Решение № 148 от 23.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Русе, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Милена Пейчева

Ралица Герасимова при участието на секретаря Маня Пейнова в присъствието на прокурора Борислав Иванов Велков (ОП-Русе) като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214500600637 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 08.03.2021 г. по НОХД №2186/2018 г., Русенски районен съд, НО, 2-ри наказателен състав е признал подс. В. Г. Й. за виновен в това, че през периода 06.08.2015 г. - 04.12.2015 г., в с. Щефънещии де Жос, общ. Щефънещии де Жос, окр. Илфов, Република Румъния и в гр. Букурещ, Република Румъния, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Х.Ц., гражданин на И., живущ в гр. Букурещ, Република Румъния, генерален представител на „C.A.I.“ SRL — заявил му, че е изпратен като представител на „И- ООД", гр. Разград от Д.И.О. - мениджър на последното, да получи сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/, представляваща остатъчна 50% дължима сума по Договор за покупко-продажба от 20.06.2015 г. на сирене „Липник" и сирене „Капанско", сключен в гр. Русе между „И-“ ООД гр. Разград, като доставчик и „C.A.I." SRL гр. Букурещ, Република Румъния, като получател, и в резултат на това заблуждение Х.Ц. издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741 от 06.08.2015 г. за сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/ в полза на „И-“ ООД гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл.

Разград, който чек бил джиросан на 27.11.2015 г. в полза на „A.T.”SRL, с управител К.Е.Г., от гр. Букурещ, Република Румъния, като последният на 02.12.2015 г. предявил чека за плащане пред Ге Гаранти Банк гр. Букурещ, Република Румъния, в следствие на което получил на 04.12.2015 г. сумата по чека по банкова сметка на „A.T.”SRL, с което причинил на „И-“ ООД, гр. Разград, имотна вреда в размер на 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, 1 равняващи се на 13 024.84 лева/, поради което и на основание чл.209, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода” за срок от две години, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от четири години.

Със същия съдебен акт на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият В. Г. Й. бил осъден да заплати в полза на конституирания в производството граждански ищец „И-“ ООД, ЕИК:116025077, гр. Разград, с управител М.О.О. от гр. Разград, обл. Разград обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015 г., както и разноски в размер на 940 лв.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бил осъден да заплати 398,17лв. по сметка на ОСО в ОП – Русе, по сметка на РРС 207,52 лв. и 521 лв. държавна такса.

Недоволство от присъдата е изразил адв. Я.П. – упълномощен защитник на подсъдимия Й.. В бланкетно подадена въззивна жалба защитникът твърди, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова такава от въззивния съдебен състав с оправдателен диспозитив. В допълнително подадени писмени съображения се навежда твърдение, че възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка не кореспондира с приобщените доказателства и се развиват подробни съображения в последната насока. Оспорва годността на част от приобщените в производството гласни доказателства. Сочи още, че не е било доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, че подс. Й. е получил каквито и да е суми от св. Г. като конкретизира, че показанията на последния в тази насока не се подкрепят от други доказателства и се позовава на римското правило Unus testis, nulus testis. Счита, че не са били събрани доказателства и досежно субективна съставомерност на деянието.

С жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена изцяло. Счита, че в рамките на разглеждане на делото от страна на първата съдебна инстанция не са били допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, като отмереното на подс. Й. наказание е било съобразено с отегчаващите и смекчаващите отговорността му обстоятелства. В този смисъл моли атакувания съдебен акт на РРС да бъде потвърден изцяло.

Повереникът на гражданския ищец в производството – адв. Х. моли присъдата на РРС да бъде потвърдена в гражданско осъдителната и част. В тази връзка конкретизира, че безспорно е доказано реализирането на деликта от страна на подсъдимия, в пряка причинна връзка, с който ощетеното ЮЛ е претърпяло имуществени вреди и счита иска за доказан по основание и размер.

В съдебно заседание подс. В.Й. – лично и чрез упълномощения си защитник пледира за отмяна на атакуваната присъда съобразно изложените в жалбата искания и съображения. Допълнително развива съображения, че користната цел, изискуема от 2 законодателя за да е деянието съставомерно по този текст от НК не е била налична към момента на започване на договарянето между румънското и българското дружество. Твърди още, че не са били събрани доказателства за активно поведение в насока въвеждане в заблуждение на представителя на румънския търговец. Развива съображения, че не могат да се поставят в основата на доказателствени изводи показанията на св. Ц. и св. А.К.-както тези от досъдебното производство, така и събраните в рамките на съдебното дирене пред РРС.

Посочва и противоречие в абривиатурата на ощетеното юридическо лице, което според защитата поставя под съмнение кой конкретно е пострадалия субект. Сочи още, че не следва да се ценят и показанията на св. Г., предвид обстоятелството, че същите не са подкрепени от други годни доказателства или средства за установяване на такива. Моли подсъдимият да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:

Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на показанията на свидетелите Д.О., М.О., Ц., А.К., Н. Н., К. – Е. Г. и Д.Е., от писмените доказателства и доказателствени средства по делото, както и от експертните заключения на назначените и изслушани съдебно почеркови експертизи.

Изброената доказателствена съвкупност въззивният съд, както и първостепенният преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства.

Въз основа на нея се установява, че „И-“ ООД - гр. Разград било с основен предмет на дейност „производство на мляко и млечни продукти” и притежавало мандра в с.

Липник, обл. Разград. Съдружници в него били св. Д.О. - мениджър, А.Х., който не извършвал конкретна дейност и св. М.О., която била управител на дружеството. Всички сделки се реализирали от св. Д.О., а св. М.О., която била негова съпруга ги оформяла документално.

Подс. В.Й. бил известен като човек, който познавал представители на голям брой български и чуждестранни – най – вече румънски търговски дружества. Знаел румънски език на добро ниво и имал възможност да осъществява връзка между българските и румънски съконтрагенти. Подс. Й. се познавал със св. Х.Ц., гражданин на И., който живеел в гр.

Букурещ, Република Румъния. Последният бил генерален представител на румънското дружество „C.A.I.“ SRL гр. Букурещ, Република Румъния /"К.А.И." ООД/. Познавал също и св. К. – Е. Г. от гр. Букурещ, Република Румъния, управител на румънското дружество „A.T.” SRL /„А.Т." ООД гр. Букурещ/.

През м. април 2015 г. в мандрата в с. Липник пристигнал познат на семейство Осман - св. Д.Е., който се придружавал от подс. Й.. Така св. Д.О.и и св. М.О. се запознали с подсъдимия.

3

В началото на м. юни 2015 г. подс.Й. се обадил на св. Д.О. и в разговора помежду им му казал, че има интерес от румънски търговци към сиренето, произвеждано от неговата мандра. Предложил да го свърже с потенциален купувач - св. Х.Ц., представител на „C.A.I.“ SRL гр. Букурещ, Република Румъния.

Св. Д.О. се съгласил и през периода между 10 и 15 Юни 2015 г., двамата заминали за Република Румъния, за да се срещнат със св. Х.Ц.. Срещата се осъществила в борса, в покрайнините на гр. Букурещ, Румъния и на нея присъствали св. Д.О., св. Х.Ц. и подсъдимият В.Й., който превеждал на двете страни. Представителите на двете търговски дружества се уговорили да сключат договор за покупко-продажба на сирене, като уточнили и условията по него – предмет на договора било сирене „Липник“ и сирене „Каспанско“, с определени цени за килограм. Страните се договорили цената да бъде изплатена като плащанията да се извършват по банков път, по посочена в договора банкова сметка с титуляр „И-“ ООД гр. Разград. При всяко натоварване следвало да се извършва 50% авансово плащане, а при всяко следващо товарене, да се извършва пълното погасяване на фактурираната стойност по предходното. Първото натоварване следвало да бъде на 23.06.2015 г. с 50 % предварително плащане на 19.06.2015 г., а останалата част след 15 работни дни. Второто натоварване следвало да бъде 15 дни след първото при пълно плащане по фактурата.

Договорът бил подготвен от св. Х.Ц., с помощта на подс. В.Й.. В него св. Х.Ц. се подписал за „купувач“, а впоследствие св. М.О. за „продавач“.

На 22.06.2015 г. договореното количество сирене в размер на 14 880 кг.

„Липник“, на стойност 13 094,40 евро било натоварено от мандрата на „И-“ ООД. Била издадена проформа фактура №11/16.06.2015г. и от C.A.I.“ SRL гр. Букурещ заплатили по банков път в полза на „И-“ ООД, гр. Разград сумата от 6 547.20 евро, равняваща се на 50 % от стойността на стоката по договора. Стоката, заедно с транспортните документи отпътувала за Република Румъния, като подс. Й. придружавал камиона, който я доставил на адрес ***, помещение LFЗ, офис № 5, окръг Илфов. На този адрес бил работния пункт на „C.A.I.“ SRL.

Подсъдимият не бил овластен да представлява „И-“ ООД, не бил упълномощаван от съдружниците на дружеството да извършва каквито и да било действия от името и за сметката на същото. Въпреки това на 06.08.2015 г. в с. Щефънещии де Жос, селска община Щефънещии де Жос, ул. окръг Илфов Република Румъния, подс. Й. се свързал със св. Х.Ц..

Пред него той се манифестирал като представител на „И-“ ООД. Макар и да не представил документи, с които да удостовери това, подсъдимият оставил св. Ц. да бъде убеден, че разполага с представителна власт по отношение на дружеството съконтрагент, като изрично в разговора с него заявил, че е изпратен от св. Д.О. за да получи остатъка от цената по договора за покупко-продажба на сирене, а именно 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/. Всъщност той целял да получи и да се разпореди със паричната сума в своя полза и така да се облагодетелства финансово. Досегашните действия 4 на подс. Й. - активно участие при преговорите между страните, обстоятелството че той свързал представителите на двете дружества, накарало св.Ц. да се отнесе с пълно доверие към него и на 06.08.2015 г. св. Ц. бил заблуден, че подсъдимият има представителна власт по отношение на „И-“ ООД, че е упълномощен от св. Д.О. да получи посочената парична сума, като издал и му предоставил чек, серия UGBI1BN 0029741 от 06.08.2015 г. за сумата от 29 385.00 румънски леи /6 659.48 евро, равняващи се на 13 024.84 лева/ в полза на „И-“ ООД гр. Разград, с управител М.О.. Графите за „населено място, дата, сума, сума словом, платим на заповед“ били попълнени от св. Ц., а за „издател“, чекът бил подписан от управителя на „C.A.I.“ SRL - св. А.К., която присъствала на съставянето му. С издаването и предаването на чека на подс. В.Й., за св. Ц. процедурата по изплащане на задължението към „И-“ ООД, гр. Разград приключила.