Решение № 260035 от 16.03.2021, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

260035 гр. Габрово, 16.03.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Топалова

ЧЛЕНОВЕ: В. Генжова

Г. Косева при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева В.гр.д.№444 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №260005/10.09.2020г. по гр.д.№1352/2019г. РС- Севлиево е отхвърлил предявеният от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на видео камери, поставени върху външните оградни стени /фасадата/ и вътрешните стени на коридорите, водещи към мазите на сграда с идентификатор *** по КК и КР на град Севлиево, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от П.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:

***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 8000 лв. – обезщетение за периода 01.01.2019 г. до датата на предявяване на иска за причинените й неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието ѝ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от И.Б.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:

***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. – обезщетение за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за причинените й неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието ѝ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от Х.П.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Б.Н.П., с ЕГН **********, с адрес:

***, и И.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща част от сумата от 15000 лв. – обезщетение за периода 01.12.2017 г. до датата на предявяване на иска за причинените му неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществени чрез действия по видео наблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от П.Х., Х.Х. и И.Х., чрез адв.

В. П., като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се излагат следните възражения: Неправилно районният съд приел, че исковете са неоснователни, защото не ответниците, а трето- неучастващо в спора лице монтирало камерите- с оглед на това, искът по чл.109 от ЗС не можел да бъде основателен, тъй като това трето лице било чуждо за собствеността и нямало достатъчно доказателства ответниците да осъществяват видеонаблюдение и да смущават правата на ищците. По делото безспорно било установено, че ответниците наблюдавали ищците, чрез камерите за видеонаблюдение: В постановление на РП- Севлиево от 22.02.2017г., първи абзац втора страница- „На

31.12.2016г. свидетелката М. чула шум от счупване на стъкло, след което видяла на монитор, към който били свързани охранителните камери, лице, удрящо процесния автомобил"; Писмо 341000-218 от 16.01.2019г. на РУ Севлиево, завършек по преписката срещу И.Х., по която Б.П. приложил снимки от камерите, на които И. „ги шамаросва" - в последното си изложение дори М. твърдяла, че го е видяла на монитора; Писмо с изх.№341000-1204 от 15.03.2017г. на РУ до Б.П.- по негова жалба на съседа е разпоредено да не „Уврежда камерите Ви". Към всички жалби имало богат снимков материал, прилаган именно от ответниците, защото според отговора на охранителното дружество, то приложило само веднъж записи по повод увреждането на автомобила. Обстоятелството, че ответниците имали достъп до извършваното видеонаблюдение и запис, се доказвало от приложените писма от дружеството монтирало камерите- според тях именно ответниците предоставили паролата /възможността за достъп/ до наблюдението на охранителното дружество. От представената схема на разположение се установявало твърдяното от ищците, същото се подкрепяло и от гласните доказателства. Нямало никакво значение, кой физически е пробил дупки във фасадата и монтирал камерите, както е приел съда. В този смисъл основателен се явявал иска по чл.109 от ЗС- ищцата не е давала съгласие за монтиране на камерите в общите части и явно е изявила несъгласието си за това, че й пречат /Р. № 283/12 от 07.03.2013г. по гр. д. № 387/2012г. II гр. о.;Р. №

75/26.02.2010г. по гр. д. № 395/2009г. II гр. о./. Засегнато било правото на неприкосновеност и личен живот на ищците, защитени като основни човешки права според Конституцията на страната. Те знаели, че са обект на видеонаблюдение- писали нееднократно обяснения в полицията по повод твърдения на ответницата за някакви нарушения, данни за които според нея се съдържали именно на записите; били субект на куп формални предупреждения по ЗМВР; съседите също страдали от маниакалното поведение на ответниците да ги следят; една от съседките нееднократно се оплаквала, че я снимат по нощница. От гласните доказателства, подкрепени от медицинските документи, се установило, че ищците са живели в постоянен дискомфорт- за нетърпимостта им свидетелстват и снимките, на които ищцата Х. посяга към камерата, монтирана в коридора. Според показанията на съседа им и на близките им, това "буквално съсипало живота им", Х.Х. се принудил да се премести да живее на село, П.- да живее на постоянно спуснати щори, И. не смеела да кани гости, ходела изнервена на работа, живеели в постоянен психически стрес, нямали спокойствие в собствения си дом. Видеозаснемането, наблюдението, записването и въобще монтирането на камери, които се възприемат от ищците като средства, с които се филмира и наблюдава личният им живот в собствения им дом, пораждат чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх и всякакъв друг психичен дискомфорт у тях, което било доказано. Негативна промяна в психическото състояние на ищците била в пряка причинно- следствена връзка с действията на ответниците. Ищците следвало да бъда обезщетени за причинените им неимуществени вреди- за тях двамата ответници отговаряли солидарно.

Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се уважат исковете изцяло, като се присъдят разноските по делото.

В писменият отговор на другата страна се сочи, че решението на първата инстанция е правилно, законосъобразно и следва да се потвърди. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Първата инстанция е приела, че е сезирана с предявени два обективно съединени иска – по чл. 45 от ЗЗД от ищците П.Х.Х., И.Б.Х. и Х.П.Х. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди на всеки от тях; по чл. 109 ЗС само от ищцата П.Х.Х., като съсобственик на имота, за премахване на поставените без нейно съгласие камери.

За да постанови съдебният си акт районният съд е изложил следните съображения:

По делото не били събрани доказателства в подкрепа доводите на ищците, изложени в исковата молба, за наличието на действия от страна на ответниците, довели до причиняването на неимуществени вреди на ищците. До приключване на устните състезания не били ангажирани безспорни доказателства от страна на ищците, че ответниците са извършили действие, с което да са причинили твърдените вреди на ищците. Вредоносното деяние, от което ищците твърдяли, че са търпели вреди, се изразявало в поставянето на камери за видео наблюдение. От събраните по делото доказателства се установявало, че тези камери са поставени от служители на дружество „Охрана и банков сервиз - Севлиево” ООД, т.е. от лица, различни от ответниците по делото. В тази връзка само на това основание исковете се явявали неоснователни.

Не било доказано по безспорен начини, че в резултат именно на действията на ответниците ищците са претърпели неимуществени вреди, представляващи отрицателни емоционални изживявания от психически тормоз, осъществен чрез действия по видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с монтирането и използването на предвидено за това техническо устройство, въпреки несъгласието на ищците. По изложените по-горе съображения районният съд е приел, че тъй като служители на трето неучастващо в спора лице са монтирали камерите, а не привлечените физически лица като ответници по делото, то и предявеният иск по чл. 109 ЗС се явявал неоснователен.

Въззивната инстанция, като взе предвид становищата на страните, възраженията във въззивната жалба и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните по делото живеят в един съсобствен недвижим имот, находящ се на ул. ***№ 3 в град Севлиево, от който ищцата П.Х. притежава ½ ид.част от втори етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда и лятна кухня, като върху този имот запазено право на ползване има нейният баща - Х.Х..

Останалата ½ ид.част от гореописания имот е собственост на Б.П., заедно с първия етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, сграда за търговия и постройка на допълващо застрояване, като върху тях запазено право на ползване има втората ответница – И.М..

В този съсобствен имот на страните, на фасадата на жилищната сграда, както и в общите части на жилищната сграда, са монтирани камери, "преди близо три години", по твърдение на ищците.

Видно от приложените по делото преписки на МВР-

РУ- Севлиево, в периода 01.12.2016г.-

03.12.2019г. са постъпили сигнали и жалби от Б. П. и И.

М. против ищците, във връзка с отношенията между тях, както и относно посочените камери.

По делото е представен договор за охрана и видеонаблюдение от 01.02.2017г., както и от 01.02.2019г. между „ЦАР-05“ЕООД гр. Габрово- възложител и „Охрана и банков сервиз – Севлиево“ ООД- изпълнител, с предмет доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на система за охрана чрез видеонаблюдение, въз основа на който се твърди, че в съсобственият имот са поставени камерите. Представени са документи към този договор, че са монтирани 2 броя куполни камери, 5 броя корпусни камери и цифров рекордер, схема /лист 98/ на разположението на камерите- две от камерите са насочени към улица „Освобождение“, една към входа за имота откъм улицата, една към складово помещение, една към двора и две в коридора към мазите.

Представени са и писмени доказателства, видно от които всяка от страните е подавала сигнали до Районна прокуратура- Севлиево, във връзка с отношенията помежду им и съсобствения имот.

Събрани са гласни доказателства- показания на св. П., Б.и Б..

Св. Е.Д.П., съсед на страните, е посочил в показанията си, че в процесният имот има поставени камери още в края на 2016 година- края на септември, началото на октомври. Две от тях на външната фасада към улицата, една вътрешна на ъгъла, една на входа, от където влизало семейството на ищците и още две в мазата. Заявил е, че снимка от камерите е показвана на покойната му съседка М./по нейни сведения/, а кварталният полицай му споменавал, че има такива снимки. Ваденето на снимките ставало по повод жалба на И. към Х.. Счупването на предното стъкло на автомобила на ответницата И.М. се случило след поставяне на камерите.

П. бил извикан полицията по повод подавани от ответницата жалби и кварталният полицай му споменавал, че е виждал снимки от камерите. Свидетелят е посочил, че е гледал лично запис от камерите, на които: "се вижда това, което казах, прозореца ми, входната врата, колата ми“. Източната камера била насочена към неговото жилище, срещу входната му врата, срещу прозорците му, колата му се виждала от тази камера, обхваната била и къщата на калкан до неговата, съседката "М.и тя постоянно била под наблюдение".