Решение № 330 от 19.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. К.а

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. К.а Въззивно търговско дело № 20255001000428 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 131 от 28.04.2025 година, постановено по т. дело № 129/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул. “Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Ж. С. И., ЕГН **********, с адрес село К., община С**, сумата от 40 000 лв., по частична претенция от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания от телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 08.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2022г. - датата на получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното дружество, до окончателното й изплащане.

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Е.Ж. от АК - С**, с 1 адрес град С**, ул. „Х**“ № 87, ет. 3, офис № 7, адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 3 850 лв.

Посочена е и банковата сметка, по която може да бъде заплатена тази сума, а именно IВАN * - „Прокредит Банк България“ ЕАД, с титуляр Е.И.Ж..

Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 1 600 лв. и сумата от 900 лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД в частта, с която на ищцата Ж. С. И. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 25 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022 година до окончателното му изплащане.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност – нарушение на материалния и на процесуалния закон и за необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че в тази част решението е постановено в противоречие на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, както и на съдебната практика по неговото прилагане. Не били обсъдени общите и индивидуални критерии за справедливост, изброени в ППВС 4/68 година, касаещи конкретния случай и тяхното отражение върху определения от съда размер на обезщетението. Поради това обезщетението било определено в завишен, несъответстващ на конкретно установените по делото и обективно съществуващи обстоятелства. Твърди се също, че съдът не е ценил свидетелските показания със засилена критичност с оглед разпоредбата на чл.

172 от ГПК, не се бил произнесъл по доводите на ответника, свързани със заключението на приетата КСМАТЕ, че ищцата е напълно възстановена, има пълен обем на движенията на левия крак и лявото й ходило не е уголемено и деформирано. Не било взето предвид от съда и направеното с допълнителната искова молба от ищцата уточнение, с което на практика били ограничени неимуществените вреди, за които претендира обезщетение, само до свързаните с травматичните увреждания болки и страдания.

Втората група доводи във въззивната жалба са за неправилност на изводите на съда за липса на съпричиняване от ищцата, изразяващо се в неносене на специално предпазно облекло. Оспорен е изводът на съда, че при липса на нормативно изискване за специално предпазно облекло за мотоциклетистите, не може да се приеме съпричиняване. Поддържа се, че в 2 конкретния случай по-тежките наранявания и по-продължителните болки и страдания се дължат на неполагане от ищцата на дължимата грижа за защита на собственото й здраве и живот и че е достатъчно действието или бездействието на пострадалия да съставлява пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите, без да е необходимо те да са виновни и противоправни.

Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърли предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 40 000 лева, ведно със законната лихва от 16.08.2022 година до окончателното изплащане. Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат С. Т. в качеството му на процесуален представител на Ж. С. И.. Становището е за нейната неоснователност. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за завишен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорени са и твърденията за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.

Искането е да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, ведно със законните последици.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника – срещу осъдителната част на първоинстанционното решение, като е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените 3 от жалбоподателя оплаквания, които са свързани с вида и продължителността на болките и страданията на ищцата, причинени й при ПТП и със справедливия размер на обезщетението за тях, както и с наличието или липсата на съпричиняване.

Обстоятелствата, въз основа на които ищцата е претендирала обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева по частичен иск от общо 80 000 лева са следните:

Твърди се, че на 08.05.2022 година тя е пострадала при ПТП като пътник, возещ се зад водача на мотоциклет, който е ударен от товарен автомобил. След удара от автомобила тя заедно с водача на мотоциклета паднали на пътното платно, в резултат на което тя получила телесни увреждания – счупване на външния малеол на лява глезенна става, разкъсноконтузна рана на ходилото и оток и болка на лява глезенна става. Тези телесни увреждания й причинили болки и страдания и довели до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни. Непосредствено след ПТП и падането й на пътното платно засегнатият глезен започнал бързо да отича и да пулсира, а голямата разкъсно-контузна рана на ходилото й кървяла. Ишцата не можела да помръдне, болките й били нетърпими и усилващи се, тя била в шоково съС.ие. Откарана била в ЦСМП – С**, където след рентгенография била установена фрактурата на левия й крак. Ищцата била под силен емоционален стрес, не можела да комуникира с околните, кракът и бил силно оточен и много болезнен, а ходилото – с огромна рана. В спешния център обработили раната, направили превръзка, тоалет и компрес и я изписали за домашно лечение, с препоръки да не натоварва травмирания крак, да ползва две помощни средства, да приема болкоуспокоителни медикаменти и антикоагуланти и да прави компреси за спадане на отока.

Ищцата се прибрала в дома си с помощта на приятели, изпитвала много силни болки, кракът й бил оточен и неподвижен. Тя останала обездвижена на легло две седмици, с крак, поставен върху възглавници, като въпреки ежедневните компреси и обработването и превръзките на раната, отокът и синината в областта на травмата станали още по-големи и стигнали до коляното й.

Болките й били неописуеми, а гледката – ужасяваща. Отокът на крака й не спаднал повече от две седмици. Наложило се приятелско семейство да се грижи на ищцата и нейния съжител Т. – водачът на мотоциклета, в продължение на няколко месеца, да ги обслужва в ежедневните им дейности – 4 тоалет, хранене, облекло, да върши домакинската работа. Отокът на ищцата започнал да спада след 15-16 дни, но тя все още изпитвала интензивни и нестихващи болки, въпреки приеманите болкоуспокоителни медикаменти. Тя започнала да раздвижва увредения крак и да се опитва да стъпва на него с помощта на патерици и чужда помощ след около месец и половина, постепенно започнала да излиза навън и да привиква да ходи самостоятелно.

Върнала се на работа на 10.08.2022 година, въпреки че кракът й не бил напълно възстановен. Продължавала да прави компреси и масажи на крака и да приема болкоуспокоителни. В исковата молба / подадена на 13.03.2024 година/ се твърди, че болките на ищцата не са напълно отшумели, че изпитва дискомфорт, схващане, появявал се оток на крака, имала ограничени движения, левият й крак останал видимо деформиран, по-груб и по-голям от десния, появили се странични костици и костни израстъци, изпитвала затруднения при ходене, а при по-продължително натоварване и застудяване на времето кракът й се схващал, отичал и започвал да боли. Посочено е също, че освен болките и страданията ищцата изпитвала и редица неудобства, изразяващи се в невъзможността да се обслужва сама и да се придвижва самостоятелно за определен период от време. Тя страдала от безсъние, чувствала напрежение, безпокойство, несигурност, имала усещане за непълноценност, изпитвала неудобство от видимо деформирания си и уголемен крак, не можела да си намери обувки, да облече пола или рокля, да обуе елегантни обувки, носила само панталони и спортни обувки. Тя се притеснявала от подигравките на околните и избягвала да се събира с повече хора, особено с непознати, имала затруднения в комуникацията, не се срещала и с повечето от предишните си приятели, станала по-раздразнителна, обидчива, потисната, а преди ПТП била енергична млада жена, усмихната, с чувство за хумор, обичала планинския туризъм, правела продължителни преходи в планината по трудни планински маршрути, което след случилото се било немислимо. Невъзможността да води живота, който имала преди, я потискала, понижила самочувствието й, карала я да се чувства непълноценен човек и жена. Ищцата се страхувала да пътува в автомобил, след катастрофата не се била качвала на мотоциклет.

Неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че с допълнителната искова молба ищцата е конкретизирала обстоятелствата, въз основа на които претендира обезщетение за неимуществени вреди, като ги е 5 свела само до тези, свързани с болките и страданията, причинени от травматичните увреждания. В допълнителната искова молба на ищцата/ стр.

84 и следващите от първоинстанционното производство/ изрично е посочено, че се поддържат изцяло всички обстоятелства, изложени в първоначалната искова молба / стр. 1 от допълнителната исковата молба и стр. 4 по средата/.

Освен това с доклада си по делото, срещу който и двете страни изрично са заявили, че нямат възражения, първоинстанционният съд е изложил всички тези обстоятелства, посочвайки, че исковата претенция на ищцата се основава на тях. Поради това не може да се приеме, че с подаването на допълнителната искова молба ищцата не поддържа част от обстоятелствата, изложени в първоначалната искова молба. Цитираният във въззивната жалба абзац 2 от т. 2 на допълнителната искова молба касае становището на ищцата по възраженията на ответника в отговора на исковата молба за недопустимост на предявения иск

/ което не се поддържа на настоящия етап от производството/ и не представлява изменение на обстоятелствената част.

Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество към 08.05.2022 година за автомобила, причинил процесното ПТП – товарен автомобил марка Пежо Ранч с рег. № *, управляван от

К.Б.К., е безспорно между страните и е установено с писмените доказателства, представени по делото.