Решение № 122 от 08.07.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Бургас, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20222000500172 по описа за 2022 година

С решение № 196 от 07.03.2022 г. по гр.д. № 1096/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е осъдено “ЗД Е.” АД да заплати на М. Х.. М., както следва: (1) сумата 20 000 лв., представляваща неиздължена част от обезщетение, цялото в размер на 120 000 лв., за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни повреди, в резултат на непозволено увреждане, извършено от Б. Т. Н. на 07.07.2018 г., заедно със законната лихва, считано от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер на обезщетението от 80 000 лв. претенцията е отхвърлена; (2) сумата 2233,74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото непозволено увреждане, заедно със законната лихва от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане и (3) сторените съдебни разноски в размер на 802,59 лв.

Въззивникът-ищец М. Х.. М. е останал недоволен от тази част на решението, с която претенцията му за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена, и го е обжалвал с въззивна жалба. В нея сочи, че в обжалваната част решението било неправилно – постановено при нарушаване на материалния и процесуалния закон и необосновано.

Определеният от съда размер на обезщетението бил крайно занижен.

Решаващият състав не отчел в пълна степен конкретни обективно съществуващи факти и това довело до необоснованост на съдебния акт и формално приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. В жалбата се излагат подробно аргументите на страната за това, че при констатираните по делото телесни увреждания на ищеца, проведеното лечение, състоянието му към момента и тенденциите за в бъдеще, с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД на 1 ищеца следва да се присъди пълният размер на претендираното обезщетение от 80 000 лв.

Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в отхвърлителната част и за присъждане допълнително на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. заедно със законната лихва и съдебните разноски.

Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник “ЗД Е.” АД е представил отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца М..

Аргументира тезата, че изплатеното от него доброволно извънсъдебно обезщетение в размер на 100 000 лв. е справедливо и компенсира нанесените на ищеца неимуществени вреди. Оспорва наличието на белег на лицето на ищеца, който да е следствие от катастрофата. Възразява, че парезата на лицевия нерв е преодоляна. Поставя под съмнение наличието на трайна ретроградна амнезия, на увреждане на слуха, на психична травма. Иска се отхвърляне на въззивната жалба на ищеца.

Ответникът “ЗД Е.” АД също е обжалвал решението с оплаквания за неправилност на тази част от решението, с която е уважена претенцията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и за имуществени вреди за разликата над 1563,62 лв. до присъдения размер от 2233,74 лв., както и от присъждането на лихва за забава, считано от 19.03.2021 г. до окончателното изплащане.

Оспорва се изводът на съда за недоказаност на твърдяното от ответника съпричиняване на вредите от страна на пострадалия ищец, който е пътувал без правилно поставен предпазен колан. Прави се в жалбата анализ на относимите доказателства и се обосновава виждането, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Поради наличието на съпричиняване и двете отделни обезщетения следвало да бъдат намалени с по 30 %.

Възразява се, че приетият от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и не отговаря на критерия за справедливост.

Относно претенцията за лихва за забава се твърди, че съдът, присъждайки я от 19.03.2021 г., се е произнесъл плюс петитум, тъй като ищецът претендирал лихвата от 20.06.2021 г. В тази част решението било недопустимо.

Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковете изцяло, както и за обезсилване на решението в частта за присъдената законната лихва върху главницата за времето от 19.03.2021 г. до 20.06.2021 г. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания: да се извърши СМЕ по допълнителни въпроси и да се допусне повторен разпит на свидетеля Т. Г. Е..

Въззиваемият по тази въззивна жалба ищец е представил отговор, с който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на присъденото обезщетение и доказателствените му искания.

2

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди заедно със законна лихва. Ищецът М. Х.. М. изложил в исковата си молба твърдения, че при ПТП на 07.07.2018 г., предизвикано от водача на МПС Б. Т. Н., който е управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, са му били причинени телесни увреждания. От травмите ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, стрес и причинени неудобства, както и имуществени вреди. Ищецът отправил до застрахователя искане за обезщетение, като по образуваната щета му било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., която сума застрахователят платил доброволно преди завеждането на иска. Според ищеца този размер не е достатъчен за репариране на вредите му. Той определя дължимото му обезщетение за неимуществени вреди на 180 000 лв., поради което и след приспадане на изплатената сума от 100 000 лв., поискал осъждане на ответника-застраховател за следните суми: (1) 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди; (2) 2233,74 лв. – обезщетение за имуществени вреди;

(3) законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 20.06.2021 г. и (4) законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 19.03.2021 г.

Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.

Възразил, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на вида, характеристиките и тежестта на действителните телесни увреждания на ищеца. Възразил, че изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв. репарира изцяло вредите на ищеца. Поискал обезщетението да се намали, тъй като увреденият допринесъл за настъпването на вредите, пътувайки в автомобила без правилно поставен предпазен колан.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени в размер на 120 000 лв., а за обезщетяване на имуществените му вреди – обезщетение в размер на 2233,74 лв. и след като съобразил изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лв., уважил първия иск до размер от 20 000 лв., а втория иск изцяло – за 2233,74 лв., както и присъдил обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете обезщетения, 3 считано от 19.03.2021 г. До претендирания размер на обезщетение от 80 000 лв. първият иск е отхвърлен.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно.

В обжалваните части то е допустимо – с изключение на присъденото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от 19.03.2021 г. до 20.06.2021 г. В тази част съдът е присъдил в повече от поисканато от ищеца. С исковата молба (л. 7, абз. 3 от делото на БОС) ищецът е поискал заедно с обезщетението за неимуществени вреди да се присъди “... лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня, следващ деня, в който изтича тримесечнвия срок за произнасяне по предявената претенция – 20.06.2021 г. – до окончателното изплащане на обезщетенията.” С уточняваща молба от 22.07.2021 г. (л. 105 от делото на БОС) ищецът е уточнил, че претендира обезщетението за имуществени вреди ведно със законната лихва от 19.03.2021 г. на осн. чл.

429, ал. 3 КЗ, но не е изменял или уточнявал претенцията си за законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди. Следователно съдът е останал сезиран и след уточнението с иск за обезщетение за неимуществени вреди заедно с иск за законната лихва върху него от 20.06.2021 г.

Присъждайки лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от 19.03.2021 г. до 19.06.2021 г., съдът се е произнесъл plus petitum. В тази част решението е недопустимо и ще се обезсили.

По съществото на спора:

Преките искове против застрахователя за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се основават на чл. 432 КЗ, като са съединени с претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Непозволеното увреждане (деликтът), като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява сложен юридически факт (фактически състав), който кумулативно включва: (1) деяние – действие или бездействие; (2) вреда; (3) противоправност на деянието; (4) причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и (5) вина, която се предполага. С договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят-ответник се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования водач за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Във въззивното производство не се поддържа спор относно извършеното от водача на автомобила Тойота с рег. № ОВ0641ВС Б. Т. Н. деяние и неговата противоправност, относно вината на водача, нанесените на ищеца вреди, неимуществени и имуществени, и връзката им с катастрофата, както и правото му да получи обезщетение за тях. С оглед конкретните оплаквания на въззивниците във въззивните жалби спорни по делото остават 4 само въпросите за размера на обезщетенията и намаляването им поради принос от страна на пострадалия на на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

От заключението на извършената по делото СМЕ от д-р Ц. Р. Ц., специалист-хирург, чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като компетентно, пълно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП от 07.07.2018 г. ищецът, като пътник на предната дясна седалка, вследствие на сблъсък на автомобила, в който е пътувал, с автомобила, управляван от деликвента, е получил следните телесни увреждания: (1) черепно-мозъчна травма – сътресение и контузия на мозъка, счупване на основата на черепа, пневматично спукване на дясното тъпанче, травматичен десностранен мастоидит, пареза на десния лицев нерв; (2) коремна травма – контузия на корема, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на тънкото черво, разкъсване на дебелото черво в неговия сигмовиден участък, кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизлив в ретроперитонеалното пространство и (3) гръдна травма със закрита контузия на гръдния кош без засягане на вътрешни органи в гръдния кош и без фрактура на ребра. Бил е приет и опериран по спешност в УМБАЛ Стара Загора по витални индикации – животозастрашаваща закрита коремна травма с остър вътрекоремен кръвоизлив. Последвали още четири хоспитализации за долекуване, за затваряне на сигмостома и възстановяване на чревния пасаж, за следоперативно възпаление на оперативната рана на предната коремна стена, за консервативно лечение на следоперативната чревна непроходимост.

Следоперативният период протекъл тежко, с усложнения. Вещото лице обяснява, че при такива съчетани травми на череп, гръден кош и корем възстановяването е бавно и продължително, с години, при което са възможни трайни увреждания. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът е в задоволително общо състояние, ориентиран, адекватен, с трайна ретроградна амнезия; физически се чувства относително добре, но трябва да спазва стриктна диета и хранителен режим с цел избягване на илеусни състояния (състояния на затруднен чревен пасаж). Необходимо е да се пази от състояния, водещи до повишаване на вътрекоремното налягане – кашлица, запек, физически усилия, газообразуващи храни.