Решение № 3 от 16.04.2026, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Ардино, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина В. Байданова при участието на секретаря Неше Т. Исмаил като разгледа докладваното от Дарина В. Байданова Административно наказателно дело № 20265110200002 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от М. А. И. от с. Б., мах. “С.“, общ. А., обл. К.и срещу Наказателно постановление № ..........г., издадено от Началник Областен отдел “Автомобилна администрация“ – Кърджали, с което на осн. чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. /1022,58 евро/ за извършено нарушение на чл. 6, ал.1 от ЗАвП. С жалбата се прави искане НП да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила. Счита, че преценката на наказващият орган за неприложимост на чл.28 от ЗАНН е незаконосъобразна, тъй като в процесния случай извършеното нарушение може да бъде квалифицирано като маловажен случай, с оглед обществената опасност на деянието и липсата на вредни последици. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата и моли съда да я уважи, за което излага подробни съображения, вкл. за приложение на чл.2 от ЗАНН.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата - административнонаказващият орган Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали, в писмено становище намира НП за правилно и законосъобразно,з което излага съобржения по същество и моли същото да бъде потвърдено.

Заинтересованата страна РП - Кърджали, ТО - Ардино, не изпраща представител и не взема становище.

Районният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прецени доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, имащо 1 правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

На 25.11.2025г. на жалбоподателя М. А. И. е съставен АУАН с бланков № 350763/25.11.2025 г. за това, че на 24.11.2025г., около 19,20 часа в гр. Ардино, ул. "Б." до Автогарата, след извършена проверка на служители от РУ-Ардино и изготвена докладна записка № 238 ЗМ-137 / 25.11.2025г. по описа на РУ- Ардино, е констатирано, че водачът М. А. И. извършил нерегламентиран превоз на 1 бр. пътник С. М. Б., с ЕГН **********, по маршрут от разклона за с. Б. до гр. А. срещу заплатена сума от 10 лв., видно от обясненията на водача и на пътника с лек автомобил от категория М1 Фолксваген Пасат с рег. № ..., собственост на водача, без за МПС да има издадено заверено копие на лиценз на Общността, удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Р. България или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, видно от справки от информационната система на ИА "АА". Водачът е уведомен, че МПС е спряно от движение чрез отнемане на предна регистрационна табела и СРМПС част II 013690063.

Извършеното е квалифицирано като нарушение по чл.6,ал.1 от Закон за автомобилните превози. Към АУАН е приложена цитираната в същия докладна записка № 238 ЗМ-137 / 25.11.2025г. по описа на РУ- Ардино за извършена проверка на МПС, изготвена въз основа на писмените обяснения на водача М.

А. И., в които същият заявява, че около 19,00ч. му позвънил негов познат Б., за да вземе и закара до гр.Ардино, където живее, неговия работник С., като за услугата му взел 10,00лв. и преди това 3-4 пъти също му платил и на писмените обяснения на лицето С. Б., че жалбоподателят М.И. дошъл от разклона с лек автомобил, за да го прибере до гр.Ардино, като Б. , при когото работел, му се обадил и че винаги когато закъснеел, се прибирал с него, за което заплаща по 10,00лв.

Към административнонаказателната преписка е приложена направена справка в Единен таксиметров регистър за историята на превозни средства от дата 25.11.2025г., видно от която за превозно средство К 1474К няма вписвания в регистъра, както и същото превозно средство не е получило лиценз от ИААА.

Актът е предявен и връчен на лично на нарушителя, който писмено възразил, че има възражения, че не е такси.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения при наказващия орган, в които се сочи, че на посочената дата и място в АУАН не е извършвал превоз на пътници по смисъл на чл.6,ал.1 от ЗАвтП, че живее със семейството си в махала Срънско,с.Бял извор, животновъд е и се грижи за инвлидизирания си син – Е. М. И., когото два пъти месечно карал на медицински процедури в болницата в гр.Ардино, включително в деня на проверката и на разклона на с.Бял Извор, видял С. Б., работник при негов колега, който му махнал с ръка и поискал да го закарат в гр.Ардино, за което водачът не поискал пари, тъй като го познавал като лице без пари и психично болен и искал да направи услуга на колегата си Б.. Счита, че случилото се било обикновена житейска ситуация, тъй като живее в малко населено място, не може да откаже на свой съселянин да го закара до Ардино, както и той самият многократно пътувал с негови съседи, когато имал работа в града, без заплащане. Алтернативно, моли за приложение н чл.28 от ЗАНН и 2 прекратяване на преписката на осн. чл.54 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Кърджали издал процесното Наказателно постановление, с което на жалбоподателя М. А. И. за извършено административно нарушение на чл. 6, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. /1022,58 евро/. Наказващият орган е посочил, че на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН, в качеството си на административно наказващ орган, след като проверил акта за неговата законосъобразност и обоснованост, преценил събраните доказателства и представеното възражение и предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и целите на чл.12 от ЗАНН, счел за неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, като при издаване на НП са взети предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и други обстоятелства при определяне на вида и размера на наказанието.

Видно от приобщените по делото 3бр. епикризи от УМБАЛПловдив, МБАЛ-Кърджали и МБАЛ-Смолян синът на жалбоподателя - Е. М.

И. – за период от 2 месеца трикратно е постъпвал за болнично лечение на долни крайници.

От разпита на актосъставителя С. И. И. - главен инспектор към наказващия орган, свидетелите С. Ш. М. – инспектор към наказващия орган – свидетел при съставяне на акта и В. В. Т. – полицейски служител свидетел при установяване на нарушението, както и от приложените към делото писмени доказателства се установява, че на посочената в АУАН дата същите първите двама оказали съдействие на органите на РУ – Ардино и установили, че на 24.11.2025 г. около 19,20 ч. в гр. Ардино, след извършена проверка от служителите на РУ – Ардино водачът М. И. извършил нерегламентиран превоз на един пътник С. М. Б, срещу заплатена сума от 10 лева, видно от обясненията на водача и пътника, по маршрут от разклона за с. Бял извор до гр. Ардино с лек автомобил от кат. М1, марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № СМ 1474 АК, собственост на жалбоподателя, без автомобилът да има издадено заверено копие на лиценз от Общността, удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Р България, или без да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Актът бил съставен в РУ - Ардино.

Обяснението му било, че му се обадил колега да докара до Ардино негов работник и това се извършвало срещу заплащане. Само от обясненията му установили, че превозът бил осъществен срещу заплащане. В автомобила не установили банкнота или други пари, при проверката не били иззели пари, тъй като актът бил съставен въз основа на писмени доказателства - обясненията на водача и на пътника. Разговаряли с пътника и той писмено потвърдил това, което писмено обяснил и се случвало и друг път да бъде превозен от работата си до гр. Ардино от същия водач. Не разполагат със служебна информация дали срещу същия водач има получени и други сигнали за извършване на нерегламентиран превоз срещу заплащане.

Св.В. В. Т. - служител в „Пътна полиция“ при РУ – Ардино и свидетел при установяване на нарушението свидетелства, че на 24.11.2025 г.около 19, 20 часа поради информация, че водачът М. И. се занимава с нерегламентиран превоз на пътници, спрели с колегата си за проверка л.а.

„Фолксваген Пасат“, с рег. № СМ 1474 АК, управляван от М. И., поискали 3 документите на водача и на пътника- С. Б., седящ на пасажерското място на предната дясна седалка, който не носел личната си карта, като в автомобила пътували трима души - и синът на водача И. и след проверка на самоличността и проверка на водача за алкохол, чийто резултатът бил отрицателен, попитали пътника С. Б. дали е платил за предвижването му до Ардино. Той отговорил, че се качил на разклона за с. Бял извор до Ардино, тай като неговият работодател Б. се обадил на водача да дойде да го вземе от разклона с. Бял извор и да го докара до Ардино, за което заплатил 10 лв. Самият водач обяснил, че Б. му се обадил да отиде да вземе С. Б. от разклона за с.Бял извор и да го докара до Ардино. Снели писмени обяснения от водача и пътника Б. М. И. казал, че три – четири пъти возил С. Б. до гр. Ардино и при всяко превозване Белев плащал по 10,00, което било потвърдено от Б.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от приетата по делото доказателствена съвкупност – показанията на свидетелите С. И., С. М. и В. Т., които съдът кредитира като логични, последователни и необорени от останалите доказателства по делото, както и се потвърждава от приложените писмени доказателства - заповед № 947/20.11.2025 г., заповед № РД-08107/29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, изменяща заповед № РД-08-30 / 24.01.2020 г. жалба срещу НП оригинал от горепосочения жалбоподател, Наказателно постановление № 29-0000469 / 17.12.2025 г. , обратна разписка ИД PS 6602000RY6Q, АУАН № 350763 / 25.11.2025 г., докладна записка от В. Т., обяснение от Слави Белев, обяснение от М. И., справки от информационна система – 2 стр., възражение срещу АУАН с № 52-00-16-11639 от 27.11.2025 г., електронен носител / диск / с данни за Наказателно постановление № 29-0000469/ 17.12.2025 г., подписано с електронен подпис, както и Епикриза И.З. № 11861, № 711 на Ортопедо – травматологично отделение при МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр. Смолян, Епикриза от Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.

Пловдив и Епикриза от Отделение по Ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр. Кърджали. Приетите от съда факти са еднопосочни и категорично и обосновават несъмнен извод за извършване на установеното административно нарушение- предмет на настоящото разглеждане. В тази връзка, съдът не споделя възражението за защитата, че деянието не е несъмнено установено, тъй като актосъставителят и свидетелят при съставяне на АУАН не са констатирали лично извършеното от жалбоподателя нарушение, доколкото за извършване на констатациите същите са възприели както показанията на св.В. Т., извършил проверката на процесното МПС, така и писмените обяснения на водача и свидетеля и личните обяснения на водача пред тях, а също и направените справки в информационната система за издаден лиценз на името на жалбоподателя от Общността, удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Р България, или включването му в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, доказващи вмененото административно нарушение. Ето защо, следва на показанията на изслушаните по делото свидетели - длъжности лица при наказващия орган - С.

И. и С. М. следва изцяло да се даде вяра. Също с оглед изложеното, не се споделя тезата на жалбоподателя за „споделено“ пътуване, както с оглед на времето на извършване на превоза в процесния случай, така и с оглед събраните данни за предходни извършени плащания на услугата по извършен превоз. Т.е., съдът намира,че безспорно е установено, че на 24.11.2025 г. жалбоподателят е извършил нарушение на правилото на чл.6, ал.1 от Закона за 4 автомобилните превози, съгласно което обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон, тъй като е извършил таксиметров превоз на пътник срещу заплащане, без да притежава съответния лиценз или удостоверение за регистрация, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 93,ал.1 т.1 от ЗАП, предвиждащ водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари или превоз с атракционна цел, без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация, заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Съдът намира, обаче, че в случая, АНО не е извършил надлежна преценка за маловажността на извършеното по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно който „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Това е така, тъй като се установява по делото, че жалбоподателят е мъж в напреднала възраст – на 72г., без данни за наложени други административни наказания, с изключително усложнено семейно положение - грижи се за тежко инвалидизиран син, с наложителни многократни хоспитализации в болници в различни градове за кратък период от време, с оглед на което извършеното от същия, макар формално да осъществява състава на повдигнатото административно обвинение, с оглед липсата на предходни констатирани нарушения, обосновава извод за по-ниска обществена опасност на дееца и на самото деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което е основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка, следва да се отбележи, че не всеки състав на извършеното нарушение от посочения вид следва да се разглежда еднозначно, без отчитане на конкретните особености на деянието и дееца, както и на обстоятелствата, определящи степента на тежест и опасност на съответното нарушение. Това е така, тъй като законът позволява като изключение от общите правила за наказуемост на нарушенията да се приложи специалното правило на чл.28 от ЗАНН, даващо възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като отчете конкретната фактическа обстановка, доколкото административното наказание не е самоцел, а е насочено да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, както и да въздейства предупредително върху останалите членове на обществото.