Решение № 181 от 07.10.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 255/2024
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 41б, б. "а" · Закон за енергетиката
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Разград, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20243300500255 по описа за 2024 година
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, подадена чрез пълномощник, против решение № 48/12.04.2024г., постановено по гр.д. № 533/2023г. по описа на РС ***, с което в производство по чл.422 ГПК е отхвърлен неговият иск за признаване на установено, че „Кимтекс Комерс“ ЕООД дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 225/28.06.2023 г. по ч. гр. д. № 418/2023 г. по описа на РС ***: главница в размер на 263,23 лева за незаП.тена мрежова услуга по фактури, издадени за периода 12.04.2023 г. до 15.05.2023 г., за обект с аб. № ***, ***, ***, 1, клиентски № ***, ведно със законната лихва считано от 27.06.2023 г. до окончателното П.щане и мораторна лихва в размер на 3,34 лева представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата след падежа й до 08.06.2023 г., като неоснователни и недоказани. Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение и моли съда да го отмени, като уважи предявения иск.
Постъпил е писмен отговор от „Кимтекс Комерс“ ЕООД, представляван от управителя П.Н., в който се съдържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена по идентичен начин и от районния съд: „Енерго-Про Продажби“ АД е издал три фактури за предоставена на „Кимтекс комерс“ 1
ЕООД мрежова услуга достъп до електроразпределителлната мрежа в качеството му на краен потребител на ел. енергия – небитов абонат: фактура № 0335240878/12.04.2023 г. на стойност 16,21лв. за обект *** магазин 1-2 на *** за абонатен № *** и кл. № ***; фактура № 0335242022/18.04.2023 г. на стойност 208,44лв. за обект *** ап. 1 на *** за абонатен № *** и кл. № *** и фактура № 0336375382/15.05.2023 г. на стойност 38,58лв. за обект: *** магазин 1-2 на *** за абонатен № *** и кл. № *** и за обект *** магазин 1-2 на *** за абонатен № ******Y и кл. № ***.
Страните не спорят, че начислените във фактурите суми са цена за достъп до електропреносната мрежа за отразените в тях периоди. Няма спор и относно факта, че не е извършено П.щане по фактурите.
Спорът е относно качеството потребител на ел. енергия на „Кимтекс Комерс“ ЕООД за процесните обекти на потребление. Във връзка с оспорването ответникът е изложил твърдение, че е продал обектите, за които са издадени фактурите. Представил е справка № 141318/01.02.2024 г. от СВ гр.***, от която се установява , че на 18.02.2015 г. ответното дружество се е разпоредило с имот с идентификатор *** апартамент в гр. ***, на ***, ет. 2, ап. 1, както и нотариален акт за собственост № 6, том VI, рег. № 2966, дело № 354/2014 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, от съдържанието на който се установява, че собственик на търговски обект с адрес гр. ***, ***, ет. 1, обект 1-2 е ЕТ „***“.
Издадена е заповед № 225/27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 418/2023 г. по описа на РС *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: 263,23 лева – представляваща главница за незаП.тена мрежова услуга по трите фактури, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното П.щане и за сумата 3,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата след падежа на всяка от фактурите до 8.06.2023г. В срока по чл. 414 ал. 1 от ГПК „Кимтекс Комерс“ ЕООД е подал възражение.
„Енерго – Про Продажби” АД е предявил настоящия установителен иск в законоустановения срок.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е основателна. Съгласно § 1, т. 41б, б. "а" от Закона за енергетиката, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува електрическа енергия. В § ЗЗв е дефинирано понятието "небитов клиент", като такъв е този клиент, който купува електрическа или тоП.нна енергия с тоП.носител гореща вода за отоП.ние, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, включително производителите, промишлените клиенти и предприятия, малките и средните предприятия и клиентите на едро. В чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Енерго-про Продажби" АД е предвидено, че потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа енергия за стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
В случая се претендира парично вземане за предоставена мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа в качеството на ответника на небитов клиент на база 2 предоставена мощност от 125 кВтч. Съобразно разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заП.щат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Конкретният вид претендирана мрежова услуга попада в дефиницията на §1 т. 8 ДР на ПТЕЕ. Понятието "достъп" е легално определено в § 1, т. 15 ДР на ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заП.щане на цена и при условия, определени с наредба. В чл.28 от Наредба 1/2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия е регламентирано ценообразуването на достъпа до електроразпределителната мрежа за крайните клиенти.
Въззиваемият е оспорил качеството си на потребител поради липса на сключен с жалбоподателя договор за продажба на ел.енергия и защото е продал двата обекта преди периода, фиксиран в трите фактури.
По първото възражение следва да се отбележи, че съгласно чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал. 4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно ал.5 на същия член, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия. В настоящия случай липсват данни ответното дружество да е депозирало при ищеца подобно заявление, поради което е обвързано от приетите и действащи общи условия.
По второто възражение от значение е разпоредбата на чл.17 т.3 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД, съгласно която потребителят има задължение да съобщи на „Енерго-Про Продажби“ АД в 30-дневен срок в писмена форма за промени, свързани със собствеността относно обектите, в които енергоснабдителното дружество доставя електрическа енергия. Това означава, че не е достатъчно ответникът да представи само доказателства за променена собственост на обектите, но и че е уведомил в писмена форма ищеца за това. Същият не е изпълнил задължението си, поради което не е изгубил качеството си на абонат на двата обекта.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Предвид несъвпадение в изводите на първостепенния и въззивния съд, обжалваното решение следва да се отмени, като вместо това бъде постановено ново, с което бъде прието за установено че „Кимтекс Комерс“ ЕООД има задължение към „Енерго-Про Продажби“ АД за сумите:
263,23 лева главница за незаП.тена мрежова услуга по трите фактури, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното П.щане и за сумата 3,34 лева мораторна лихва за периода от датата след падежа на всяка от фактурите до 8.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 225/27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3
418/2023 г. по описа на РС ***.
С оглед изхода от правния спор „Кимтекс Комерс“ ЕООД следва да заП.ти разноските на „Енерго-Про Продажби“ АД в заповедното и в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 48/12.04.2024г., постановено по гр.д. № 533/2023г. по описа на РС ***, като вместо това постановява:
Приема за установено, че „Кимтекс Комерс“ ЕООД има задължение към „Енерго-Про Продажби“ АД за сумите: 263,23 лева главница за незаП.тена мрежова услуга по трите фактури, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2023 г. до окончателното П.щане и за сумата 3,34 лева мораторна лихва за периода от датата след падежа на всяка от фактурите до 8.06.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 225/27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 418/2023 г. по описа на РС ***.
Осъжда „Кимтекс Комерс“ ЕООД да заП.ти на „Енерго-Про Продажби“АД сумата 530лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство, сумата 555лв. за направени разноски пред РС *** и сумата 75лв. за направени разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4