Определение № 424 от 23.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 484/2024
- Вид
- Определение № 424
- Подписан
- 23.04.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Мария Митева, Стефан Милев, Димитър Фикиин
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 42а, ал. 2, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 424 гр. София, 22.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Димитър Фикиин
Стефан Милев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000600484 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 440 НПК.
Постъпил а е частна жалба от адв. Ю. С., защитник на лишения от свобода М. П. М. срещу определение от 22.03.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 32 състав по НЧД № 1423/2024 г., с което е било оставено без уважение искането на осъдения М. П. М. за допускане на условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпения остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, издадено от предубеден съдебен състав. Излагат се пространни съображения, че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване, тъй като наред с първата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70 НК са налице и останалите предпоставки, предвид на това че лишеният от свобода е имал добро поведение, работи, награждаван е нееднократно и не е наказван.
В заключение се прави искане атакуваното определение да бъде отменено и молбата за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.
Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.
Частната жалба е основателна.
С определение №1432 от 22.03.2024 г. на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 32 състав по НЧД № 1423/2024 г. е било оставено без 1 уважение искането за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ на М.
П. М., роден на ******** г. в гр. ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан - изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в СЦЗ, постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул. *** № *, настоящ адрес: гр. ***, район „***", ул. „***", бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ЕГН ********** от изтърпяване остатъка от наказанието „лишаване от свобода" за срок от петнадесет години, наложено с присъда №152 от 14.06.2018 г. по НОХ дело № 3455/2014 г. по описа на Софийски градски съд.
Първоинстанционният съд е приел следното.
Към 22.032024 г.осъденият М. М. е изтърпял повече от половина от наложеното му с присъда № 152 от 14.06.2018 г. по НОХД № 3455/2014 г. по описа на СГС наказание лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 115, във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал.
1 от НК за срок от петнадесет години. Към същата дата осъденият М. М. фактически е изтърпял седем години, десет месеца и двадесет и седем дни, от работа е приспаднато времето от една година, десет месеца и шест дни, всичко девет години, девет месеца и три дни и му остават да изтърпи пет години, два месеца и двадесет и седем дни.
Първостепенният съд е отбелязал, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложено наказание „лишаване от свобода" се явява изключение от принципа, че всеки деец следва да изтърпи изцяло наложеното му наказание, като именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината от наложеното му наказание, деецът е дал доказателства за свето поправяне, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени чрез пребиваването му в пенитенциарното заведение, е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен.
Изхождайки от данните в затворническото досие на лишения от свобода М.
М . , първата инстнация е приела, че са налични данни за позитивно изграждане на личността на М. М..
Посочено е, че законодателят е конкретизирал в разпоредбата на чл.
439а, ал. 2 от НПК, че доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката, залегнала в чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка и в представения по делото доклад от ИСДВР е отразено, че лишеният от свобода не е нарушавал режимните изисквания и ЗИНЗС.
Видно от затворническото досие осъденият е награждаван многократно, като последните му поощрения са както следва: със Заповед № 225/11.05.2022 г. с награда „две денонощия домашен отпуск", със Заповед № 426/01.09.2022 г. с награда „три денонощия домашен отпуск", със Заповед № 38/23.01.2023 г. с награда „пет денонощия домашен отпуск", със Заповед № 168/03.05.2023 г. с награда „пет денонощия домашен отпуск", със Заповед № 292/08.09.2023 г.
2 с награда „пет денонощия домашен отпуск" и със Заповед № 33/30.01.2024 г. с награда „пет денонощия домашен отпуск" без констатирани нарушения. Не са констатирани нарушения или извършване на общественоопасни деяния при ползването на поощренията извън местата за лишаване от свобода.
Осъденият М. е полагал труд в мястото за лишаване от свобода, като през април 2019 г. е назначен за отговорник кухненски бокс. Установени са утвърдени трудови навици, като е ангажиран трудово през целия период в ЗОЗТ Кремиковци от 23.07.2019 г., първоначално като помощник бюфетчик на затворнически бюфет, а впоследствие и като бюфетчик на затворнически бюфет. В процеса на работа не е допускал нарушения на трудовата дисциплина. Последно е назначен със заповед от 15.07.2022 г. на щат бюфетчик - служебен бюфет, където работи до момента.
В доклада на ИСДВР лишеният от свобода М. е определен като социално интегрирано лице със създадени устойчиви и стабилни семейни отношения, които са в основата на цялостното му позитивно поведение.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от представените характеристика от кмета на с. ***, според която лишеният от свобода е проявявал грижовност към родителите си, като никога не е нарушавал обществения ред. Според уверение от висше училище по телекомуникации и пощи от 06.02.2024 г. осъденият е бил студент в от учебната 2016/2017 г. до 2020/2021 г., а видно от заявление за ангажимент от управителя на „Лидер грил енд стек" ООД, поето е задължение за назначаването на осъдения М. на работа в дружеството след освобождаването му от затвора.
Отразено е, че към пенитенциарните служители лишеният от свобода се отнася с необходимото уважение. Не са констатирани случаи на агресия в междуличностовите му отношения с други лишени от свобода. Осъдинят М. не декларира дискриминационни нагласи.
През месец април 2023 г. е завършил успешно специализирана корекционна програма „Умения за мислене". Получил е грамота от СУ „Св.
Иван Рилски" за принос в мероприятията, свързани с отбелязването на 40 г. от създаване на учебната институция.
Лишеният от свобода М. е постъпил в Затвор *** на 14.06.2018 г. Преди това в продължение на две години един месец и деветнадесет дни е бил задържан под стража. Преведен е на територията на ЗООТ Казичене съгласно заповед на Началника на затвора № 55/27.06.2022 година. Съгласно заповед на ГДИН № Л-3129/04.08.2022 г. е оставен за доизтърпяване на наложеното му наказание на територията на ЗОЗТ Кремиковци за нуждите на обслужващата дейност. Това е едни положителен атестат за личностовите качества на осъдения.
В изготвената оценка на риска са отбелязани положителни тенденции в развитието на лишения от свобода в личен и поведенчески план, като стойността на оценката на риска от рецидив е снижена от първоначалните ниски 21 т. на също ниските 15 точки. Отчетени са положителни промени в 3 следните проблемни зони: отношение към правонарушението - примирил се е с наложеното му наказание с оглед изтърпяната част от него, междуличностни проблеми - през периода на изтърпяване на наказаниието не са установени данни за проявени агресивни състояния, а също и относно уменията за мислене - не са констатирани импулсивни прояви в пенитенциарното заведение. Лишеният от свобода се отнася с разбиране към вижданията на другите хора, способен е да разпознава проблемите в достатъчна степен.
Рискът от вреди спрямо обществото по отношение на лишения от свобода е сведен от среден до нисък. В условията на охраняема среда е оценен като среден, като прогнозата за поведението на осъдения е в посока на недопускане на рецидив.
Като цяло резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата са оценени като положителни при крайна оценка за наличие на достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание на осъдения. Прието е, че е налице оптимистична прогноза за развитие на личността на лишения от свобода и ресоциализация на основата на личностовите ресурси, с които разполага.
В експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода актуалният му психичен статус е определен в норма.
Характеристиката му е на лице с добра обща култура, добри социалнокомуникативни умения, дисциплинираност и изпълнителност. Предлага се УПО да бъде допуснатно с пробационен надзор. Същото е становището и на инспектор „Пробация", а и на началника на затвора.
В обобщение е отбелязано, че целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК са изпълнени в своята цялост. Целите и задачите, заложени в плана на присъдата също са изпълнени, прогресивната система е изпълнена докрай, оценките на риска от вреди към обществото е с намалени стойности, а дефицитните зони са преодолени. Посочено е, че са налице добри ресурси за ресоциализация на осъдения.
Първостепенният съд е констатирал, че две години един месец и деветнадесет дни от фактически изтърпените седем години, десет месеца и двадесет и седем дни спрямо лишения от свобода е изпълнявана мярката за неотклонение задържане под стража и през този период от време на лицето не е въздействано с корекционните средства, предвидени в ЗИНЗС за поправянето и превъзпитаването му. Порад това първата инстанция е счела, че продължителността на корекционната работа с осъдения в мястото за лишаване от свобода е недостатъчна, което поставяло под съмнение изводите на началника на затвора и ИДПС за завършен процес на поправяне и превъзпитаване на лицето. Първоинстанционният съд е изразил съмнение в трайността и необратимостта на промените в личността на осъдения, настъпили в резултат на корекционния процес, а също и в заключенията за правилност на оценката от редицив и пълното изпълнение на целите на наложеното наказание. Това му е дало основание да приеме, че 4 корекционният процес не е завършен в нужната пълнота и към момента не са изпълнени целите на наказанието.
С оглед на доказателствените материали първостепенният съд правилно е приел, е налице първата предпоставка по чл. 70 от НК. Установява се, че лишеният от свобода М.
М. към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 9 години, 9 месеца и 3 дни от наказанието „лишаване от свобода” и неизтърпяната част от наказанието възлиза на 5 години, 2 месеца и 27 дни.
Предвид всички данни за осъдения обаче неправилно първата инстанция е счела, че не са налице и останалите предпоставки за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на доказателствените източници въззивният съд достигна до извод, че лишенията от свобода М. М. е дал достатъчно убедителни доказателства за поправянето си.
За да достигне до това заключение Софийският апелативен съд взе предвид характеристичните данни за осъдения, трудовата му ангажираност, множеството награди, липсата на наказания, отношението му към останалите лишени от свобода и към затворническата администрация, липсата на нарушения на вътрешния ред.
При това положение налице са всички предвидени в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице. Изпълнена е и втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а от НПК изрично е посочено какви доказателства за поправянето следва да даде осъдения, а това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.