Решение № 726 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330206301 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Обжалвано е

Наказателно постановление

№

771027F753322/21.05.2024г., издадено от

Началник на Отдел "Оперативни дейности"-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „ИнаЕсеншълс“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:

1

При извършена проверка на 09.01.2024г. на обект: магазин за козметика, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ №7, стопанисван от „ИнаЕсеншълс“ ООД, ЕИК *********, е констатирано, че „ИнаЕсеншълс“ ООД, ЕИК *********, в качеството си на лице по чл.З от Наредба Н18/13.12.2006 за регистриране и отчитане- чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин на Министерството на финансите /МФ/ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми" промяна на касовата наличност на паричните средства в обекта в размер на 44,01 лв.

На основание чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на фискалното устройство /ФУ/, се регистрира във ФУ чрез операцията „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство Datecs DP-150МХ с индивидуален номер ********* и ИН на ФП ********. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна в касовата наличност в размер на 44,01 лв., представляваща разлика в касата. Служителят дал обяснения, че разликата се дължи на това, че не са въведени служебно във фискалното устройство сумите. Никъде във възражението не се посочва наличен технически проблем.

Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Нарушението е констатирано при извършване документирана с ПИП сер.АА № 0155048/ 09.01.2024г. на проверка,

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал:

-разпит на актосъставителя и на свидетеля по акта, които в съдебно заседание изрично потвърдиха констатациите в АУАН;

2

-писмени доказателства сред които: Протокол за извършена проверка, опис на наличните средства, разпечатки от касови бонове.

Следва да се отбележи и че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за разколебаване на несъмнените изводи, които се правят от изброените доказателства. В тази връзка е била предоставена нееднократна възможност за ангажиране както на служителя, присъствал при проверка, да бъде разпитан като свидетел при режим на довеждане, така са били изискани и документи от твърдяната сервизна фирма, извършваща обслужване на касовия апарат, във връзка с твърдян техническо проблем, като такива доказателства по делото не са постъпили.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ 384/27.02.2024г. се установява компетентността на административно наказващия орган. Компетентността на актосъставителя се доказва от представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 26.01.2024г. за нарушение от 09.01.2024г., а НП - на 21.05.2024г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на 33, ал.1 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, тъй като:

- обективно е била налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство наличност на парични средства – по ФУ наличността е била в размер на 5,99 лв., а паричните средства в касата били 50 лв.;

3

- били са налични и функциониращи съответните операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла да бъде отчетена;

-разликата във фактическата и отчетна наличност се дължи само и единствено на невъвеждане на разполагаемата начална сума в началото на работния ден, което е една от изрично предвидените в чл. 33 от Наредбата хипотези.

Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2, вр. чл.

185, ал.1 ЗДДС. Във визираната разпоредба изрично е посочено, че в приложното й поле попадат всички нарушения на чл. 118 ЗЗДС или на нормативен акт по неговото прилагане. В параграф 11 от ПЗР на НАРЕДБА № Н-18 изрично е посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда на чл. 185, ал.2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС. Имуществената санкция в размер на 1000 лв. е в рамките на законоустановения минимум, доколкото нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което размера й не се нуждае от по-нататъшна мотивировка.

Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Действително доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.

В тази връзка настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

4

В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице.

На първо място следва да се посочи, че не е доказано допуснатото нарушение да се дължи на обективни причини, а практиката е категорична, че именно наличието на обективни причини, които са възпрепятствали законосъобразното процедиране, е един от отличителните белези на маловажния случай. В тази връзка твърденията за наличен технически проблем от една страна останаха недоказани, а от друга същите не кореспондират и с дадените обяснения на служителя на дружеството във връзка с наличната касова разлика, който не посочва същата да се дължи на проблем с ФУ.

Не може да бъде аргумент за маловажност на случая обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи и фискът реално не е ощетен, доколкото това обстоятелство е изрично отчетено от законодателя при определяне на санкционната норма, като именно защото фискът не се ощетява, минимумът на санкцията е 1000 лева, а не 6000 лева.

В тази връзка следва да се отчете, че нарушението по чл. 33 от Наредбата е на формално извършване, тоест във фактическия му състав не е предвидено причиняване на вредни последици, поради което от липсата на такива не може да се извежда довод за липса на обществена опасност на деянието. Така изрично Решение № 933 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 653 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Липсва и още един от типичните признаци на маловажния случай- а именно отстраняване на допуснатото нарушение в максимално кратък срок след констатирането му. Твърдения и доказателства в тази насока не са представени.

Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на санкциите по чл. 185, ал.1 ЗДДС с останалите алинеи, очертани в тази разпоредба. В тази връзка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 56 НК, намираща субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН, съгласно която не са 5 смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. В конкретния случай, доколкото еднократността на нарушението изрично е отчетено при дефиниране на административния състав на чл. 185 ЗДДС, то това обстоятелство не може да се отчита втори път.

Санкционирането на лицата по посочения състав не противоречи и на практиката на СЕС, доколкото касае нарушаване на правилата за документиране на движението на парични средства в касата, а оттам и отчетността на паричните потоци, при налична разлика между реалното фактическо състояние и отчитаното пред държавния орган.

Извод за маловажност на случая не следва и от размера на неотчетените суми – 44,01лева. Тази сума в никакъв случай не е пренебрежимо малка и не може да се счете, че не засяга обществените отношения предмет на защита, още повече, че същата касае положителна касова разлика. В този изричен смисъл Решение № 1660 от 04.10.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1677/2022 г., при което е прието, че не се касае за маловажен случай за нарушение, при което нерегистрираната промяна в касовата наличност е било над двойно по-малка – в размер на 20,00 лв.

С оглед на горното, настоящият случай разкрива типичната, а не пониска степен на обществена опасност на деянието, поради което и не се явява маловажен.

По изложените съображения НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.

По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.4 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната Агенция по 6 приходите.