Акт от 09.04.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 219

Номер

219

Година

10.11.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.07

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Мария Кирилова Дановска

Секретар:

Славея Топалова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Мария Кирилова Дановска

Гражданско I инстанция дело номер

20155100100016 по описа за

2015 година

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С. М. Х. и С. Ф. Х., и двамата от Г., против И. П. К. от с.гр.

Предявени са в обективно и субективно съединение искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл.190, ал.1, предл.1 ЗЗД; и осъдителни искове по чл.189, ал.1, изр.2 вр. чл.191, ал.1, предл. последно ЗЗД; и по чл.189, ал.1, изр.3 вр. чл.191, ал.1, предл. последно вр. чл.55 от ЗЗД.

Ищците твърдят, че са съпрузи от 04.04.2003г. В режим на семейна имуществена общност през 2005г. придобили недвижим имот на основание сключен договор за покупко-продажба между първия от тях – С. М. Х. и ответника И. П. К., обективиран в НА № 99, том IV, рег.№ 5442, дело № 699 от 07.07.2005г. на Нотариус К.Д. с рег. № 020 на Нотариалната камара, представляващ 1/2идеална част от УПИ ХІ-341, кв.46 по ПУП на кв."В.", Г., одобрен със заповед № 546/ 09.05.1989 г., идентичен с парцел VІІ-248, целият с площ от 846 кв.м по предшестващия ПУП на кв."В.", при съседи на парцела: изток- УПИ-Х-338; запад- УПИ V-340, и юг- У.Т., ведно със западната част на триетажна жилищна сграда, със застроена площ ¯т 80 кв.м, която се състои от: първи полуприземен етаж със самостоятелен вход, състоящ се от коридор и три избени помещения с обща полезна площ 44.60 кв.м, при подробно описани съседи; втори етаж със застроена площ 80 кв.м, със самостоятелно външно стълбище, състоящ се от антре, коридор, кухня и три стаи, при описани в акта съседи; и трети етаж със застроена площ 80 кв.м, със самостоятелно външно стълбище от У.Т., състоящ се от антре, коридор, клозет, кухня и три стаи, при подробно описани съседи, с идентификатор на сградата № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на Г., за сумата от 12 239.40 лв. по данъчната оценка на имота към момента на продажбата. Уверенията на нотариуса, изповядал сделката, на продавача, и устната справка от страна на ищците по партидата на продавача И. П. К., им дали достатъчно основание да считат, че продавачът е собственик на имота, че трети лица нямат права на собственост или други права върху имота. Освен вписания договор за доброволна делба на 15.06.2005г. на наследствен имот, който установява правото на собственост на продавача, и е към доказателствата по сделката, други вписвания и отбелязвания към момента на продажбата не били отразени по партидата на продавача. В този смисъл била и сега издадената справка по лице на СлВп-К. от 1992г. до момента. Впоследствие разбрали, че преди сключването на договора за покупко-продажба за част от имота е водено дело за съдебна делба. С решение № 217/29.12.1992 г. по гр.д. № 449/1991г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 14.09.1993г., на публична продан бил изнесен жилищен имот, находящ се в Г., кв."В.", ул. „Т. № *, представляващ трети етаж от описания по-горе имот, с пазарна цена 64 794 лв. /недноминирани/, като след извършване на продажбата на всеки от съделителитеБ.С.Я. и Т.П. К., бъде изплатена по ½от получената сума. Това решение обвързвало със сила на присъдено нещо страните по съдебната делба и се ползвало с изпълнителна сила. Към момента на продажбата- 07.07.2005г., нямало как да узнаят за гр.д. № 449/1991г. по описа на КРС със страни, различни от продавача. Релевантен момент при отговорност за евикция, според ищците, бил момента на сключването на договора.

След сключване на договора за покупко-продажба на имота срещу ищците, и от тях, били образувани граждански дела за установяване на право на собственост върху процесния трети етаж от сградата и нищожност на договор за доброволна делба, но резултатите по тези дела не били в тяхна полза.

На основание изпълнителен лист, издаден на 17.08.2005г. /след сключването на договора за покупко-продажба/, въз основа на решение № 217/29.12.1992г. по гр.д. № 449/ 1991г. по описа на КРС, било образувано изп.д.№ 226/2012г. по описа на ДСИ при КРС, със съделителиБ.С.Я. и Т.П. К., и двамата от Г.. На 18.12.2014г. с влязъл в сила протокол за въвод във владение ДСИ при КРС отстранил ищците от третия етаж на описания имот, в качеството им на трети лица по изпълнението. Така след проведения въвод във владение на взискателите, по реда на чл.348, предл.2-ро и чл.498 от ГПК на част от продадения им от ответника имот, настъпило намаляване на имуществото им с един етаж в резултат на осъществена евикция. Считат, че при изповядване на сделката продавачът е знаел за съдебната делба на третия етаж от сградата, но съзнателно е премълчал този факт.

Ищците твърдят още, че на основание договор за доброволна делба на наследствен имот, вписан с вх.№ 1715/15.06.2005г., установяващ правото на собственост на продавача, придобили собствеността върху имота без да знаят, че част от него е обременен с право на собственост на взискателите по изпълнението върху третия етаж на сградата, които права им противопоставили като купувачи. Твърдят, че при наличието на тези обстоятелства не биха били закупили имота и не биха били взели парични средства назаем, за да заплатят продажната цена. Считат, че в случая е налице сключен договор за продажба от страна на продавача със съзнанието, че продава чужда вещ; че договорите за доброволна делба и за покупко-продажба са сключени след постановяване на влязло в законна сила решение за изнасяне на публична продан на част от продадения имот и в момента са реализирани права на трети лица в изпълнителен процес. До момента на отстраняването им и към настоящия момент, ищците се считали за собственици и на третия етаж от сградата на правно основание.

Като изправна страна по договора за покупко-продажба на описания имот, включително и на третия етаж, заплатили уговорената продажна цена, която била различна от вписаната продажна цена. Действителната им воля и действително платената цена били други. Продавачът поискал от тях сумата от по 17 000 лв. за всеки от тримата братя по доброволната дела, или общо 51 000 лв., която сума те заплатили на части. Преди сделката заплатили на продавача авансово 30 000лв. на ръка. В договора вписали симулативната цена от 12 239.40 лв., или данъчната оценка на имота. Заплатили изцяло и разноските по договора - пропорционална такса от 129.70лв. и обикновена такса 6 лв., или общо 135.70 лв. Тъй като не разполагали с парични средства, част от сумата от 42 000 лв. взели назаем от брат на ищеца С. Х., преди сключването на договора, и оформили разписка от 05.07.2005г., като договор за заем, като волята им била, че в случай, че не могат да погасят задължението си до 01.12.2008г., първият от ищците да му прехвърли или дари собствения си апартамент в Г., ул. „Т., Б. ап.9. Тъй като не могли да изпълнят задължението си в определения срок, този апартамент бил дарен. Останалата част от уговорената цена заплатили на части. Сумата от 10 000 лв., която заплатили след сключване на сделката, придобили през м.септември 2005г. чрез договор за кредит с „Алианц България” - офис Г.. Така погасили изцяло задължението си към продавача.

От отстраняването им от имота търпели вреди, тъй като изгубили част от продадения имот; с припадащата се парична сума за третия етаж от 47 85.70 лв. по нотариалния акт, и реално заплатената за имота сума в размер на 19 942.00 лв., с оглед промяната на пазарните условия за продажба на жилища, не било възможно да се закупи равностоен имот и трябвало да добавят още средства, тъй като пазарната цена на имота се увеличила. Налице била имуществена вреда, тъй като имуществото на продавача се увеличило със стойността на процесния имот. Публичната продан на имота по изп.д № 226/2012 г. по описа на ДСИ била проведена с пазарна цена на имота в размер на 34 771 лв., съгласно изготвената по делото техническа експертиза. Считат, че тази цена на имота отговаря на пазарните условия към 18.12.2014г. и се дължи от ответника на отпаднало основание, при което претендират освен реално платената цена, съответно цената по договора, и обезщетение за вреди, съставляващи разликата между платената цена, в двата случая, и увеличената стойност на имота към момента на отстраняването ни от третия етаж.

Считат, че е налице причинна връзка между неизпълнението на продавача и вредите, които търпели от отстраняването им от имота, при което вземането им за цената на третия етаж било изискуемо, считано от 18.12.2014г. Също така търпели и неимуществени вреди, тъй като при зимни условия пренасяли багаж. До момента на отстраняването им живеели в имота на третия етаж, домът им бил уютен, свикнали с интериора, мебелировката била функционална, децата имали отделни стаи, отношенията в семейството им били спокойни. След отстраняването им от имота заживели на втория етаж от сградата, който бил на груба мазилка; живеели в две стаи, които трудно се затопляли; промяната в битовите условия се отразила на тях и децата им в негативна насока; между тях се породили конфликти и напрежение в отношенията им като съпрузи; между децата им се появили конфликти, които трудно преодолявали, и причината била заживяването им в една стая. В резултат на промяната в начина им на живот ищцата получила главоболие и безсъние; децата започнали да боледуват в трудно затоплящото се жилище. Налице била причинна връзка между виновното поведение на ответника и вредите, които изпитвали от отстраняването им от имота, при което оценяват неимуществените вреди на 1 000лв.

Искането е :

- да бъде развален Договор за покупко-продажба на недвижим имот, материалиризан в НА № 99, том IV, рег.№ 5442, дело № 699 от 07.07.2005 г. на Нотариус К.Д. с рег. № 020 на Нотариалната камара в частта, с която И. П. К. от Г. е продал на С. М. Х. от Г. трети етаж със застроена площ от 80 кв.м, със самостоятелно стълбище, състоящ се от антре, коридор, клозет, кухня и три стаи, намиращ се в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изп.Директор на АК, при граници на жилищната сграда: от всички страни поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи: изток - жилище на И. П. К., запад и север дворищно пространство и юг- У.Т.;

- ответникът И. П. К.да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 34 771 лв., включваща платената продажна цена към 07.07.2005г. в размер на 19 942.00 лв. за третия етаж от сградата, както и обезщетение за вреди в размер на 14 829 лв. от неизпълнението на договор за покупко-продажба, сключен между сключен между страните, в частта за третия етаж от сградата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;

- разноски по продажбата в размер на 135.70 лв., включваща пропорционална такса от 129.70 лв. и обикновена такса 6.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата 135.70 лв., считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата;

- както и неимуществени вреди от отстраняването ни от имота в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Претендират и разноски по делото, съобразно списък на разноските.

Или, предявени са в обективно и субективно съединение искове по чл.190, ал. ЗЗД; по чл.189, ал.1, изр.2 вр. чл.191, ал.1, предл. последно ЗЗД; и по чл.189, ал.1, изр.3 вр. чл.191, ал.1, предл. последно вр. чл.55 от ЗЗД.

В писмен отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове, като недопустими, тъй като счита, че е изтекла предвидената в закона давност за предявяването им. Счита, че началният момент, от който е започнала да тече давността за ищците е не по-късно от датата, на която същите са предявили иск за собственост против лицата, собственици на III етаж от придобитата къща, по който иск е било образувано гражданско дело №64/2006г. на Районен съд - К.. От датата на предявяване на исковата молба по която било образувано цитираното дело, започнал да тече срока по чл.110 от ЗЗД, който изтекъл на същата дата през 2011г. Счита, че предявеният иск по чл.190 от ЗЗД се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. Предвид становището му за това, че главния предявен иск - за разваляне на договора за продажба е недопустим, то недопустими се явявали и акцесорните такива — за връщане на платената продажна цена на имота, както и за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени за вреди.

Разпечатката съдържа 38 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0dc46c7-af4d-41cc-915c-b78e135b17b6