за тези нетипични уговорки между страните по договора могат да бъдат оправдани с твърдяната от ищеца и неоспорена от ответниците свързаност на управителите на двете дружества по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 и т. 4, респ. на ал. 2 от ДР на ТЗ (т. е. между тях съществува родство по сватовство от първа степен по аргумент от чл. 76, ал. 2 СК, а от друга, двете ответни дружества са били съдружници в гражданско дружество „Д4 К.“ по смисъла на чл. 357 ЗЗД с БУЛСТАТ *******).

Представено е и споразумение от 08.05.2018г, съгласно което „Ф-С.Г.“ ЕООД /н/ в качеството му на собственик признава извършването на подобренията описани като приложение №1 към договора от „Д4 К.“ ЕООД в имота предоставен му с предварителния договор от 17.08.2017г, като се съгласява да заплати тяхната стойност (вложените материали 4 и труд) в срок до 15.05.2018г, а при забава да заплати и неустойка в размер на общата дължима сума за всички извършени подобрения от подобрителя, а последният се задължава да преустанови и върне владението върху имота на неговия собственик след тяхното заплащане. Като приложение №1 към споразумението е съставен протокол за установяване на извършени строително-ремонтни дейности в МАГАЗИН №3, находящ се в град София, ж.к. *******, с площ 166 кв.м. и идентификатор *** на обща стойност 130 793,64 лева.