Решение № 7511 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7511 гр. С., 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110127106 по описа за 2025 година

В. С. С. е предявил срещу „Б. Е. Д. К.”ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 90 лева, представляваща недължимо заплатена сума по клаузата, предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане”, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -13.05.2025 до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 22.01.2024 е сключил договор за паричен заем №300867100 с ответното дружество „Б. Е. Д. К.”ООД,по силата на който е отпуснат заем в размер на 300 лева, като размерът на общата сума, която следва да върне ищеца е в размер на 450 лева.Сочи, че в чл.9, ал.1 от процесния договор било уговорено, че клиентът е заявил желание да ползва услугата „Бързо разглеждане”, за което дължи сумата в размер на 90 лева.Изтъква, че е погасил изцяло задълженията по процесния договор, включително и по клаузата на чл.9, ал.1.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б. Е. Д. К.”ООД е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че за таксата „Бързо разглеждане” по 1 чл.9, ал.1 от договора за кредит е заплатена сума в размер на 90 лева.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за кредит с номер MAX-300867100 от 22.01.2024 „Б. Е. Д. К.”ООД е предоставил на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, за срок от 3 месеца, платим на 2 погасителни вноски, при обща сума на плащанията 315 лева, ГПР-27.03% и ГЛП- 39.78 % и такса за бързо разглеждане -90 лева.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за кредит с номер MAX-300867100 от 22.01.2024 „Б. Е. Д. К.”ООД е предоставил на В. С. С. кредит в размер от 300 лева, за срок от 3 месеца, платим на 2 погасителни вноски, при обща сума на плащанията 315 лева, ГПР-27.03% и ГЛП- 39.78 %.

Съгласно чл.9, ал.2 от договора паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 90 лева и се заплаща на 21.02.2024.

С клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане на документи по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за бързо разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата , която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за бързо разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат –заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за бързо разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

По отношение на ГПР

2

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 22.01.2024,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.01.2024 е в размер от 3.79%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 13.79%..

В случая по договора ГПР е 27.03% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 68.95%..

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и таксата за бързо разглеждане.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за бързо разглеждане представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

В случая таксата за бързо разглеждане е в размер от 90 лева, което е почти 1/3 от размера на кредита и ако тя бъде включена като разход в ГПР, той ще надвиши многократно ограниченията по чл.19 от ЗПК.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

3

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита , но не дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че В. С.

С. за допълнително действие „Бързо разглеждане” от Договора за кредит с номер МАХ_ 300867100 от 22.01.2024 е заплатил в полза на „Б. Е. Д. К.”ООД сумата от 90 лева.

Доколкото клаузата на чл.9, ал.2 от договора е нищожна, както и е нищожен целия договор и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, сумата от 90 лева-такса за „Бързо разглеждане” е платена без основание.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в размер от 50 лева /25.56 евро/– държавна такса и 1200 лева /613.56 евро/адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен предвид постановеното от СЕС решение по дело С-438/22 от 25.01.2024.Размерът на възнаграждението следва да се определи предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, като в случая съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е с нисък материален интерес.Освен това съдът съобразява, че между същите страни има други идентични дела по други договори с нисък материален интерес. Воденето на множество дела по искове с нисък материален интерес водят до неоснователно трупане на разноски.Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 125 евро.

Предвид изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 150.56 евро, от които 25.56 евро /50 лева/– държавна такса и 125 евро /244.47 лева/- адвокатско възнаграждение.

4

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.”ООД,ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., район И., ул. „Н.”№25, ет.5, да заплати на В. С. С., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 90 лева /46.01 евро/, представляваща недължимо заплатена сума по нищожна клауза, предвиждаща заплащане на такса „бързо разглеждане”, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -.08.05.2025 до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.”ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление:гр.С., район И., ул. „Н.”№25, ет.5, да заплати на В. С. С., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., ул. „А. С.”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 150.56 евро- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5