Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 14.07.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 375/2021
Вид
Решение № 87
Подписан
14.07.2021
В сила
12.07.2021
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.4, т.1 и т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10, ал.4, т.1 и т.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Пазарджик , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Минка П. Трънджиева

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20215200500375 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №260029/02.11.2021г., постановено по гр.д.№835/2020г. по описа на РС- Пещера е прогласен за нищожен Договор за паричен заем №943258/30.09.2019г. към искане №107716, сключен между ЦВ. АТ. Ц., с ЕГН ********** от грБ. ул.“Д.К.“ №25 и „К.Й.“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И..

Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И., да заплати па адвокат Д. ЛЮБ. Ф., вписана в Софийска адвокатска колегия с личен № 1200388410, с адрес на кантората гр.С., ул.“П.П. №1, ет.5, ап.14, разноски по делото в размер на 600лв.- адвокатско възнаграждение.

Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И., да заплати на ЦВ.

АТ. Ц., ЕГН ********** от грБ. ул.“Д.К.“ №25 сумата от 252,38лв.

1

Осъден е „К.Й.“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.“Л.“ №12, представлявано от В.М.И. да заплати на РСПещера сумата от 430лв., представляваща разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „К.Й.“ ООД, представлявано от Управителя В.М.И., чрез пълномощника му адв.П..

Твърди се, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно.

Визира се, че преди съда да прогласи атакуваното решение, първоинстанционният съд е извършил сериозно процесуално нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че няма пречка за даване ход на насроченото за 25.01.2021г. от 10.30ч. първо съдебно заседание по делото, въпреки предоставено доказателство за заболяване от КОВИТ-19 и в изпълнение на извънредната епидемична обстановка се намирах под домашна карантина, за което подадох молба с искане за отлагане на съдебното заседание за друга дата.

Твърди се, че при установяване на фактическата обстановка по делото, съдът неправилно е приложил материалния и процесуален закон.

Сочи се, че в мотивите на обжалваното решение съда е пропуснал да извърши предвидената от законодателя задължителна по чл.129 от ГПК проверка за редовност на ИМ във връзка с чл.127, ал.4 от ГПК, въпреки, че иска е за парично вземане, а ищецът не посочва банкова сметка или друг начин за плащане дори и в първото по делото състояло се съдебно заседание.

В тази насока се приема, че иска е процесуално недопустим поради пороци на исковата молба, които я правят недопустима, а заедно с това недопустим става и целият съдебен процес. Компрометираното съдебно производство е довело до недопустим съдебен акт.

Приема се, че са неправилни изводите на съда, с които счита нищожна клаузата на чл.3 от процесния договор въпреки, че приема размера на ГПР за допустим и ненадвишаващ максималния размер от 50 %.

Счита се за правилни изводите на съда, че размера на ГПР не надвишава предвидения в ЗПК размер от 50% но неправилно го съпоставя със случаите, в които се търси присъждане на законна лихва. В този аспект се твърди, че не 2 следва съда да прави паралел между договорна лихва и законната лихва защото те сериозно и изначално се различават по своята природа, а така също и основанието за присъждането им и помежду им не може да се направи паралел.

Приема се, че изводите на съда за нищожност на така договорената възнаградителната лихва от 39.96% са неправилни и неоснователни.

Твърди се, че съображенията на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата по чл.8 от договора за паричен заем също са неправилни.

Счита се, че неустоечната клауза по чл.8 от договора не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, приложим към процесния договор на основание чл.24 от ЗПК.

Сочи се, че неправилно е заключението в съдебното решение, че процесния договор за заем е недействителен и досежно клаузата на чл.8 във връзка с нормата на чл.10, ал.4 от ЗПК, която урежда условията, при които е допустима едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя, а именно едновременно наличие изрично предвидена в договор възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и описание но обстоятелствата приложими към промяната на общия разход по кредита, които да са обективно обосновани и да не зависят от волята на кредитора, както е в настоящия случай. Ал.5 на същата разпоредба предвижда нищожност на всяка уговорка, която нарушава правилото на ал.4 или го заобикаля.

В настоящия случай е прието, че неустойката от 463.94лв. е дължима от заемателя, в случай, че не предостави договореното в чл. 6 обезпечение или последното не отговаря на изискванията на чл. 10, ал.2, т.1 и т. 4 от Общите Условия, представлява клауза за едностранно изменение на общия разход по кредита без да са налице едновременно предпоставките на чл.10, ал.4, т.1 и т.2 от ЗПК.

Счита се, че предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка не представлява общ разход по кредита. Освен това тя е резултат и от уговорка между страните по двустранен договор и дори да се приеме, че представлява неравноправна клауза по чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, то е акт на индивидуално 3 договаряне без да са налице данните, че потребителя не е имал възможност да се запознае с условията на договора, респективно да влияе върху тях, включително да откаже да сключи допълнително споразумение (при положение, че има такова- доказателства №6,7,8,9,10) до нова индивидуална договорка. Приема се извод, че неустойката не се включва в размера на общия разход по кредита по смисъла п.1, т.1 от ДР на ЗПК условията на чл.1, ал.4, вр. ал.5 от ЗПК по отношение на нея са неприложими. Затова и клаузата, която урежда дължимостта и не противоречи на посочената норма.

Искането е за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, като недопустими, неоснователни и недоказани.

Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- ЦВ. АТ. Ц., представлявана от пълномощника си адв. Д.Ф..

В него са изложени подробни съображения в насока неоснователност на възраженията изложени в подадената възззивна жалба.

Моли се същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Моли се, на основание чл.38, ал.2 от ЗА от страна на пълномощника, да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на материално затруднена въззиваема страна.

В съдебно заседание, за жалбоподателят „К.Й.“ ООД, редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява процесуалния му представител- адв.П.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна жалба с искането, обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, като се отхвърли подадената искова молба, като недоказана. В този смисъл излага доводи.

Ответникът по жалбата- Ц.А. Ц., редовно призована, не се явява. Не се явява пълномощникът й адв.А. От страна на последната е постъпило писмено становище в което се поддържа подадения отговор на въззивната жалба.

4

Искането е обжалваното решение да бъде потвърдени.

Претендира адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от ЗА.

Алтернативно, ако се приеме, че първоинстанционното решение следва да се отмени, то се моли да не бъдат присъждани разноски на въззивниканебанкова институция.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на постъпила искова молба от страна на Ц.Ц. против „К.Й.“ ООД, представлявано от В.М.И., с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се в същата, че Договор за паричен заем №178058 към искане №107716, сключен с „К.Й.“ ООД от 30.09.2019г. нищожен, като противоречащ па императивни изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита па потребителите и Закона за потребителския кредит. В условията на евентуалност се моли ищецът да бъде прогласена нищожността на клаузите па чл.6 и на чл.8 от договора за паричен заем като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПК, противоречащи на добрите нрави, заобикалящи изискванията на чл.33 от ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 96,77лв.недължимо заплатена неустойка.

Твърди се от страна на ищцата, че на 30.09.2019г. е сключила с ответното дружество „К.Й.“ ООД, Договор за паричен заем №107716, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 500лв., при фиксиран месечен погасителен лихвен процент от 3,330%, равняващ се на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,96%, с годишен процент на разходите- 48,187 % и срок за погасяване на заема 10 месеца и с месечна погасителна вноска в размер на 59,61лв.

Визира се, че съгласно чл.6 от Договора, заемополучателят следва да осигури поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2, т.1 от общите условия, заедно е едно от посочените обезпечения- ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

5

Предвидено било, че при неизпълнение на задължението за осигуряване па обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 463,94лв., която той следва да престира разсрочено към погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойки в размер па 46,39лв., с която падежното вземане нараства на 106лв.

Твърди се от ищцата, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен. В тази насока счита, че с договорения в чл.3, ал.7 от договора фиксиран месечен погасителен лихвен процент от 3,33%, който се равнява на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,96% се нарушават добрите нрави и изискванията на добросъвестността, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Приема се, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 39,96% не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител и на реални обезпечения представлява добавък към договорната лихва- скрита лихва. В тази връзка се визира, че кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните, а осеви това нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същия не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията.

Счита се, че в случая неустойката за неизпълнението па задължението за осигуряване на обезпечения е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, като в договора и общите условия са създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечения, за да възникнат условия кредиторът да начисли неустойката.

Приема се, че уговореното обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, като според член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на 6 платежоспособността па длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закопа за потребителския кредит.

Искането е да бъде прогласена нищожността на Договора за паричен заем №178058 към искане №107716, сключен с „К.Й.“ ООД от 30.09.2019г., като бъде осъдено ответното дружество да заплати па ищцата получената от него без правно основание сума от 137лв., съставляваща недължимо платени договорна лихва и неустойка.