Определение № 13283 от 05.11.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13283 гр. София, 05.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20221100104191 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявен от Г. М. А. и Х. Х. С. срещу Гаранционен фонд на Р. Кипър /Фонд на застрахователите на моторни превозни средства – Република Кипър/ и при евентуалност Гаранционен фонд на Р. България иск за заплащане на сумата в размер на по 150 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на сина им Г. Х. Х., вследствие на ПТП на 25.04.2017 г. в Р. Австрия, с твърдение за виновното му причиняване от лицето Н.Н. като водач на л.а. "Сеат Алхамбра" с рег. № ******* със сключена застраховка "Гражданска отговорност" със "ЗК "Олимпик" клон България, както и на сумата в размер на по 894.57 лв. на всеки ищеца, представляващи имуществени вреди за предявяването на претенцията /разходи за превод, такси за предоставяне на документи, разходи за завеждане на претенцията до Кипър/.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.

От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че към датата на подаване на исковата молба настоящият и постоянният адрес и на ищеца Г. М.

А., и на ищеца Х. Х. С. е в с. Баячево, община Търговище, област Търговище.

Застрахователното събитие е настъпило на 25.04.2017 г., преди влизане в сила на чл.

115 ал. 2 ГПК /ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., изм. ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г./, а искът е предявен на 21.04.2022 г., при действието на цитираната разпоредба. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г./, заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.

По аргумент от тази разпоредба, за производствата, образувани по искове, предявени след влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ бр. 65 от 07.08.2018 г./ се прилага подсъдността, предвидена 1 в изменения с този закон чл. 115 ал. 2 от ГПК, независимо от настъпването на застрахователното събитие преди влизане в сила на цитирания закон.

Особената местна подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК се прилага по отношение на всички искове по КЗ, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице - определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д. № 2870/2019 г. на I т. о. на ВКС. Особените правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключват общата подсъдност по чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело - определение № 300 от 09.05.2019 г. по ч. т. д. № 493/2019 г. на II т. о на ВКС . При определяне на обхвата на местната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК следва да се вземе предвид съображението в § 18 от Регламент № 1215/2012 г. Съгласно последните, по-слабата страна /третото увредено лице, посочено наред с ищците по потребителски и трудови спорове/ следва да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото общите правила.

Следва да се посочи, че специалната подсъдност по чл. 115, ал. 2 ГПК изключва и приложимостта на подсъдността по чл. 107 ГПК. Изрично в чл. 115, ал. 2 ГПК е посочено, искове за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу „застраховател“ без да е уточнено, че застрахователят е дружество, чийто седалище и адрес на управление е на територията на Република България, т. е. единствено необходимо е искът да е подведомствен на българския съд, да може да се квалифицира по КЗ и правопораждащият му факт да е непозволено уреждане, а обстоятелството, дали адресът на ответника е на тариторията на България или не, е без значение. Несъмнено основанието на претенцията е вреди от непозволено увреждане – инцидент от ПТП. Компетентен да разгледа производството е българския съд на основание чл. 11, ал. 1, б. „б“ от Регламент № 1215/2012 г., доколкото и твърденията и данните от адресните регистрации и от останалите документи по делото са, че местоживеенето на ищците е на територията Република България, община Търговище, а претенцията е за обезщетение по КЗ, поради което и приложение следва да намери чл. 115, ал. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата не разграничава местни и чуждестранни застрахователи, то същата следва да намери приложение и спрямо искове срещу Гаранционен фонд на друга държава, доколкото специалната подсъдност на чл. 115, ал. 2 ГПК /както и тази на чл. 113 ГПК/ изключва общите правила чл. 105 – чл. 108 ГПК – виж и определение от 16.06.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1679/2022 г. на САС /което определение касае производство, по което ответници са Фонд на застрахователите на моторни превозни средства – Република Кипър и Гаранционен фонд България/.

Когато съобразно конкретните обстоятелства по делото не е налице алтернативна местна подсъдност на две или повече други съдилища, сезираният съд не дължи да укаже на ищеца да направи избор, след като този избор е ограничен само до един възможен съд. В нормата е предвидена алтернативна подсъдност, но тъй като застрахователното събитие е настъпило на територията на друга държава, съдът следва да изпрати делото по подсъдност 2 на компетентния съд по постоянния и настоящия адрес на ищците – определение № 179 от 28.04.2021 г. по ч. т. д. № 2411/2020 г., I т. о. на ВКС.

Исковата молба по делото е подадена след влизането в сила на 07.08.2018 г. на изменението на чл. 115, ал. 2 ГПК и чл. 119, ал. 3 ГПК. За подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК съдът може да се произнесе служебно до приключване на първото по делото заседание, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК. Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на окръжния съд по настоящият и постоянният адрес на ищците – гр.

Търговище.

По изложените мотиви и на основание чл. 119, ал. 3 във вр. с чл. 115, ал. 2 ГПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4191/2022 г. по описа на Софийски градски съд, I-12 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Търговище.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3