Решение № 14680 от 26.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14680 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110106354 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

Предмет на делото са предявените от „....“ ЕАД, ЕИК .... срещу ОА област София ЕИК ..... обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 302,38 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул.“К“ № 35,бл.102,магазин №3,аб.№.... за периода 01.07.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 255,83 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2021год. до 23.08.2023 г., както и суми за дяловото разпределение 6,30 лева – представляваща стойността на незаплатената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 30.09.2021год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023год. до окончателното изплащане на вземането, и 1,30 лева – лихва за периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 27250/13.09.2023год. по ч.гр.д. № 48829/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като във връзка с възражение на длъжника съдът е указал на ищцовото дружество да предяви срещу него настоящите искове за установяване на вземането. В исковата молба са изложени твърдения, че между ответника и ищеца не е подписан договор за продажба на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, за който е издадена заповед за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 ГПК, поради което е налице обогатяване без основание за сметка на ищеца, съответно длъжникът - настоящ ответник дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „....“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост, в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване на услуга дялово разпределение с „Техем Сървисис“ ЕООД. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава, но дължимите суми не са заплатени. Сочи, че ответникът дължи претендираните суми поради неоснователно обогатяване.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не е постъпил от страна на ответника. Във възражението по заповедното дело ответникът оспорва да дължи процесните суми.В с.з. ,редовно призован не изпраща представител.

С Определение от 23.05.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач, на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което не оспорва предявените искове , представя документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за процесния имот и период.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 48829/2023 г. по описа на СРС,65 състав е, че по заявление на „....” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът - настоящ ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: 1 302,38 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул.“К“ № 35,бл.102,магазин №3,аб.№.... за периода 01.07.2020год. до 30.04.2022год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 255,83 лв.-мораторна лихва за забава за периода от 03.03.2021год. до 23.08.2023 г., както и суми за дяловото разпределение 6,30 лева – представляваща стойността на незаплатената услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021год. до 30.09.2021год.,ведно със законната лихва от 30.08.2023год. до окончателното изплащане на вземането, и 1,30 лева – лихва за периода от 01.07.2021год. до 23.08.2023год.

2

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.

По делото е приложено писмо от 02.08.2023 г. от ищеца до ответника относно дължими суми за топлинна енергия в общ размер на 216 968,80 лева, без данни за имотите и периода, за който се отнасят.Съдържа се и покана в 14 дневен срок от получаването на писмото ,да се подпише писмен договор ,съгласно чл.149,ал.1 ,т.3 от ЗЕ за продажба на ТЕ за небитови нужди.Видно от приложената разписка е, че писмото е връчено на адресата на 04.08.2023 г.

По делото е приложен Акт за частна държавна собственост № 07028 от 12.03.2009 г., от който се установява, че процесния недвижим имот : магазин № 3,находящ се в в гр.София,ул.“К“ №35,бл.102, е с предоставени права на Областния управител на Област София, на основание чл.18 ЗДС.

Видно от приложения по делото договор от 03.12.2002 г. е, че ЕС, където се намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представено е от ищеца извлечение от сметки /стр.32/ ,от което е видно ,че за периода 01.2021год. до 30.04.2022год. са издадени фактури за задължения за ТЕ в общ размер от 1302,38лв. ,а за периода м.05.2021год. – м.09.2021год. са издадени фактури за услуга дялово разпределение в размерна 6,30лв.

От трето-лице помагач са представени писмени доказателства , от които се установява, че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен № ...., а именно: индивидуална справка за отопление и топла вода за периода от 01.05.2021 г. 30.04.2022 г.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Съгласно разпоредбите на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

3

Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 - чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142. ал.2 ЗЕ/.

В конкретния случай видно е от приложения по делото Акт за частна държава собственост, че имотът е предоставен за управление именно на областния управител.

Не е оспорено от ответника ,както правото му на собственост върху процесния имот ,така и доставката на ТЕ за процесния период.

В конкретния случай от индивидуалната справка ,представена от третото лице помагач се установява , че в имота е разпределяна топлинна енергия за сградна инсталация - припадащия се дял на имота към общата отопляема кубатура на имота,а така също в него има уред без топлоразпределител ,за който е разпределена топлинна енергия на пълна мощност.

Следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.145, ал.3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др. фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл.140, ал.3 ЗЕ и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от 4 отоплителните тела в общите части на сградата.

Предвид гореизложеното и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, настоящият съд намира, че по делото е установено по категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в посочената стойност за исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от ищеца услуги, а ищецът се е обеднил, не получавайки цената на услугата, т.е. налице е обогатяване без основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факт.

С оглед предходното претенцията на ищеца за заплащане на главница за топлинна енергия в размер на 1302,38 лева. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 30.08.2023 г. до окончателното изплащане.