Определение № 207 от 21.03.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 207 гр. София, 21.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20221001000234 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 10.03.2022 г. на прокурор при Софийската градска прокуратура срещу определението от 4.03.2021 г. по т. д. № 288/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав, с което е върната исковата молба.

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим поради липсата на правен интерес, доколкото исканото прекратяване на ответното дружество било настъпило по силата на закона на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ поради смъртта на едноличния собственик на капитала. Сочи се, че искът е предявен на осн. чл. 155, т. 3 ТЗ, като няма пречка дружеството да се прекрати по което и от двете паралелно съществуващи основания. Твърди се, че съгласно чл.

140, ал. 3 ТЗ решенията за прекратяване на дружеството влизат в сила от вписването им в ТР, като без същото не би могло да се открие и поисканото производство по ликвидация.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от прокурор при Софийската градска прокуратура с искова молба от 8.02.2022 г., с която срещу „К Флоор“ ЕООД е бил предявен иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на ответното дружество. В исковата молба се твърди, че в СГП била образувана пр. пр. № 23756/2021 г. по повод постановление от 18.11.2021 г. по пр.пр. № 6062/2021 г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 227б НК.

Същата била изпратена по повод на това, че управителят на ответното дружеството Н. Б. Л. бил починал на *** г. Твърди се, че от тогава и в продължение на повече от 3 месеца дружеството няма вписан управител, поради което било налице основанието по чл. 155, т. 3 ТЗ.

1

Към исковата молба са приложени постановление 18.11.2021 г. по пр.пр. № 6062/2021 г. на СРП; докладна записка с рег. № 225р-2249/18.01.2022 г. на СДВР – І РПУ; обяснение от 7.01.2022 г. г.; протокол за доброволно предаване; определение от 9.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44336/2021 г. на СРС, 117 състав; препис-извлечение от акт за смърт от 13.12.2021 г.; удостоверение за наследници с изх. № 1991/13.12.2021 г.

За да постанови обжалваното определение от 4.03.2022 г. СГС е приел, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото дружеството е прекратено по силата на закона на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ.

Определението е правилно.

Искът за прекратяване на ООД по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е конститутивен. Правен интерес от предявяването му съществува, доколкото търсената правна промяна не е настъпила по други причини. Предявеният конститутивен иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е насочен към една правна промяна – прекратяване на ответното дружество. Тази промяна обаче вече е настъпила на осн. чл.

157, ал. 1 ТЗ, която разпоредба предвижда, че ЕООД, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. От твърденията в исковата молба и от приложения препис от акт за смърт е видно, че едноличният собственик на ответното дружество Н. Б. Л. е починал на *** г.

В обявения в ТР учредителен акт на ответното дружество не е предвидено друго, а наследниците му не са поискали продължаване на дейността му. Ето защо следва да се приеме, че дружеството вече е прекратено по силата на закона. Следователно, правната промяна, която се цели с предявения конститутивен иск, вече е настъпила. В тази ситуация е безпредметно провеждането на нарочно исково производство за прекратяване на друго основание на вече прекратеното дружество /по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ/, а в полза на всички заинтересовани лица /кредитори, вкл. и НАП/ е друга възможност – директно да подадат искане до Агенцията по вписванията за назначаване на ликвидатор, като приложат към искането си доказателства за смъртта на едноличния собственик на капитала, като регистърната практика на АВ е именно в този смисъл. Ето защо искът се явява недопустим.

Ирелевантни са останалите изложени в частната жалба доводи. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ТЗ касае действието на някои решения на общото събрание на ООД, измежду които и за доброволно прекратяване на същото по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Същата е неотносима към прекратителното основание по чл. 157 ТЗ, настъпващо ex lege. Що се отнася до производството по ликвидиция, същото се смята за открито не с постановяването на някакъв специален съдебен или друг акт /подобен на чл. 630 ТЗ/, а с назначаването на ликвидатор, което е от компетентността на Агенцията по вписванията.

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 4.03.2021 г. по т. д. № 288/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-17 състав.

2

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в 1седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3