Решение № 3269 от 24.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17079/2025
- Вид
- Решение № 3269
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Анна Димитрова Дъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 32 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 26, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3269 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330117079 по описа за 2025 година
С исковата молба ищцата К. П. В. е предявила против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
1. за приемане за установено в отношенията между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
2. за приемане за установено в отношенията между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях договор предоставяне на поръчителство от 14.04.2025 г. е недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба „Кредисимо“ ЕАД е предявил против К. П. В. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 2 555, 13 евро, представляваща незаплатен остатък от чистата стойност по договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 04.03.2026 г., до окончателното изплащане на задълженията. Този иск е предявен за разглеждане при условие на уважаване на главния иск, предявен против „Кредисимо“ ЕАД.
Ищцата твърди, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 7 000 лв., с включена застраховка от 1 597, 1
40 лв., при установен срок на кредита от 24 месеца с обща сума за връщане от 13 854, 14 лв. Поддържа, че в договора е установен годишен лихвен процент от 49, 67 % и годишен процент на разходите от 63, 21 %. Сочи, че в договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2025 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 4 362, 73 лв. Поддържа, че ищцата следвало да върне сумата от общо 18 216, 87 лв. за усвояването на заем от 7 000 лв. Счита, че предоставянето на обезпечение представлява задължително условие за отпускане на заемната сума, като потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като поръчителството е осигурено от свързано с кредитора лице, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че в договора привидно е предоставен свободен избор на потребителя за това дали да поиска обезпечение, но същевременно е установен много по-кратък срок за разглеждане на заявлението – от 24 часа, при осигуряване на обезпечение.
Твърди, че задължението за заплащане на възнаграждение в полза на гаранта възниква непосредствено след сключване на договора за кредит – без да се отчита дали потребителят изпълнява своите договорни задължения по договора за кредит. Счита, че възнаграждението за поръчител е пряко свързано с договора за кредит и представлява разход по него, като в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не са включени всички разходи по кредита, водещи до неговото оскъпяване, а именно – възнаграждението за поръчителство. Предвид изложеното счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК.
Позовава се на съдебна практика и на практика на СЕС. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради установяването му в противоречие с добрите нрави, тъй като потребителят не получава насрещна престация срещу заплащането на възнаграждение, което води до явно несъответствие в престациите. Поддържа, че възнаграждението за поръчителство се изплаща на кредитора, като двете дружества са свързани лица. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 7 000 лв. с включена застрахователна премия от 1 597, 40 лв., при което общата стойност на главницата е в размер от 8 597, 40 лв., като по отношение на застрахователната премия кредитът има характеристиките на стоково финансиране. Оспорва, изложените от ищеца твърдения, че договорът за кредит е недействителен, поради допуснато нарушение на чл. 1, ал. 1, т. 10 ЗПК, като не оспорва обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство 2 не е в включено в годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че възнаграждението за поръчителство не представялва разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, доколкото сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за получаване на кредита, като размерът на възнаграждението за поръчителство не е известен към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че ищецът не е бил задължен да сключи договор за поръчителство с другия ответник, доколкото последния имал право, но не и задължение да представи обезпечение. Сочи, че договорът предвижда възможност за представяне на необезпечен кредит, като потребителят е разполагал с възможността да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал задължение да включи в годишния процент на разходите възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като последният се сключва след договора за кредит. Твърди, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 4 362, 73 лв., платимо на 24 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се 3 предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Кредисимо“ ЕАД твърди, че по силата на сключения между страните договор е превел в полза на длъжника сумата в размер от 7 000 лв., а със сумата от 1 597, 40 лв. е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи, че потребителят е поел задължение да заплати сумата от общо 13 854, 14 лв.
Твърди, че ищцата е заплатила сумата от 1 840, 65 евро, като към момента на депозиране на насрещната искова молба са непогасени вноските за главница и възнаградителна лихва с падеж от 20.09.2025 г. до 20.02.2026 г., поради което обявява вземането за предсрочно изискуемо с депозиране на насрещната искова молба. Моли за присъждане на незаплатени остатък от чистата стойност по договора за кредит, като предявява исковата претенция при условията на евентуалност и уважаване на предявения против ответника иск.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответната страна по насрещната искова молба – К. П. В., не е депозирала отговор на насрещната искова молба.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран със субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Предявен е и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК.
С определението за насочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между 4 страните следните обстоятелства: 1. че между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 7 000 лв., с включена застраховка от 1 597, 40 лв.; 2. че сумата от 7 000 лв. е усвоена от ищцата; 3. че между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 14.04.2025 г., по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 4 362, 73 лв.; 4. че в изпълнение на задълженията си по договорите ищцата е заплатила сумата от общо 1 840, 65 евро; 5. както и че при определяне на посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата К. П. В. и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/14.04.2025 г. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 8 597, 40 лв., включваща размер на кредита от 7 000 лв. и размер на застрахователна премия от 1 597, 40 лв. Установен е лихвен процент от 49, 67 % и годишният процент на разходите от 63, 21 %. Договорен е общ размер на плащанията по кредита от 13 854, 14 лв. със срок за погасяване от 24 месеца за периода от 20.05.2025 г. до 20.04.2027 г.