Решение № 4271 от 16.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

16.07.2020г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 7423 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 46279 от 20.02.2019г. по гр.д. № 60655/2016г. Софийски районен съд, 118 състав осъдил Ч.Б.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 707.22 лв., от която 14.28 лв. за дялово разпределение, за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 172880, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г., ведно със законна лихва от 27.10.2016г. до изплащане на вземането, и сумата 17.44 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 31.12.2012г. до 26.05.2015г. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 800 лв. – разноски по делото. Решението е постановено при участието на „М.Е.“ ООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Ч.Б.В., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първостепенният съд неправилно приложил погасителната давност; Не изследвал въпроса за собствеността на процесния имот, а от представените доказателства било видно, че имотът е съсобствен; Не изследвал и въпроса дали ищецът има право да доставя топлинна енергия. По делото не било доказано реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот, нито стойността на твърдяното количество доставена топлинна енергия. Районният съд не обсъдил и възражението на процесуалния представител на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми етажната собственост за процента на сградна инсталация над 50 %. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 25 лв. – заплатена от пълномощник държавна такса.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е депозирала отговор на жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба от 02.06.2020г. оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на ищеца – „М.Е.”

ООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни установителни искове: с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от общо 707.22 лв., от които 692.94 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 84, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, аб. № 172880, за периода 01.11.2012г. - 30.04.2014г., и 14.28 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за същия период, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 17.44 лв., от които 14.82 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.12.2012г. – 26.05.2015г., и 2.62 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда на 27.10.2016г. до окончателното плащане.

Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Х.Т.от САК не е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. В проведеното първо открито съдебно заседание в първата инстанция процесуалният представител заявил, че оспорва предявените искове по основание и размер, оспорва наличие на облигационна връзка между страните.

Искал е от съда да отхвърли исковете, като едва в пледоарията си по съществото на спора е релевирал възражение за погасителна давност.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. С оглед релевираните в жалбата непреклудирани доводи решението е частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.

1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

В случая, при доказателствена тежест за ищеца съобразно чл. 154 ГПК, същият не е доказал ответникът да е собственик на целия топлоснабден имот, нито да е сключил договор директно с топлопреносното предприятие за частта – собственост на трето лице. От приетите и неоспорени договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ и справка от НБД „Население“ се установява, че ответникът е собственик на 3/4 идеални части от имота – 1/2 на собствено основание (арг. чл. 30, ал. 2 ЗС) и 1/4 - по наследствено правоприемство от баща му Б.Ц.В.. Като приложено към исковата молба доказателство е описано удостоверение за отказ от наследство, направен от другия наследник – Б.Б.В., но такова не е представено по делото. Следователно ответникът Ч.В. дължи цената на доставената в имота ТЕ съобразно дела си в съсобствеността от 3/4.

Въззивният съд намира за неоснователни доводите в жалбата във връзка с отчитането на доставената в имота топлинна енергия и установяването на нейното количество.

Съгласно

ЗЕ в относимата му за спора редакция, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение – чл. 139, ал. 1 ЗЕ. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 ЗЕ и в подзаконовите актове по прилагането му. Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя на ТЕ за горещо водоснабдяване и ТЕ за отопление, а ТЕ за отопление от своя страна – на ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация и ТЕ от отоплителните тела в общите части на сградата. Според чл. 143, ал. 3 ЗЕ, ТЕ, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 38 ЗЕ, „отопляем обем на имот” включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.

В случая от приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ, което не е оспорено от особения представител на ответника по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява: Общият топломер в АС е преминавал през изискваните от ЗИ метрологични проверки със заключение „съответства”. Вещото лице е посочило отчетените ежемесечно данни в приложение към заключението. От отчетеното количество ищецът е приспадал технологичните разходи, последните правилно изчислени по формулата в методиката към Наредба № 16-334 за топлоснабдявеното (сега отменена, но в сила към процесния период).

В процесния период в имота на ответника е имало 3 бр. отоплителни тела с монтирани разпределители на ТЕ, и щранг-лира без уред. И през двата отоплителни сезона не е осигурен достъп за отчет на уредите (видно и от приетите по делото и неоспорени 2 бр. констативни протоколи), като за отоплителен сезон 01.05.2013 – 30.04.2014г. не са били начислени служебно дялови единици за трите радиатора. Начислени са суми за щранг-лирата и за ТЕ, отдадена от сградна инсталация - на база пълен отопляем обем на имота по проект от 146 куб. м. Общо дължимата главница за процесния период възлиза на 692.95 лв., като в тази сума не са включени стари задължения и корекции за предходни периоди. Стойността на услугата дялово разпределение възлиза на 14.28 лв., или общо за топлинна енергия и за дялово разпределение дължими за имота са 707.22 лв. Съгласно заключението, дяловото разпределение е извършвано от ФДР в съответствие с действалата в периода нормативна уредба. Вещото лице е посочило също, че в двата отоплителни сезона, включени в процесния период, ТЕ от сградна инсталация е била над 50 % - съответно 53.97 % и 55.36 %, като при изслушване на заключението е пояснило, че от ищеца не му е предоставено писмено уведомление по чл. 78 от Наредба № 16-334 до етажните собственици. Това обаче според вещото лице не означава, че дяловото разпределение е грешно изготвено.

При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид както предоставените му документи за извършените метрологични проверки на общия топломер, така и справката за показанията на общия топломер, протоколите за неосигурен достъп и индивидуалните справки, изготвени от ФДР. При установеното количество ТЕ, доставено в процесната сграда - етажна собственост, измерена с годно СТИ и заключението на експерта, че дяловото разпределение е правилно извършено, ищецът е доказал количеството на доставената в имота на ответника ТЕ, стойността на която се определя съобразно установените от КЕВР цени.

Що се отнася до поддържания довод в жалбата във връзка с неизпълнение от ищеца на задължението му да уведоми етажната собственост за процента на ТЕ от сградна инсталация, съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 7 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (отм.) облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - етажна собственост не се прекратява по силата на закона (ex lege). При неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването клиентите на топлинна енергия дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация.

Доводът в жалбата по делото да не било установено ищецът да има право да доставя топлинна енергия съдът намира за преклудиран. Само за пълнота следва да се посочи, че този факт се установява при справка в търговския регистър, видно от която ищцовото дружество е с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности, обслужващи основните.