Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 949 от 09.10.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 2158/2023
Вид
Решение № 949
Подписан
09.10.2024
В сила
10.03.2025
Състав
Андрей Николов Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. Кюстендил, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20231520102158 по описа за 2023 година

Делото е образувано по депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.“Младост“ 4, “Бизнес парк“, сграда 6, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул.

„Александър Жендов“ №6, ет.5, чрез адвокат З. Ц. от Софийска адвокатска колегия, против С. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, кв.

„*********“, бл. *, вх. *, ап.*, искова молба с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за сумата от 582,28 лева /петстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща сбор от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „Йеттел България“ ЕАД: Договор за мобилни услуги № 624269886 от 09.02.2021г., Договор за мобилни услуги №624269995 от 09.02.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, както и сторените деловодни разноски – 25.00 /двадесет и пет/ лева внесена държавна такса и 480.00 /четиристотин и осемдесет/ лева заплатено адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника оспорва исковете и обстоятелствата на които се основават,прави възражение за наличието на нищожни клаузи, от което и недължимост на суми за неустойки.

1

В първото по делото проведено открито съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба се иска даване ход на делото в отсъствие на представител на дружеството, изразява се становище по проекта за доклад и е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, представени са писмени доказателства.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител адв. С. М. от АК- Кюстендил.

В последващо съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. С Молба – становище с вх.№10136/03.09.2024г. моли за даване ход на делото при отсъствие на представител, изразява се становище по съществото на спора.

Вместо ответника се явява адв. М..

По делото са ангажирани писмени доказателства, както и е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК, приема за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. приобщените към ч.гр.д. № 1411/2023г. от описа на КРС такива, а именно:

Договор за мобилни услуги № 624269886 от 09.02.2021г. с предпочетен номер +**************, съгласно който на абоната бил предоставен мобилен телефонен апарат ALCATEL 1SE 32GB Dual Grey; Договор за мобилни услуги №624269995 от 09.02.2021г. с предпочетен номер +**************, че страните се намирали в договорна обвързаност по всеки един от посочените източници на облигационни отношения, по силата на която операторът се съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите абонаментни планове, срещу задължението на последния да заплаща за това посочена в източниците на облигационни отношения такса.

В горепосочените договори са уредени отношенията между ищцовото дружество – оператор, предоставящ мобилни услуги и лизингодател и ответника като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.

Определен е размерът на дължимите месечни вноски, представляващи абонаментна такса и такса за потребление и предоставяне от оператора на ползване на мобилна мрежа/вноска по договор за лизинг, датата на която същите стават изискуеми, редът за едностранното прекратяване на договорите при неизпълнение от страна на длъжника, както и дължимите договорни неустойки в тази хипотеза.

2

Видно от представените по делото Декларация – съгласие от 09.02.2021г. е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

За дължимите от ответника суми за процесните периоди са издадени и представени по делото фактури, както следва:

Фактура

№

7316246987/15.02.2021г., издадена за отчетен период от 09.02.2021г. до 14.02.2021г. ; Фактура №7317395699/15.03.2021г. за отчетен период от 09.03.2021г. до 14.04.2021г., Фактура №**********/15.04.2021г. за отчетен период от 09.04.2021г. до 14.05.2021г.; Фактура №7321437090/15.06.2021г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., от която се установява следното: приложените към делото процесни фактури са осчетоводени при ищеца. Общият размер на вземането на дружеството към ответника възлиза на 249,23 лв. към 20.03.2023г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК). Общият размер на неустойките, начислени поради предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни услуги чрез мобилен номер ************** и мобилен номер **************, възлиза на 333,05 лв., в това число: 27,31 лв. – ползвана отстъпка по издадените фактури и 190,78 лв. – неустойка за разлика в цената на мобилното устройство.

От приложеното частно гр. дело № 1411/2023 г. по описа на РС Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като са издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 635/30.06.2023 г. за сумите, предмет на настоящата искова молба. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК. Поради това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:

По допустимостта:

3

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че искът е допустим.

По основателността:

По отношение на сумите от 183,27 лв., 32,98 лв., 32,98 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги съответно по Договор за мобилни услуги от 09.02.2021г. с предпочетен номер +************** и такъв от същата дата с предпочетен номер +**************, съдът намира следното:

Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по посочените източници на облигационни отношения.

Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.

4

Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.

Представените и подписани от страните по делото договори за мобилни услуги установяват юридически факти, породили облигационните правоотношения между същите. Правоотношенията са срочни, поради което и за процесния период страните са се намирали в договорна обвързаност.

Съглашенията включват необходимите реквизити, като сред тях са предмет, срок и описание на предоставените и използвани услуги. Видно от положения от ответника подпис върху представените по делото декларации-съгласие, същият е декларирал, че е получил подписан екземпляр от Общите условия, което показва, че е запознат със съдържанието им и е съгласен с условията по тях. За да е налице задължение за ответника да заплати стойността на далекосъобщителните услуги, ищецът следва да установи, че ги е предоставил на потребителя-ответник за процесния период. Настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последната.

Отделно от горното, следва да се отбележи, че месечните такси се дължат независимо от реалното потребление на услугите по предоставения абонамент, поради което ответника е следвало да заплаща доброволно, в срок и размер, дължимите такси, задължението за които е придобила с подписването на процесните договори. Тоест дължимостта им не зависи от генерирания трафик за съответния период, като съгласно сключените договори, дължимият месечен абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуалния договор, т. е. ежемесечната такса се дължи по силата на самия договор между страните.

Видно е от представените частни писмени доказателства /фактури/ и приложени към тях копия на извлечения за общо потребление, че начисляването на такси е за предоставени услуги, индивидуални номера и период, през който операторът е предоставил на абоната-ответник мрежата си.

Така, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи месечни абонаментни такси.

С оглед изложеното и предвид събраните по делото писмени доказателства и в частност приетата, кредитирана от съда и неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, както и поради липсата на ангажирани по делото доказателства от страна на ответника, че същият е погасилл задълженията си към ищцовото дружество, съдът счита, че искът относно сумата в размер на 249,23 лева, представляващи незаплатени абонаментни месечни такси за потребление на мобилни услуги, се явява основателен и доказан по основание и размер.

5

Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 20.03.2023 г., до окончателното им изплащане.

По отношение на сумата от 333,05 лв., представляваща начислени неустойки, както следва: 87,48 лв., неустойка за мобилен номер ************; 27,48 лв., неустойка за мобилен номер *********; 27,31 лв., неустойка за ползвани отстъпки по трите фактури и 190,78 лв. неустойка за устройство – представляваща разликата между стандартната цена на ALCATEL 1SE 32GB Dual Greu без отстъпка съгласно последната актуална ценова листа 309,90 лв. и дължимата обща преференциална цена по Договор за мобилни услуги от 09.02.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги), съдът намира следното: