Решение № 114 от 19.05.2022, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Враца, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора С. В. М. като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221400500091 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 260016/19.01.2022 г. по гр.д.№ 1049/2020 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. Х. И., с ЕГН ********** и адрес: гр.***, сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие повдигнато незаконно обвинение по пр.пр.№ 461,805/2008 г. по описа на РП-Бяла Слатина – ДП № 530/2008 г. и ДП № 337/2008 г. по описа на РУ "Полиция" – Бяла Слатина, по ДП № 12/2012 г. по описа на ОСО-Враца и по НОХД № 384/2014 г. по описа на РС-Бяла Слатина по което с Присъда № 19/10.06.2015 г., потвърдена с Решение № 105/22.10.2015 г. по ВНОХД № 408/015 г. по описа на ОС-Враца, е признат за невиновен и е оправдан по обвинението, за което е предаден на съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Със същия съдебен акт предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените 12 000 лв. до претендирания размер от 24 000 лв. и на основание чл.78, ал.1 ГПК Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Х. И. деловодни разноски в размер на 10,00 лв. – държавна такса и 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковата претенция.

С въззивна жалба вх.№ 260160/27.01.2022 г. Прокуратурата на РБ обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца И. обезщетение в размер на 12 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.

1

В жалбата се поддържа, че в осъдителната си част решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че не е доказано настъпването на претендираните от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца вредоносни последици – изживените душевно безпокойство и стрес, и повдигнатото от прокуратурата обвинение.

Въззивникът счита, че районният съд се е произнесъл неправилно по направеното възражение за изтекла погасителна давност, тъй като не е съобразено, че претенцията за законните лихви се погасява с изтичането на по-кратка тригодишна давност по чл.111, б."в" ЗЗД.

Излага и съображения, че размерът на определеното от РС-Бяла Слатина обезщетение за неимуществени вреди е силно завишен и не съответства на чл.52 ЗЗД и трайната практика на ВКС.

В жалбата се изразява несъгласие с изложените мотиви в обжалвания съдебен акт, че са накърнени името и авторитета на ищеца за период от около 7 години. Навеждат се доводи, че първото привличане на И. като обвиняем е през м.06.2010 г., а окончателната присъда, с която е признат за невиновен е произнесена през 2015 г., като този период е прекъсван от оневиняването му през 2014 г., т.е. наказателното производство е водено около 4 години, през които ищецът не е търпял репресии, тъй като няма наложени мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда и не е призоваван често за извършване на процесуално-следствени действия.

Въззивникът РП-Враца, ТО-Бяла Слатина счита за неправилни и мотивите, че наказателното преследване е накърнило честта и достойнството на ищеца и е променило отношенията в семейството му, като е довело до развод със съпругата му и отчуждаване на децата му. Изтъква, че от приложеното гр.д.№ 336/2016 г. е видно, че исковата молба за развод е подадена през 2016 г., т.е. след окончателното приключване на наказателното производство; че в същата се твърди, че отношенията между съпрузите са разстроени повече от 12 години; че в с.з. съпругата е посочила, че е напускала семейното жилище и през 2009 г.; че в отговора на исковата молба И. твърди, че отношенията му със съпругата са перфектни. Навежда доводи, че не са събрани доказателства за влошени отношения с децата вследствие на воденото наказателно производство.

В жалбата се изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че ищецът е получил различни заболявания поради напрежението от повдигнатото обвинение. Развиват се съображения, че приложеното по делото експертно решение е от 2017 г., т.е. 2 години след приключване на наказателното производство, както и че от това решение е видно, че се касае до преосвидетелстване, но липсват доказателства, които да сочат на пряка причинна и следствена връзка между воденото дело и заболяването. Посочва се, че и в свидетелските показания липсва конкретика по този въпрос.

Възивникът счита, че от ищеца не са събрани каквито и да са доказателства, че е била налице публичност по отношение на статута му на обвиняемо лице, която да предизвика неудобство и унижение и евентуално да води до причиняване на вреди. Посочва, че единствените свидетели са майката и съседката на ищеца, които заявяват, че са разбрали за повдигнатото обвинение от него самия.

Развиват се съображения, че по делото не са събрани никакви 2 доказателства по какъв начин действията на прокуратурата, насочени към събиране на доказателства и водене на наказателното производство, са довели до настъпване на неимуществени вреди за ищеца, както и че в съдебното решение липсват мотиви в какво се изразяват тези неимуществени вреди и до каква степен са засегнали обичайния начин на живот на И. и душевното му състояние. Не става ясно и по какъв начин е определен размера на самото обезщетение , освен във връзка с продължителността на воденото наказателно производство.

Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция изцяло, а в условията на евентуалност – за намаляване размера на присъденото обезщетение. и съобразяване периода на присъждане на лихвата с погасителната давност.

С въззивна жалба вх.№ 260200/03.02.2022 г. ищецът И. Х. И., чрез пълномощника си адв.М.М., обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата над 12 000 лв. до претендирания размер от 24 000 лв.

В жалбата се развиват съображения относно същността на критерия "справедливост" по чл.52 ЗЗД и какви факти и обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение.

Въззивникът счита, че в случая решението е частично неправилно, тъй като:

- не е отчетено, че всяко едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства;

- не са съобразени показанията на разпитаните по делото свидетели относно настъпилите негативни промени и отрицателни емоции за ищеца и причинната връзка с повдигнатото незаконно обвинение;

- не е съобразена продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство.

В жалбата се развиват съображения, че с оглед установените тежки вредни последици /развод, влошени отношения с децата, безработица и трайно влошено здравословно състояние/ претендираното обезщетение в размер на 24 000 лв. е справедливо.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло, ведно със законната лихва от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния им размер.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на И. Х. И., ЕГН **********,с адрес: гр.***, с която против Прокуратурата на РБ е предявен иск за сумата 24 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди вследствие повдигнато незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.2015 г. до окончателното й изплащане.

3

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2008 г. с постановление на РПБяла Слатина е образувано досъдебно производство срещу ищеца по пр.пр.№ 461,805/2008 г. по описа на РП-Бяла Слатина за престъпление по чл.212, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Посочва се, че с постановление от 18.10.2010 г. на РП-Бяла Слатина, ДП № 530/2008 г. е изпратено по компетентност на РП-Кнежа, но след повдигнат спор за компетентност ВКС с постановление от 16.02.2010 г. определя като компетентна РП-Бяла Слатина. С постановление от 02.06.21010 г. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и за престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Посочва се, че след извършване на редица процесуалноследствени действия И. отново е привлечен като обвиняем с постановление от 11.08.2010 г. за престъпление по чл.212, ал.1 НК, престъпление по чл.217, ал.4 вр. ал.2 вр. чл.26, ал.1 НК и за престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. Твърди се, че с обвинителен акт от 12.11.2010 г. делото е внесено за разглеждане в РС-Бяла Слатина, но с разпореждане от 19.11.2010 г. по НОХД № 580/2010 г. същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Сочи се, че И. отново е привлечен като обвиняем с постановление от 23.03.2012 г. по ДП № 12/2012 г. за престъпление по чл.212, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК. След изпълнение на указанията на съда, с обвинителен акт от 04.05.2012 г. делото отново е внесено за разглеждане в РС-Бяла Слатина, където е образувано НОХД № 173/2012 г. Посочва се, че след множество съдебни заседания на 27.05.2014 г. е постановена присъда, с която И. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение и е оправдан изцяло. По протест на РП-Бяла Слатина е образувано ВНОХД № 331/2014 г. по описа на ОС-Враца и с решение от 08.08.2014 г. присъдата на първоинстанционния съд е отменена и делото е върнато на РСБяла Слатина за ново разглеждане. Сочи се също, че след връщане на делото, е образувано НОХД № 384/2014 г. и на 10.06.2015 г. е постановена присъда, с която И. отново е признат за невиновен и е оправдан изцяло. По протест на РП-Бяла Слатина е образувано ВНОХД № 408/2015 г. по описа на ОС-Враца и с решение от 22.10.2015 г. е потвърдена присъдата на първоинстанционния съд.

В исковата молба се твърди, че в резултат на неоснователните обвинения са накърнени името и авторитета на ищеца И. в продължение на около 7 години и му е създаден дискомфорт, тъй като се е наложило да отдели значително време в участие в наказателния процес и организиране на защитата си. Посочва се, че обвиненията срещу него са получили публична известност и много от неговите приятели са били сериозно разколебани в доброто си отношение към него.

Ищецът твърди, че вследствие наказателното преследване не е можел да осигури средства за издръжка на семейството си, поради което синът му е прекъснал следването си, в дома му е имало непрекъснато напрежение, децата и съпругата му са се дистанцирали о отчуждили от него, а впоследствие през 2016 г. това напрежение и отчуждение е довело и до развод. Навежда и твърдения, че през периода от образуване на досъдебното производство до приключване на наказателното дело няколко пъти е кандидатствал за работа в различни институции и фирми, но навсякъде му е било отказвано, тъй като срещу него има образувано наказателно производство.

В исковата молба се твърди, че вследствие на това напрежение на 4

18.04.2014 г. ищецът е получил мозъчен инфаркт, хипертонична болест и още много други заболявания, за които е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 1148/11.05.2017 г. на МБАЛ "Св.Иван Рилски" ЕООД, гр.Козлодуй и му е отпусната пенсия за инвалидност.

Ищецът счита, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които оценява на 24 000 лв.