Решение № 945 от 17.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110201981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030323 от 13.12.2024г., издадено от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП на В. С. С. е наложена „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Срещу Наказателното постановление В. С. С. /чрез адв. В./ подава жалба, в която заявява, че Наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при неспазване на съдопроизводствените правила.

Поради това се иска неговата отмяна. Твърди се, че фактологията, описана в Наказателното постановление, не отговаря на обективната действителност. Административно – наказващият орган не е взел отношение по възраженията срещу Акта, не се е произнесъл по доказателствата и не е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН. Отрича се *** В.ев да е реализирал ПТП на 26.10.2024г. на процесното място, поради което за него не е възникнало задължение да уведомява органите на МВР за това, че е участник в ПТП. Посочва се, че при извършване на маневрата С. е излязъл от моторното превозно средство (МПС), отишъл е до задната му част, видял е, че няма нанесени щети по неговия и по другия автомобил, след което е потеглил. Пряк очевидец на това бил Г. И. Г.. В жалбата се възразява, че е допуснато нарушение на чл.42 от ЗАНН, тъй като съдържанието на Акта било нечетлИ., поради което 1 било нарушено правото на защита на жалбоподателя. В жалбата се твърди, че С. е изпълнил всички свои задължения по чл.40, ал.1 от ЗДвП. Във връзка с нарушението по чл.123, ал.1 от ЗДвП се цитира §6, т.30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Твърди се, че С. не е реализирал ПТП и не е бил участник в такова.

Изтъква се, че актосъставителят не е пряк очевидец на нарушенията. Критикува се наказващият орган и за това, че не е проверил дали са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Посочва се, че нарушението било първо по ред и че липсата на мотиви относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно постановление.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. не се явява лично, но се представлява от адв. В., която в съдебно заседание на 01.07.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 09.12.2025г. жалбоподателят се представлява от адв. *** – преупълномощен от адв. В.. Той моли съда да постанови Решение, с което да уважи жалбата и да отмени Наказателното постановление, както и да присъди сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въпреки поискания от адв. *** срок за писмени бележки, такива не са депозирани по делото.

Въззиваемата страна не се явява лично пред СРС и изпраща свой процесуален представител единствено в последното заседание, в което Г. заявява, че поддържа подаденото от нея писмено становище и въз основа на изложеното в него моли СРС да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателното постановление. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че СРС уважи жалбата, иска да се редуцира размерът на поисканато от другата страна адвокатско възнаграждение.

По делото са депозирани писмени бележки от Г. К. с вх. № 155129/02.05.2025г., с вх. № 314105/26.09.2025г. и с вх. № 400347/05.12.2025г., писмено становище от Г. с вх. № 165652/13.05.2025г. и писмено възражение от Г. с вх. № 357112/31.10.2025г. В тях се сочи, че жалбата на В. С. е неоснователна и недоказана, а Наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Твърди се, че наказващият орган се е съобразил със срокове и разпоредбите на ЗДвП, като АУАН и НП са съставени от оправомощени лица, при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложеното от административно – наказващия орган кореспондирало с установената фактология, а санкционните норми съответствали на извършеното нарушение. Изложените в Акта обстоятелства били достатъчни, за да се разбере нарушението от жалбоподателя и той да може да организира защитата си. В Акта и в НП били посочени всички елементи от състава на деянието и обстоятелствата, при които те са осъществени, като правилно била посочена и правната квалификация на нарушението.

Процесуалните представители на въззиваемата страна се позовават и на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Наложеното наказание било в рамките на законоустановеното и се определя като адекватно и съобразено с тежестта на извършеното и с данните за личността на нарушителя.

2

Налице били достатъчно доказателства за извършеното нарушение. Наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта на налагането му – да се въздейства предупредително и превъзпитателно. Твърди се, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид. Иска се съдът да отхвърли жалбата и да потвърди Наказателното постановление. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 26.10.2024г. около 22:00 часа жалбоподателят В. С. и свидетелят Г. Г. били в лек автомобил „*** в рег. № *** в гр. София, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“.

Автомобилът бил спрял зад лек автомобил „***“ с рег. № ***, който бил паркиран на ул.

„***“. В същия момент свидетелят Д. М. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № *** по ул.

„***“ с посока на движение от ул. „М. Бочар“ към ул. „***“, като на кръстовището с последната направил маневра завой на дясно по ул. „***“. В този момент на шофьорската седалка в лек автомобил „*** в рег. № *** бил В. С.. Той решил да се включи в движението без да пропусне лек автомобил „***“ с рег. № ***, който бил започнал да реализира маневра завой на дясно от ул. „***“ към ул. „***“. За да не настъпи удар между двете превозни средства водачът на лек автомобил „***“ с рег. № *** (свидетелят М.) подал сигнал с клаксон и влязъл в лентата на насрещно движещите се автомобили, като предотвратил удар между неговото МПС и това, което жалбоподателят управлявал. За да избегне удара с лек автомобил „***“ с рег. № ***, водачът на лек автомобил „*** в рег. № *** завъртял волана на дясно и ударил паркиранато пред него МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***. Ударът настъпил между дясната страна на лек автомобил „*** в рег. № *** и лявата страна /в областта на двете врати/ на лек автомобил „***“. След това С. продължил движението на лек автомобил „*** в рег. № ***, без да спре, без да установи щетите от ПТП-то и да уведоми органите на МВР.

За случая сигнал подал св. М.. Той изчакал на място до пристигането на свидетелите И.

Д. и Г. Б. (служители на ОПП – СДВР) и им разказал случилото се. Полицейските служители огледали щетите по паркирания лек автомобил „***“ с рег. № *** и като приели, че механизмът на причиняването им отговаря на казаното пред тях от св. М., свидетелят Г. Б. съставил Протокол за ПТП № 2024-1022-16144-1 на 26.10.2024г. в 23.02 часа.

След като било установено, че на процесните време и място лек автомобил „*** в рег.

№ *** е бил управляван от В. С., свидетелят Й. К. (в присъствието на *** – свидетел на съставянето на Акта) съставил срещу В. С. С. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0582800 на 05.12.2024г. за това, че на 26.10.2024г. около 22:00 часа в гр. София, ул. „***“ и ул. „***“, като водач на лек автомобил „*** в рег. № ***, при извършване на маневра движение на зад, не се убеждава, че пътят зад него е свободен и реализира ПТП с паркирания лек автомобил „***“ с рег. № ***, след което не спира да установи нанесените щети и не уведомява контролните органи на МВР, с което нарушил 3 чл.40, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1, „А“ и „Б“ от ЗДвП.

Актът е връчен на В. С. срещу подпис на 05.12.2024г.

Въз основа на АУАН с бланков № 0582800 на 05.12.2024г., *** (в качеството си на Началник Група в ОПП – СДВР) издала атакуваното Наказателно постановление № 24-*** от 13.12.2024г., с което на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП наложила на В. С. С. административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му наложила „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Наказателното постановление е получено от С. срещу подпис на 21.01.2025г., след което е обжалвано с жалба, подадена до ОПП – СДВР чрез системата за сигурно електронно връчване на 28.01.2025г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно : показанията на свидетелите Г. Г., Й. К., Д. М., И. Д. и Г.

Б.; АУАН с бланков № 0582800 на 05.12.2024г.; извлечение от системата за сигурно електронно връчване от 28.01.2025г.; декларация от В. С.; Протокол за ПТП № 2024-102216144-1 от 26.10.2024г.; справка картон на водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з9633 от 13.09.2024г.; Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-12547 от 12.09.2024г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.

Показанията на свидетелите Й. К. и И. Д. са неинформативни относно конкретното деяние, тъй като те нямат съхранен спомен за него. Същевременно показанията на тези двама свидетели относно обичайната им служебна деятелност се характеризират като достоверни, непредубедени и в принципен аспект верни. Поради това съдът кредитира показанията на св. К. относно това, че *** е свидетел по Акта, респ. показанията на св. Д. за това, че механизмът на дадено ПТП се установява по данни от лицето, което е установено на място. В този смисъл думите на Й. К. се потвърждават от самия Акт, а показанията на И. Д. намират опора в казаното пред съда от свидетеля Б..

Показанията на свидетелите Д. М. и Г. Б. се характеризират като относими, информативни, взаимно допълващи се, непредубедени и достоверни. Те намират опора не само помежду си, но и в Протокола за ПТП, както и отчасти в показанията на св. Г.. Поради това съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите М. и Б..

Показанията на свидетеля Г. Г. относно наличието на паркиран автомобил пред този, управляван от жалбоподателя и относно движението на лек автомобил „*** в рег. № *** от реда на паркираните автомобила на ляво към пътното платно и обратно на дясно с цел избягване на удар с автомобил, който се движел по пътното платно намират потвърждение в показанията на св. М. и доколкото звучат житейски достоверно – съдът ги кредитира.

Думите на св. Г. относно това, че водач на лек автомобил „*** е бил жалбоподателят В. С. звучат незаинтересовани от изхода на делото и житейски достоверни. Поради това съдът им се доверява. Показанията на свидетеля Г. Г. относно това, че нямало удар между автомобила, 4 управляван от жалбоподателя и паркираното пред него МПС, както и че Г. и С. излезли от колата и се уверили, че няма щети се опровергават от показанията на св. М. и косвено от Протокола за ПТП и показанията на св. Б.. Освен това тези думи на св. Г. не звучат достоверно, тъй като щетите по лек автомобил „***“ с рег. № *** са обективен факт и щом дошлият в последствие на мястото на инцидента Г. Б. ги е видял и вписал в Протокола за ПТП № 2024-1022-16144-1 от 26.10.2024г., то те са били видими. Това означава, че Г. и С. не са напускали автомобила, за да установят, че няма щети по паркираното отпред МПС, както твърди Г. Г. пред СРС и в тази част показанията му се явяват недостоверни и явно обслужващи защитната позиция на жалбоподателя. Поради това съдът не ги кредитира.