Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 03.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 10/2023
Вид
Решение № 125
Подписан
03.04.2023
В сила
15.05.2024
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.496 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.246 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.258 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за адвокатурата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. П., 01.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20235200500010 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на В.ски районен съд №272 от 21.10.2022г. постановено по гр.д.№20225210100060 по описа на съда за 2022г., Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., област П., ул.” Л.К.”№ 1, против Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., област П., бул.

”С.”№ 190, ет.1, иск с правно основание, чл.108 ЗС, че Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр.

В., област П., ул.” Л.К.”№ 1, са собственици на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В., община В., област П., одобрени със Заповед № РД-18-1214/ 06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес: гр. В., бул.” С.”№ 190, с площ от 54.00 кв.м./ петдесет и четири кв. метра/, брой етажи: 1/ един/, с предназначение: Хангар, депо, гараж, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

В., община В., област П., одобрени със Заповед № РД-18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с адрес : гр. В., ***, с площ от 222.00 кв.м /двеста двадесет и два кв. метра/, номер по предходен план: парцел IV- 4006, в кв.92, отреден за жилищно строителство, КАТО Е ОСЪДЕН Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., област П., бул. ”С.”№ 190, ет.1 ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху подробно описания по- горе имот на Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН 1

**********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., област П., ул.” Л.К.”№ 1.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения от Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., област П., ул.” Л.К.”№ 1, срещу Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., област П., бул. ”С.”№ 190, ет.1, иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска да се осъди ответника Р. Д. В. да премахне за своя сметка изградените на източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж, с идентификатор *** по КККР на гр. В., община В., област П., одобрени със Заповед № РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК от сградата, врата, както и изградените тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова плоча- покрив на собствения им имот с идентификатор *** по КККР на гр. В., както и да възстанови за своя сметка източната фасадна стена на жилищната сграда на неговия жилищен етаж с идентификатор *** (втори надземен жилищен етаж).

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. Д. В., с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. В., област П., бул. ”С.”№ 190, ет.12 ДА ЗАПЛАТИ на Т.

Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., област П., ул.” Л.К.”№ 1, сумата от 500 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕНИ СА Т. Д. В. - ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. В., област П., ул.” Л.К.”№ 1 на основание чл.

78, ал. 3 вр. чл. 38 ЗА ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Д. В. К., ЕГН: **********, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№6107 от 22.11.2022г. / подадена по електронна поща на 21.22.2022г./ в срока по чл.259 от ГПК, изтекъл на 21.11.2022г. /понеделник присъствен ден/ от ищците Т. и Г. В.и, в частта с която е отхвърлена предявената от последните искове претенция по чл.109 от ЗС. Счита, че решението в посочените части е неправилно, необосновано и незаконосъобразно ,при допуснати съществени процесуални нарушения по преценка на доказателства по отделно и в съвкупност.

Направено е искане за представяне на нови писмени доказателства пред въззивната инстанция без същите да са конкретизирани по вид и по естество и относимост към предмета на спора. Постъпило е и „допълнение към въззивната жалба“ което е подадено извън срока за въззивно обжалване, с №6420 от 09.12.2022г., като в същия се развиват доводи по съществото на спора -за незаконосъобразност на обжалваното решение, за извършеното от ответника Р. В. разрушаване на източната фасадна стена и оспорване изводите на експерта изготвил заключение по назначената пред първата инстанция техническа експертиза. Прилага писмени доказателства, предхождащи започването на исковото производство и е направено доказателствено искане допускане на повторна съдебно-техническа експертиза. Не се излагат доводи защо тези писмени доказателства и искания не са поискани в производството през първата инстанция, а ако са били поискани и отказани от съда защо не са заявени най-късно до изтичане на 2 срока за въззивно обжалване. Същите са отказани да бъдат събрани от въззивната инстанция и приобщени към доказателствения материал по делото поради настъпила преклузия по чл.266 от ГПК.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р. В. чрез адв.

К., с довод, че въззивната жалба няма изискуемото се съдържание като заявеното в нея не съставлява указание в какво се състои порочността на решението, доколкото въззивната инстанция е ограничена от посочените оплаквания в жалбата и че в случая в жалбата липсват формулирани оплаквания. Оспорва събирането на доказателствата посочени от жалбоподателите в допълнението си към въззивната жалба. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността на първоинстанционното решение, както и допустимостта в обжалваните му части, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищците в производството пред първата инстанция Т. и Г. В.и подадена чрез процесуалния си представител адв.М., както и отговора от насрещната по спора страна Р.

В. чрез адв.К. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание в чл.108 и в чл.109 от Закона за собствеността.

В исковата си молба против Р. Д. В., с ЕГН-********** от гр.В., обл.П., бул.“С.“ №190 ет.1, ищците Т. Д. В., ЕГН-********** и Г. И. В., ЕГН**********,двамата от гр.В., ул. “Л.К. „№1, твърдят, че са собственици на Поземлен имот /ПИ/с идентификатор /ИДН/*** по КККР на гр.В., одобрени със заповед №РД-18-1214 от 06.06.206г. на Изпълнителния директор /ИД/ на АГКК , с адрес гр.В., бул.“С.“ №190, с площ от 220кв.м., номер по предходен план- парцел IV-4006 в кв.92, отреден за жилищно строителство, ведно със сграда с идентификатор /ИДН/ *** по КККР на гр.В., одобрени със същата заповед от същия ИД и на същия адрес, с площ от 54кв.м., на един етаж, с предназначение :Хангар, депо, гараж, ведно със следните самостоятелни обекти от сграда с идентификатор ***-жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-обект с идентификатор ***, със застроена площ от 81.32кв.м. собственост на ищците, първи жилищен етаж-обект с ИДН

***. със застроена площ от 83кв.м.-собственост на ответника Р.

В . ; втори жилищен етаж-обект с идентификатор ***. със застроена площ от 86кв.м.-собственост на ищците и мансарден етаж с 3 идентификатор ***, със застроена площ от 97.50кв.м., също собственост на ищците. Твърди се, че ответникът Р. В. е собственик само и единствено на първи жилищен етаж, обект с ИДН ***. със застроена площ от 83кв.м и без надлежно учредено право на преминаване през поземления имот и достъп до жилищния му етаж. Твърди се още, че в източната част на имота е построен гараж с одобрени строителни книжа и разрешение за строеж №227 от 16.12.2003г. и протокол за определяне на строителна линия и ниво от 28.07.2004г. на площ от 54кв.м., собственост на ищците. За процесния масивен гараж /масивна сграда/ ищците твърдят, че той е построен като допълващо застрояване към основната жилищна страда и че към източната страна на жилищната сграда ищците са построили пристройка и надстройка-санитарен възел към втори жилищен етаж и към мансардния етаж върху съществуващия гараж с необходимите строителни книжа. Твърди се, че ответникът Р. В. без разрешение и без изискуеми се строителни книжа, е разрушил източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж от сградата /която външна фасадна стена била обща собственост, в това число и носещи колони и зидове от нея/, монтирал врата-дограма, изградил е и ползва тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова плоча-покрив на гаража. Твърдят ищците, че това представляват незаконни действия осъществени от ответника без съгласие и одобрение на ищците, като индивидуални собственици на гаража и на ПИ както и съсобственици на общата част от жилищната сграда в режим на етажна собственост. Поддържат, че са налице условията на чл.109 от ЗС за уважаване на предявения иск за прекратяване на всяко неоснователно действие пречещо на ищеца на упражнява правото си на собственостнеоснователност на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем.

Считат, че самото пряко въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си на собственост.

Считат ищците, че имат правен интерес да искат признаване на установено между страните, че с неоснователните си действия ответникът е разрушил източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж от сградата с идентификатор *** /която външна фасада е обща собственост, в това число носещи колони и зидове от нея/, извършил е изграждане и 4 монтиране на врата-дограма, тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова плоча-покрив на гаража на ищците, с което ответникът им пречи да упражняват в пълен обем правата си върху собствения им имот-сграда с ИДН ***, намираща се в ПИ изключителна собственост на ищците и да искат ответникът да премахване за своя сметка изцяло изграденото, за своя сметка да възстанови предишното състояние на източната фасадна стена и да отстъпи и предаде владението върху бетоновата плоча на собствения на ищците имот сграда с ИДН ***. Формулираният от ищците в исковата молба петитум е да се признае за установено по отношение на ответника Р. Д. В., че ищците Т. Д. В. и Г. И. В. са собственици на ПИ с ИДН *** по КККР на гр.В., одобрени със заповед № РД 18-1214 от 06.06.3018г. на ИД на АГКК, с адрес гр.В., бул. “С.“ №190, с площ от 220кв.м.

/парцел IV-4006 в кв.92 по предходен план/, отреден за жилищно строителство ведно със сграда с ИДН *** по същите КККР на гр.В., намираща се на същия адрес, с площ от 54кв.м., на един етаж, с предназначение Хангар, депо, гараж, ведно със следните самостоятелни обекти от сграда с ИДН ***-жилищна сграда, състояща се от приземен етаж-обект с ИДН *** със застроена площ от 81.32кв.м.; втори жилищен етаж-обект с ИДН ***. със застроена площ от 86кв.м. и мансарден етаж-обект с ИДН *** със застроена площ от 97.50кв.м, КАКТО И ДА СЕ ОСЪДИ Р. Д. В. да премахне за своя сметка изградените на източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж с ИДН ***. по същите КККР на гр.В. и адрес, от сградата/ която външна фасадна стена е обща собственост/-врата-дограма, както и изградените тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонова плоча-покрив на собствения на ищците гараж с ИДН *** /втори надземен жилищен етаж/, както и да се осъди ответника Р. Д. В. да отстъпи собствеността и предаде на ищците владението върху бетоновата плоча на сградата с ИДН *** по същите КККР на гр.В. и на същия адрес, с площ от 54кв.м., на един етаж, с предназначение: Хангар, депо, гараж, собственост на ищците. Претендират се присъждане и на разноските направени в производството.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от насрещната по спора страна Р. Д. В. чрез надлежно упълномощен да го представлява по делото процесуален представител 5 адвокат Д. К. от АК-П. / №1760 от 01.04.2022г.-л.63 и следващите/, в който се поддържа, че ответникът Р. В. не претендира собственост върху гараж с ИДН *** по КККР на гр.В. и че тази сграда се владее и ползва единствено от ищците. По отношение на процесната бетонна плоча на гаража на ищците, се поддържа, че същата се явява естествено продължение на пода на собствения на ответника първи жилищен етаж и достъп до бетонната плоча има само от жилището на ответника; че върху тази бетонна плоча няма съоръжения и пространството върху нея е свободно; че ответникът и семейството му ползват пространството над бетонната плоча за отдих като открито пространство. Поддържа, че исканата ревандикация е несъстоятелна защото собствеността на гаража на ищците не е смутено по никакъв начин и няма данни ответникът по някакъв начин да им пречи да упражняват владение върху сградата. Допълва още, че ползването на празното пространство над гаражната плоча от ответника е установено чрез устно споразумение от дълги години без за което да е имало подобни недоразумения в миналото между Т. и Р. В.и; че ползването на празното пространство над гаража е компенсация за затварянето на западната тераса и прозоречен отвор на етажа на ответника с реализирането на втория етаж на сграда за търговия ИДН *** на застроена площ от 37кв.м., на два етажа, за строителството на който втори етаж ответникът не бил давал изрично писмено съгласие. Твърди се, че при уважаването на ревандикационния иск, на ответника му се отнема правото на открито жилищно пространство, поради което последният в срока на отговор предявява насрещен иск за премахване на процесния втори етаж от сградата за търговия с ИДН *** застроена на площ от 37кв.м., на 2етажа, и възстановяване от ищците на терасата и прозоречните отвори на западната фасада на първи жилищен етаж /насрещната претенция не е приета за съвместно разглеждане от исковия съд, а е отделена в самостоятелно исковото производство-определение № №449 от 01.04. 2022г. по гр.д.