Определение № 2118 от 30.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2118 гр. Пловдив, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502032 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Д.И., против Разпореждане № 17093 от 11.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 8794/2024 г. на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че ЗПК урежда възможността за включване на допълнителни услуги към договорите за кредит, в т.ч. застрахователни премии по договори за застраховка, които могат да са задължително или незадължително условие аз получаване на кредит. Твърди се, че в случая застраховката не е задължително условие за предоставяне на кредита и е сключена по избор на потребителя. Сочи се, също така, че застрахователните премии не са заплатени с лични средства на потребителя, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс и в този смисъл представляват главница по кредита, което обстоятелство е посочено изрично в договора за кредит. Отбелязва се, че застраховката не се ползва за чужди на потребителя нужди и за покриване на чужд риск, а за рискове, вследствие на които потребителят би изпаднал в неплатежоспособност и би претърпял неблагоприятни икономически последици. По отношение на характера на предоставените суми за застраховка като главница се сочи възможността потребителят да се откаже от застраховката, като уведоми застрахователя. Оспорва се изводът на заповедния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за мораторната лихва представлява неравноправна клауза, като се твърди, че уговорките в договора за кредит преповтарят нормата на чл. 86 от ЗЗД за дължимостта на законна лихва. Излагат се съображения за характера и дължимостта на договорната лихва, като се прави извод, че клаузата не е неравноправна. Поддържа се, че с оглед целта на заповедното производство правомощията на заповедния съд за защита на потребителя не следва да се надхвърлят. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми. Претендират се разноските по делото.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е внесена дължимата държавна такса, поради което подлежи на разглеждане по същество.

1

Производството по ч.гр.д. № 8794/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 против длъжника С. И. Р., ЕГН ********** от с.

В., общ. М., ул. „О.“ № 7 за заплащане на сумата от 116,13 лв. – главница, договорна (възнаградителна) лихва в размер на 2,06 лв. за периода от 15.12.2023 г. до 15.12.2023 г. и обезщетение за забава в размер на 16,37 лв. за периода от 15.12.2023 г. до 09.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание договор за потребителски кредит № 4053791487/15.02.2023 г.

След дадени от заповедния съд указания заявителят е уточнил вида и основанието на всяко от претендираните вземания, в т.ч. застрахователни премии като част от главницата по предоставени допълнителни услуги – застраховки. Посочил е, че се начислява лихва за просрочие върху размера на просрочената анюитетна вноска, включваща главница и договорна лихва, както и „допълнително“ възнаграждение в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху просроченото задължение за срока на забава Уточнил е размерът на прилаганите лихвени проценти за договорната лихва и лихвата за забава, както и извършените плащания по кредита в общ размер на 1 064,67 лв.

С Разпореждане № 17093 от 11.06.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Вземането за застраховки е отхвърлено с мотива, че подобно вземане не се удостоверява в документа по чл. 417 от ГПК; обезщетението за забава – поради това, че реално прилаганият лихвен процент е 31,26 % и повече, тъй като възнаградителната лихва и законната лихва са приложени заедно, което представлява неравноправна клауза и заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 от ЗПК; вземането за главница – поради пълното й погасяване с извършените плащания.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В хипотезата на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на банка, съответно в същото следва да фигурират ясно и точно описани всички претендирани от заявителя вземания, разграничени по основание и размер.

В случая в заявлението се претендира главница по договор за кредит в размер на 116,13 лв., каквато сума е посочена и в извлечението от счетоводните книги. От уточняващата молба на заявителя се установява, че в тази сума се включват и суми за застрахователни премии по два застрахователни договора, които са различни от главницата по кредита и каквито не се удостоверяват от извлечението от счетоводните книги, поради което по отношение на тях не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребители, какъвто е настоящият. Обезщетението за забава се претендира от заявителя на основание чл.

9.4 от договора за кредит, според който при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва. В уточняващата молба заявителят е посочил, че за срока на забава банката е начислила „допълнително“ възнаграждение в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавено плащане (лихва за просрочие) в размер на законната лихва върху просроченото задължение, т.е. приложеният лихвен процент е 31,26 % (21,26 % договорна лихва + 10 % законна лихва).

При тези данни съдът намира, че е налице противоречие на договорната клауза с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, според който, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, както и неравноправност на 2 същата съгласно чл. 145, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

По отношение на възнаградителната лихва в частната жалба не се съдържат конкретни оплаквания, а и напълно се споделят от въззивната инстанция доводите на заповедния съд, че същата представлява цената за ползването на определен финансов ресурс, дължима за срока на договора. Уговорки, като тези в процесния договор за кредит, предвиждащи олихвяване с договорената възнаградителна лихва не само на предоставената главница, а и на дължимите съгласно договора застрахователни премии, накърняват добрите нрави и са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, тъй като целят скрито оскъпяване на кредита и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора.

Претенцията за заплащане на главницата по кредита също следва да бъде отхвърлена с оглед признанията на заявителя за пълното й погасяване с направените от длъжника плащания, чийто размер съгласно уточняващата молба надвишава размера на дължимата главница.

Като е достигнал до същите правни изводи заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17093 от 11.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 8794/2024 г. на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3