Определение № 2092 от 09.08.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2260/2022
- Вид
- Определение № 2092
- Подписан
- 09.08.2022
- В сила
- 09.08.2022
- Състав
- Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2092 гр. София, 08.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20221000502260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 20756/07.04.22 г. от В. В. К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./, представляван от адв. М.С. от САК срещу определение № 2456/22.03.22 г. /поправено с Определение № 2457/22.03.22 г./ по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по делото до окончателното приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 17992/2017 г. по описа на СРС. Излага съображения за неправилност на постановения акт и желае от САС отмяната му, като и да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия от първостепенния съд. Прилага като доказателство към жалбата си, копие от Определение № 20214123 от 20.11.2021 г. по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС в подкрепа на аргументите си, развити в частната жалба.
Насрещната страна - М. С. К. - с писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и счита, че тя следва да се остави без уважение.
Софийският апелативен съд, като взе предвид съображенията на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да постанови спиране на производството по гр.д. № 2750/22 г. по описа на СГС на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, I-9 състав на съда е посочил, че следва да се следва да се изчака до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС. Не е посочил конкретна причина и каква е връзката на преюдициалност на спора по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС, с този по гр.д. № 2750/22 г. по описа на СГС.
1
Все пак, от съобразителната част на спиращото производството в градския съд определение, може да се констатира, че според СГС, производството по гр.д. № 17992/17 г. на СРС, 143 св, било образувано по искове, предявени от В. В. К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./ против В. В. и М.К. за установяване на това, че тези две лица не са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл.
***, жк „***“, гр. ***, както и за установяване на това, че К. бил собственик на тези идеални части от имота, вкл. и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху същия.
И доколкото, производството по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС е образувано по иск от В. В.
К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./ против М.К. за заплащане на обезщетение в размер на 35 204.40 лв. /равностойност на 18 000 евро/ за ползване на същия недвижим имот за периода от 19.11.2014 г. до 20.10.2019 г., то I-9 състав на градския съд е преценил, че исковата претенция за обезщетяване за ползване на недвижимия имот, следва да изчака установяването на това, кой е собственика му и в какви части от правото на собственост върху апартамента.
Определението на СГС за спиране на производството щеше да е правилно, ако действително, производството по гр.д. № 17992/17 г. на СРС, 143 с-в, е образувано по искове, предявени от В. В. К. /чрез неговата майка и законен представител И. М. Л./ против В. В. и М.К. за установяване на това, че тези две лица не са собственици на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр. ***, както и за установяване на това, че К. бил собственик на тези идеални части от имота, вкл. и за осъждане на ответниците да предадат владението върху същия. В случая обаче /видно от приложеното към частната жалба копие от Определение № 20214123 от 20.11.2021 г. по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС, както и от съобразителната част на Определение № 69/12.05.21 г. по в.ч.гр.д. № 5781/21 г. на СГС – вж. на л. 4 от първоинстанционното дело/ се касае, не за предявени искове за установяване правото на собственост върху процесния апартамент в гр. ***, жк „***“, а за облигационни осъдителни искове за сумата от 7000 лв., представляваща 2/3 от разходи за недвижимия имот, както и за 700 лв. – обезщетение за забава върху главницата за релевираните с исковата молба периоди.
Що се отнася до делото за установяване на това кой е собственик на 2/3 ид.ч. на ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр. ***, то по исковата молба за това, е образувано съвсем друго дело, а именно – гр.д. № 1591/2015 г. на СГС, което на първа инстанция, е приключило с Решение № 6793/04.2019 г. /вж. на л. 19 – 24 от първоинстанционното дело/, но това решение е обжалвано пред САС, като в апелативния съд, въззивното гражданско дело е образувано като в.гр.д. № 2011/2022 г., което е висящо и все още не е насрочено за разглеждане в първо открито съдебно заседание /последните обстоятелства, съдът установи след направена служебна справка в деловодната система на САС/.
Следователно, касае се за грешка във възприятията на първостепенния съд, че гр.д. № 17992/2017 г. на СРС, било образувано за установяване чие е правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ ап. ***, на ет. ***, вх. ***, бл. ***, жк „***“, гр.
***, докато то касае само и единствено облигационни претенции за вземания относно 2 същото това жилище.
САС в настоящия си състав, намира, че при така уточнената по-горе фактическа обстановка, няма никаква преюдициалност между производството по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС и това по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС, за да се спира производството по второто - до влизане в сила на съдебен акт по гр.д. № 17992/2017 г. на СРС /основание за спиране по чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК/.
По изложените съображения, частната жалба се явява основателна, а атакуваното с нея определение ще следва да се отмени с даване указания съдопроизводствените действия по делото да продължат.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2456/22.03.22 г. /поправено с Определение № 2457/22.03.22 г./ по гр. д. № 2750/2022 г. на СГС, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по делото до окончателното приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 17992/2017 г. по описа на СРС и връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3