Решение № 103 от 03.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. M., 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Катя Т. Кентова като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско дело № 20215200900055 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 511 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.513 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Н. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр.П. ул.“Х.

“ №, вх.““ и Л. И. С. с ЕГН**********, с адрес ул.“М.“ № ет., със съдебен адрес гр. ул.“Х. Б.“№2 полует. офис и адв.Н. Н.Д. и Ж. В.Т., срещу СдруЖ.е „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, с булстат 130764706 с адрес гр.София ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.2, в която са излоЖ. обстоятелства, че на 24.05.2020 година в 18.35 часа на път ПП І-179.2 км. посока гр.М.-гр.Б. било настъпило ПТП, между ТИР м.Мерцедес, модел Актрос 1842 с рег. № и триосно полуремарке, управляван от виновния водач М. Б. и МПС л.а. Шкода Фабия, с рег. № управляван от Г. И. Г., като М. нарушил ЗДвП, движел се при лоша видимост, релеф, мокра пътна настилка, интензивност на двиЖ.ето, завой и при грубо нарушение на предвиденото ограничение-за скорост на конкретния пътен участък, навлязъл в насрещната лента за двиЖ.е, блъснал със задна лява част на полуремаркето правомерно движещия се насрещно л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ Г., явяващ се син и брат на ищците. В резултат на тези действия л.а. марка „Шкода“, модел „Фабия“ с peг. № НХ бил премазан в лявата си част и в пряка причинно-следствена връзка с това мигновено настъпила смъртта на водача - Г. Г. пред очите на неговия фактически съжител М.В. Г. и дъщеря му - А. Г.ИзлоЖ. са обстоятелства, че за станалото ПТП, било образувано н.о.х.д. № 284/2020г. по описа на Окръжен съд - София, НО нак.отд., 1

I I I състав, била постановена осъдителна присъда срещу водача М. Б. на дата 06.10.2020г. за извършено престъпление - причинена смърт на едно лице Г. И. Г. и причинени телесни увреждания опасност за живота на второ лице - А. Г. Г., /негова дъщеря/.Ищците сочат, че относно МПС ТИР марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1842“ с peг. № и триосно полуремарке с peг. № е било налице валидно застрахователно покритие, обуславящо отговорността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на осн. чл.511, ал.1, т.2 от КЗ.

Твърди се, че били изпълнили и изискванията на чл.380 от КЗ, като депозирали писмена претенция - извънсъдебна претенция с вх. № 2-2775 от 17.12.2020г., отговорът по която бил обективиран в писмо с изх. № 1-0004 от 07.01.2021г. по описа на НББАЗ, с който изисквал за произнасяне по предявената от ищцата Н. Ш. претенция да бъдат представени допълнителни документи, тъй като до представянето на тези документи дружеството нямало основание да изплати претендираното застрахователно обезщетение, а по отношение на втория ищец Л. С. отговаряли, че не са представени писмени доказателства или документи, доказващи съществуването на дълбока и трайна емоционална връзка с починалия, нито търпени в резултат на настъпилата смърт болки и страдания, които да доказват основателност на предявената претенция по отношение на нея и тя като сестра на починалия не попадала в кръга от роднини съгласно установената трайна съдебна практика на ВКС и следвало да бъде обезщетена по изключение и то единствено и само по съдебен път.ИзлоЖ. са подробни обстоятелства относно протеклата кореспонденция с ответника представяне на присъдата и всички други доказателства, но въпреки това и до настоящият момент обезщетението не било изплатено, абсолютно неоснователно.Поради което, се твърди, че ответникът на основание чл.429, ал.3 от КЗ, дължи лихва от датата на депозиране на извънсъдебната претенция - 17.12.2020г. до окончателното й изплащане върху претендирана/присъдена главница, както и законна лихва съгласно чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

ИзлоЖ. са обстоятелства, че в резултат на смъртта на Г., ищците търпели болки и страдания, като по отношение на Н. Ш., са излоЖ. следните обстоятелства:Н. Ш. е майка на починалия Г. Г.- неин единствен син и морална, емоционална и финансова опора в живота, продължител на рода й. Н. Ш. е загубила своята най-голяма емоционална и духовна опора - своя единствен син Г. Г., приятел, мъжката подкрепа в трудни моменти. Обстоятелството, че смъртта настъпила по такъв нелеп начин, внезапно и отличаващо се с изключителна жестокост, още повече засилвала болките и страданията, които изпитвала. Твърди се, че негативните последици от нея били невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка, която имала със сина си, което прави вредата в това отношение непоправима, материално неизмерима и непреодолима във времето.

Ищцата осъзнавала и страдала от факта, че завинаги е лишена от любовта и подкрепата 2 на сина си.

Преди инцидента Н. била един активен, борбен и силен човек, радвала се е на спокоен живот като пенсионер, заобиколена от семейството и близките си, радвала се на чести срещи с близки, приятели и с внуците и била щастлива в семейството, което създала и изключително много се гордеела с постиЖ.ята на децата си, особено на първородния си син Г. След настъпилия инцидент, се твърди, че ищцата Н. се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичния инцидент, отнел живота на любимия й син, изживявала болезнено смъртта му, отказвала да говори и общува с близки. Загубата на роден син в разцвета на живота и професионалната му кариера съставлявало едно от най-тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на страданието й да намалява във времето, негативните последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид факта на силната емоционална връзка майка - син. Твърди се, че това било найтежката неимуществена вреда безвъзвратна загуба на любим човек, която безспорно е причинила мъки и страдания на ищцата, тъй като е изключително тежко родител да загуби своето първородно дете, майка да загуби своя син, още повече, че това не е естественият ред, по който следва да си отива един човек от този живот. Сочи се, че починалият Г. Г. е завършил висшето си образование в гр.С., а впоследствие се преместил на квартира там, където създал дом и семейство, започнал работа, но въпреки това същият използвал всяка възможна минута, за да се чува по телефона с майка си, която продължавала да живее в родния им дом в гр.П., а в свободното си време и уикенди заедно със семейството си прекарвали заедно лично време с ищцата в семейната им къща.Сочи се, че били налице утежняващи процесното събитие, обстоятелства, които имали за последица особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания в резултата загубата на Г. Г., както и силно негативен отпечатък върху психиката на ищцата, тъй като Ш. губи в рамките на 2003г. през десет месеца и двамата си родители. В резултата на което единствено нейно семейство и най - близки хора остават съпругът й и двете й деца, вече студенти в гр.С. След това смъртта продължавала да я следва и през 2015г. дългогодишният й съпруг и любим човек И. Г. Ш., с който е била в граждански брак от 18.05.1975г. /общо 40 години брак/ намира също смъртта си поради здравословни проблеми, което поставило Г. Г., нейният единствен син, като глава на семейството, опора, център, основна помощ и единствен мъж и подкрепа за Ш. занапред, на който тя разчитала за абсолютно всичко и прекарвал максимално време с нея, за да продължава да чувства любов и топлина, въпреки загубите й. Когато неочаквано, внезапно и изключително жестоко след пет години, през месец май на 2020г., загубила и Г. Г. в разцвета на силите си, ищцата не можела да преодолее загубата, а през месец юни 2020г. от този свят си отишла и помалката й, сестра на Н. Ш. - И., поради здравословни проблеми. Твърди се, още, че смъртта на Г. оставил един траен отпечатък върху живота й - наблюдавала се промяна в поведението на ищцата, страх да се вози в автомобил, при пресичане на улици, страх от ТИР-ове, въобще двиЖ.е навън. Освен това напълно се е изолирала и затворила у дома си, където усещала единствено спокойствие заобиколена между четири стени, сигурност, че нищо лошо повече не може да я сполети. Твърди се, че при нея била налице страхова невроза, тъй като често изпадала в паника, когато се налагало да излиза извън дома си, да пътува, молела близки, дъщеря й да идват при нея.

По отношение на втората ищца Л. С., по-малката сестра на починалия Г. Г., чиято възрастова разлика е едва 4 години, са излоЖ. обстоятелства, че от 1979г. до 1994г. тя и семейството й, вкл. брат й - Г. Г., са живеели в гр. П., първоначално на един 3 адрес, след това на друг - гр. П., бул. „Х. Б.“ №, вх.““, ет., ап.. Преди трагичния инцидент двамата с Г. са били изключително близки, още от деца в различни периоди на обучението си са учили в едни и същи училища, споделяли са проблемите и радостите в живота си, помагали са си както в училище, така и за лични проблеми, отношенията им са се отличавали като изключително близки, приятелски, основани на взаимна обич, доверие и подкрепа. Поради малката разлика помежду им - едва 4 години, Г. и Л. почти през целия си живот са учили в едни и същи училища, като първоначално са учили в ОУ „Х. Б.“, гр. П. за периода 1985г.-1989г., а след това Л. продължава обучението си в друго основно училище, а Г. - в Езикова гимназия в гр. П..

След това отиват да учат и заживяват в гр.С., където първо Г. отива да учи в УНСС, а след това при него в гр. С. отива и Л., след като е приета в университет през 1997г., където отново са заедно с брат й до 2000г., като и двамата живеят в Студентски град, като първата година живеят заедно и тя отново става част от неговата компания и приятелски кръг, а след това продължават да живеят там на близко разстояние до завършването им на университет. След като и двамата завършват обучението си, отново продължават да бъдат изключително близки, да се виждат често, да ходят на гости заедно със семействата си, да поддържат постоянни срещи, разговори и контакти, до настъпване на смъртта му през май 2020 година.

Сочи се, че след настъпилата смърт на Г. Г., Л. продължава да поддържа близки контакти със семейството му - неговата спътница в живота и дъщеря им, да им помага, подкрепя ги в тежки дни. За ищцата Л. С. било много трудно да приеме, че е изгубила завинаги по-големия си брат, своята опора, изповедник и съдник в живота, с когото цял живот са расли заедно, са споделяли всичко и са били изключително близки и сплотени. Загубата на роден брат също съставлявала едно от най-тежките възможни житейски събития, чиято интензивност на страдание не би могла да намалее във времето, а негативните последици от нея щели да останат за Л. завинаги невъзстановими, един дълбок и болезнен отпечатък в живота й.Сочи се в исковата молба, че отношенията между Л. и Г.можело да бъдат окачествени като изключително близки, че е съществувала помежду им дълбока и трайна емоционална връзка и С. преживява изключително тежко смъртта на единствения си, по-голям брат. Л. С. изживявала изключително тежко този период след загубата на брат си Г. Г., денят на катастрофата бил белязан като най-трагичният в живота й. Преди инцидента тя била един активен, борбен и силен човек, радвала се на спокоен живот и срещи с близки и приятели, била щастлива. След инцидента при ищцата също се наблюдавало наличие н а негативни психологически последици - станала по-уязвима, по-неуверена и понесигурна в своите възможности, изцяло върху нейните плещи паднали грижите върху майка й, която изключително трудно изживявала трагичната смърт на сина си. Всичко това добавяло и допълнителна тежест, като се наблюдавала промяна в поведението й станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказвала да общува с други хора извън служебните си контакти, затворила се и се самовглъбила, с постоянни мисли за майка си и своето семейство, дали и тях няма да ги сполети такава трагедия, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето й, изпълнена с чувство за безпокойство как ще продължи и ще се справили ли с живота, след загубата на брат си, голямата опора и подкрепа в живота й, който винаги е бил до нея, грижил се е, помагал й е и я е напътствал.