Решение № 1608 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1608 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110106926 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, имейл адрес:

********** е сезирал съда с искова молба предявена против ответника Т. Д. И., ЕГН **********, с посочен адрес в исковата молба: ***, с правно основание на иска чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1, ГПК , предявен пред РС Велико Търново , във връзка с разпореждане № 5304 от 28.10.2024 по ч.гр.д. № 2322/2024 г. по описа на РС Велико Търново.

С Определение № 1071/30.04.2025г. РС Велико Търново , IX състав е прекратил висящото пред него исково производство - гр.д. № 3472/2024 г. и на осн. чл.118 ,ал.2 ГПК е изпратил същото по подсъдност на РС Варна, констатирайки след справка в НБДН , че настоящият адрес на потребителя - ответник е на територията на РС Варна /л.69, 70 от гр.д.

№ 3472/2024 по описа на РС Велико Търново /.

Във ВРС исковото производство е регистрирано и водено под номер на гр.д.

6926/2025г.,42 състав.

Видно от титулната част на исковата молба ищецът е предявил иск с цена 266.65 лева (общ размер), от които:200 лева - главница по Договор за паричен заем; 10,01 лева договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем;56.64 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

На първо място ищецът е посочил, че във връзка с Разпореждане № 5304 от 28.10.2024 по ч.гр.д. № 2322/2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, получено на 30.10.2024 г., с което е уведомен, че заповедта за изпълнение срещу длъжника Т.

Д. И., ЕГН ********** е връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок , „А. Б. Б.“ с ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който сезира съда с искането да бъде признато за установено по отношение на ответника Т. Д. И., ЕГН **********, че същият ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ с ЕИК: *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 2322/2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО , и издадената Заповед за изпълнение на 1 парично задължение.

Конкретните факти и обстоятелства, на които ищецът гради исковата си защита са следните:

На 25.09.2019 година длъжникът Т. Д. И., ЕГН: **********, сключил Договор за потребителски кредит № 359118 със „С. К.“ ООД, по силата на който получил сумата от 200 лв., срещу което се съгласил да върне 1 бр. вноски в размер 318 лв. в срок до 09.11.2019 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.33 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем , сочи ищецът, че е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем , уточнява ищецът, че са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Ищецът се позовава на приложените към исковата молба Общи условия и Договор за паричен заем № 359118 на 25.09.2019 г., като счита че от същите по безспорен начин се установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

В исковата молба ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит, твърди ищецът, че не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване, от което следвал и извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С. К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит. Горепосочените договори , подчертава ищецът, че са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние сочи ищеца, че е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приемел, че договорите не са сключени по електронен път, то следвало,според ищеца, съдът да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се от ищеца, че ответникът Т. Д. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок 2 задълженията си по Договора за кредит.

На следващо място в исковата си молба ищецът е навел фактически твърдения затова, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „С. К.“ ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, имало за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика , твърди ищеца, че нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото намира ищеца, че следва да се счита надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то в условията на евентуалност ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба .( в този см. ищецът цитира : Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) .

По същество ищецът твърди, че ответникът Т. Д. И., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, както и че към момента на подаване на исковата молба в съда задължението все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, ищецът отправя искане съдът да приеме за установено, че ответникът Т. Д. И., ЕГН **********, дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, с ЕИК *** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2322/2024 г., а именно сумата в общ размер от 266.65 лв., формирана както следва:

1)главница в размер на 200 лв.;2)договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10,01 лв. за периода от 25.09.2019 г до 09.11.2019 г.3)законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.64 лв. за период от 09.11.2019 г. до 27.06.2024 г.,4)както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.Претендираната сума за лихва за забава, пояснява още ищеца , че представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит, подчертава ищеца, че не е била начислявана, т. е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр.

44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Предвид гореизложеното ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД е обосновал правен интерес от избраната искова защита, като сезира съда установителен иск за вземане в общ размер от 266.65 лв. срещу ответника Т. Д. И., ЕГН **********, с искането по чл.127, ал.1 т.5 ГПК :

Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде ПРИЗНАТО ЗА 3

УСТАНОВЕНО със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника Т. Д. И., ЕГН **********, че същият ДЪЛЖИ на „А. Б. Б.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от юрк. Б. Т. СУМАТА в общ размер от 266.65 лв., формирана както следва: 1).главница в размер на 200.00 лв.;2).договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 10.01 лв. за периода от 25.09.2019 г до 09.11.2019 г.

3)законна лихва за забава върху главницата в размер на 56.64 лв. за период от 09.11.2019 г. до 27.06.2024 г.,4).както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, на осн. чл.422 , ал.1 вр. чл. 415 , ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .

Уточнено е в исковата молба, че по образуваното ч.гр.д. № 2322/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО , по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, на заявителя „А. Б. Б.“ ЕООД са присъдени разноски в общ размер на 39,01 лв. - юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. На основание чл. 78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.Ищецът моли съда да осъди ответника Т. Д. И., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 2322/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО и по настоящото производство на обща стойност от 189,01 лв.