Определение № 515 от 30.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Варна, 30.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20253100900496 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба №61571/09.07.2025г. от „Унибет“ ООД ЕИК 130218387, гр. София, ж.к. "Гоце Делчев", блок 257-А, вход Б, етаж 2, ап. 3, срещу Т. И. И., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 49084.02 евро (96000 лева), произтичаща от запис на заповед от 19.06.2018 г. с падеж 14.01.2019 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението – 12.04.2019г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №3081/15.04.2019г. по ч.гр.д. №5734/2019 г. на ВРС.

Въз основа на Разпореждане №6330/13.11.2025г. исковата молба е връчена на ответника чрез процесуалния му представител по ЕПЕП на 19.11.2025г. Двуседмичният срок по чл.367 от ГПК е изтекъл на 03.12.2025г.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника №35410/03.12.2025г., в който е обективирано възражение за местна подсъдност, обосновано с твърдението, че считано от 07.02.2025г. ответникът е с постоянен адрес в с. Б., общ. София. Отправено е искане за прекратяване на делото пред ОС-Варна и изпращането му по компетентност на СГС.

Съдът намира, че противно на направеното в допълнителната искова молба от ищеца възражение, отговорът на исковата молба е подаден в рамките на срока по чл.367 от ГПК, поради което обективираното в него възражение за местна подсъдност е допустимо.

Разгледано по същество същото се явява основателно.

Спазването на общото правило за местна подсъдност е относителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която 1 съдът следи по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба.

Съгласно нормата на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

В случая от представеното с отговора на исковата молба заверено копие от лична карта на ответника, издадена на 07.02.2025г., се установява, че същият е с постоянен адрес с.Бистрица, Район Панчарево, общ. София, ул.“*“*. Този факт се потвърждава и от изготвената справка от НБД“Население“ (л.55-56), видно от която това е актуалният регистриран от ответника постоянен адрес, считано от 04.02.2025г.

Налага се изводът, че към момента на предявяване на иска 09.07.2025г., ответникът е с постоянен адрес в с. Б., общ. София, намиращо се в съдебния район на Софийска районен съд, респективно Софийски градски съд.

Според наложилата се трайна съдебна практика преценката за подсъдност се прави към момента на предявяване на иска по чл.422 от ГПК, а не към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. Създаденото изключение с разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК, според която искът за установяване съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не от постъпване на исковата молба в съда /чл. 125 от ГПК/, е в интерес на кредитора. Настъпването на последиците от предявяване на иска се свързва с момент, предхождащ упражненото материално право с подаване на искова молба и има отношение към материално правните последици, а именно прекъсване течението на погасителната и придобивната давност, спиране течението на давността, право на законни лихви и други. Горното обаче не рефлектира и върху възраженията относно надлежното упражняване на правото на иск, например за недопустимост на иска; за отвод за подсъдност и други процесуални предпоставки, за които се прилагат общите разпоредби на ГПК. Проявление на това е и уреденото в чл. 119 ал.4 от ГПК правило, че възражение за местна неподсъдност може да се заявява от ответника в срока за отговор. В контекста на изложеното се налага и изводът, че за стабилизирането на подсъдността е релевантен моментът на подаване на исковата молба, както чл. 120 от ГПК дефинитивно сочи, а не моментът, от който искът се счита предявен, в случая с депозиране на заявлението. За обратното е необходимо нарочно законодателно разрешение, каквото отсъства. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са регламентирани с императивни правни норми, поради което дерогирането им по тълкувателен път би било недопустимо.

Следователно компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд, доколкото към момента на сезиране на исковия съд постоянният адрес на ответника е в с. Б., община София.

2

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, Варненският окръжен съд намира, че не е местно компетентен да разгледа и разреши спора, с който е сезиран. С оглед гореизложеното съдът счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, на основание чл. 118 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №496 по описа на Окръжен съд Варна за 2025г.

ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, вр. чл.119, ал.4 от ГПК, делото по подсъдност на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3