Присъда № 204 от 24.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 3616/2021
- Вид
- Присъда № 204
- Подписан
- 24.10.2022
- В сила
- 28.03.2024
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 251, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 434, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528, ал. 2, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 15, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 65, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 13 · Наказателен кодекс
- чл. 13, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 51, ал. 1 · Семеен кодекс
Мотиви към присъда № 204 от 24.10.2022 г. по НЧХД № 20215330203616 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив, НО, XXI нак. състав Частният тъжител Л. Г. М., ЕГН: ********** е подал пред Районен съд – Пловдив частна тъжба против П.М. Т., ЕГН: ********** по обвинение в престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Тъжбата е уточнена с молба с вх. № 41825/26.07.2021 г.
С Разпореждане № 5178 от 09.08.2021 г. по делото подсъдимата Т. е предадена на съд по обвинение за това, че в периода от 19.02.2021 г. до 03.04.2021 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като родител не е изпълнила съдебно решение, както следва:
- на 19.02.2021 г. в гр. Пловдив като родител не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гражданско дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на Л. Г. М., ЕГН: ********** с дете – с детето му С.Л. М., ЕГН: **********;
- на 06.03.2021 г. в гр. Пловдив като родител не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гражданско дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на Л. Г. М., ЕГН: ********** с дете – с детето му С.Л. М., ЕГН: **********;
- на 19.03.2021 г. в гр. Пловдив като родител не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гражданско дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на Л. Г. М., ЕГН: ********** с дете – с детето му С.Л. М., ЕГН: ********** и
- на 03.04.2021 г. в гр. Пловдив като родител не е изпълнила съдебно решение – Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гражданско дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III бр. състав, влязло в сила на 14.04.2016 г., относно лични контакти на Л. Г. М., ЕГН: ********** с дете – с детето му С.Л. М., ЕГН: **********.
Повереникът на частния тъжител адв. Н.Д. пледира поведението на подсъдимата от месец май 2018 г. да е трайно насочено към неизпълнение на съдебното решение на гражданския съд относно режима на лични контакти на частния тъжител с детето. Твърди това поведението да е системно и насочено към унищожаване на връзката между баща и син. Счита, че подсъдимата не осъществява дължимото за изпълнение на съдебното решение, а се опитва да създава негативен образ на частния тъжител, което детето да копира като модел на поведение. Позовава се на действия на подсъдимата отпреди инкриминирания период, за да обоснове теза за наличие на умисъл и следване на определена линия на поведение. Взема становище за всяка от четирите инкриминирани дати подсъдимата да е редовно поканена за предаването на детето и упражняването на режима на лични контакти на частния тъжител.
1
Намира извършването на деянията, в които подсъдимата е обвинена, за доказано по несъмнен начин, като предлага на съда да ползва с доверие протоколите, съставени от съдебния изпълнител. Счита тяхното съдържание за необорено и неразколебано по делото. В тази връзка поддържа показанията на водените от подсъдимата свидетели да са взаимно противоречиви, поради което ги намира за недостоверни. Обясненията на подсъдимата счита за защитна версия. Пледира обществената опасност от деянията на подсъдимата да е завишена, защото да се нанасят вреди не само на бащата, но най-вече и на детето, както и у майката да се създава чувство за безнаказаност. Поддържа изтъкнатите от подсъдимата причини за неизпълнение на съдебното решение на гражданския съд да не са извинителни. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна, като й бъдат наложени наказания „пробация“ и „глоба“.
Частният тъжител Л. Г. М. в хода на съдебните прения поддържа становището на своя повереник. Заявява, че връзката му с детето е унищожена, което счита, че се дължи на неизпълняването на режима на лични отношения, както и на цялостното поведение на подсъдимата. Твърди, че генезисът на конфликта между двамата е в негов отказ да даде разрешение за извеждане на детето извън територията на страната. Пледира поведението на подсъдимата да е вредоносно и за правилното развитие на самото дете, което да е лишено от възможността да общува със своя баща. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна.
Защитникът адв. Н.С. взема становище, че разрушаването на връзката между тъжителя и неговия син С.Л. М. да се дължи изцяло на поведението на бащата. Намира, че доказателствата по делото определят извод детето да се развива правилно, да има отлични оценки и добро поведение. Счита, че подсъдимата е обект на атаки. Предлага обясненията й да бъдат ползвани с доверие от съда. Твърди още подсъдимата да няма задължение да предава детето в кантората на частния съдебен изпълнител, а всички действия и бездействия на Т. да са насочени към съхранение на психиката на малолетния й син. Позовава се на протоколите от провежданите срещи в Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, като твърди от тях да се установява, че всъщност тъжителят е този, който да манипулира и настройва детето срещу неговата майка. Критикува се и поведението на социалните работници. Взема становище заключението по съдебно-психологичната експертиза да не е трябвало да бъде приемано от съда, но от същото да се установява, че няма намеса на подсъдимата в отношенията между детето и частния тъжител като негов баща. Твърди още, че последното инкриминирано деяние не попада през първата седмица от месеца, поради което да е извън режима на лични отношения. Счита, че частният тъжител е бездействал да извърши необходимото, за да бъде изпълнен режимът на лични контакти, въпреки че е бил поканен от близки на майката. Намира, че постановяването на осъдителна присъда би „смачкало“ психиката на подсъдимата и на детето. Поддържа от събраните доказателства да се установява, че вменените в отговорност на Т.
2 деяния не са извършени. Моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подсъдимата П.М. Т. дава обяснения по делото. В хода на съдебните прения поддържа становището и възраженията на своя защитник. Заявява, че синът й е интелигентен, учи, спортува, държи се уважително и е сърцат. С последната си дума моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата П.М. Т. е родена на *** в гр. Х., б., с б.г., живуща в *** и с постоянен адрес: *** с висше образование, учаща, омъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
Имената П. М. М. и П.М. Т. били имена на едно и също лице, което е с ЕГН: **********.
На 29.08.2009 г. подсъдимата Т. сключила граждански брак с частния тъжител Л. Г. М..
На *** по време на брака им подсъдимата Т. родила детето С.Л. М..
Негов баща бил частният тъжител Л. Г. М..
На 14.04.2016 г. гражданският брак между подсъдимата и частния тъжител бил прекратен по взаимно съгласие с постановено Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 460/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, което влязло в сила на същата дата. Със съдебното решение било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение относно местоживеенето на роденото от брака дете, упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката, ползването на семейното жилище и фамилното име. Упражняването на родителските права върху детето С.Л. М. било предоставено на подсъдимата Т.. Със съдебното решение бил определен и режим на лични контакти на частния тъжител М. с общото им с подсъдимата дете при следните параметри:
- всяка първа седмица от месеца в събота от 09:00 часа сутринта до 18:00 часа на неделния ден с преспиване при бащата в събота;
- всяка трета седмица от месеца в петък от 17:00 часа до 18:00 часа на неделния ден с преспиване в петък и събота при бащата;
- пет дни от пролетната учениче ска ваканция, пет дни от зимната /Коледна/ ученическа ваканция, два пъти по петнадесет дни през лятната ученическа ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на бащата;
- всяка четна година за период от 24.12 (двадесет и четвърти декември) от 10:00 часа до 18:00 часа на дата 26.12 (двадесет и шести декември) с преспиване при бащата;
- всяка нечетна година по време на Великденски празници, определени с Постановление на Министерския съвет на Република България за период от първи ден в 10:00 часа до 18:00 часа на последния ден, определен от МС, с преспиване при бащата, както и на дата 31.12 (тридесет и първи декември) от 10:00 часа до 18:00 часа на дата 02.01 (втори януари) на следващата година.
3
Въз основа на съдебното решение в полза на тъжителя бил издаден изпълнителен лист.
През 2018 г. отношенията между подсъдимата Т. и частния тъжител М. се влошили, тъй като последният отказал да подпише декларация, с която да разреши на майката да извежда детето С.Л. М. неограничено извън територията на страната, като вместо това предложил да й дава съгласие за всеки отделен случай. Подсъдимата не била съгла сна и се почувствала подразнена от отказа на бившия си съпруг. Постепенно отношенията между тях продължили да се влошават. Отново през 2018 г. подсъдимата завела гражданско дело по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), в което твърдяла, че детето С. М. било жертва на физическо и психическо насилие от своя баща, въпреки че това не било истина. С Решение № 4117/30.11.2018 г. по гр. дело № 9294/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив молбата на подсъдимата била отхвърлена като неоснователна.
Съдебното решение било потвърдено от Окръжен съд – Пловдив по ВГД № 107/2019 г. по описа на съда.
През 2020 г. подсъдимата Т. подала нова молба за защита до съда, в която отново твърдяла частният тъжител М. да е упражнил насилие спрямо детето, без това да е истина. С Решение № 260246 от 02.09.2020 г. по гр. дело № 15826/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 260025 от 08.01.2021 г. по ВГД № 2612/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив и тази молба на подсъдимата била отхвърлена.
Въпреки това през периода, през който се водили тези граждански производства – общо две години и седем месеца, частният тъжител не могъл да се вижда и да контактува с детето си С.Л. М.. През това време подсъдимата успяла да настрои негативно детето към неговия баща до състояние, което покривало критерия родителско отчуждение. В резултат детето започнало да отказва срещи с баща си (частния тъжител).
По молба от 22.04.2019 г. на тъжителя М., към която приложил издадения му изпълнителен лист, пред свид. Л. Т. М. - *** с рег. №***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, било образувано изпълнително дело № ***.
На 10.02.2021 г. подсъдимата Т. получила лично покана за доброволно изпълнение за предаване на детето С.Л. М. на неговия баща – частния тъжител Л.М., на дата 19.02.2021 г. от 17:00 часа и на дата 06.03.2021 г. от 09:00 часа в служебната кантора на свид. М., находяща се в ***.
На 19.02.2021 г. подсъдимата Т. не се явила в кантората на свид. М. в гр.
П., не довела и не предала на частния тъжител М. сина му С.Л. М.. Детето не било доведено и предадено на своя баща и от никое друго лице. По този начин подсъдимата не изпълнила влязлото в сила на 14.04.2016 г. съдебно решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 460/2016 г. на Районен съд – Пловдив в частта му относно личните контакти на детето С.Л. М. с частния тъжител и негов баща Л. Г. М.. За това изпълнително действие бил съ ставен протокол от свид. Г. Н. К. – ***. Протоколът бил закрит в 17:15 часа на 4
19.02.2021 г. При явяването си частният тъжител М. бил придружен от своите родители – свидетелите Х.Д. М. и Г. Л. М., които изчаквали наблизо в автомобил извън кантората. Те почакали още 15 минути, но подсъдимата Т. и детето С.Л. М. така и не се появили.
На 06.03.2021 г. в 09:00 часа подсъдимата Т. дошла сама в кантората на свид. М., находяща се в ***. Там бил и частният тъжител М., който отново бил придружен от своите родители, които изчаквали навън. Подсъдимата не довела и не предала детето С.Л. М. на частния тъжител и на тази дата. По този начин тя не изпълнила влязлото в сила на 14.04.2016 г. Решение № 1280 от 14.04.2016 г. по гр. дело № 460/2016 г. на Районен съд – Пловдив в частта му относно личните контакти на детето С.Л. М. с частния тъжител и негов баща Л. Г. М.. За това изпълнително действие отново бил съ ставен протокол от свид. Г. Н. К., който бил подписан от подсъдимата и от частния тъжител.