Решение № 687 от 02.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110104903 по описа за 2022 година

1.

С исковата молба са предявени осъдителни искове от З. Е. И., ЕГН ********** за осъждане на ответника „ХЕЛИОС БЕТОНИ" ООД, ЕИК 204507540 да заплати на ищеца сума в размер на 528.60, представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 от КТ за периода 01.06.2021 год. - 30.06.2021 год., с падеж 20.07.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 39,35 лв. за периода от 21.07.2021 до 14.04.2022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 528.60 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 от КТ за периода 01.07.2021 год. - 31.07.2021 год., с падеж 20.08.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 34.80 лв. за периода от 21.08.2021 до 14.04.2022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 613.08 лв., на основание чл.224 КТ, представляваща обезщетение за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2020год. - 31.12.2020 год., с падеж 01.08.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 43.60 лв. за периода от 02.08.2021 год. до 14.04.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 350.33 лв. представляваща обезщетение за 12 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 01.01.2021 год. - 31.07.2021 год., с падеж 01.08.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 24.91 лв. за периода от 02.08.2021 год. до 14.04.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;

2.

С исковата молба са предявени осъдителни искове от З. Е. И., ЕГН ********** за осъждане на ответника „ТРАНС БЕТОН" ООД, ЕИК 206540083 да заплати на ищеца сума в размер на 894.55 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 от КТ за периода 01.08.2021 год. - 31.08.2021 год., с падеж 30.09.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 48.70 лв. за периода от 01.10.2021 до 14.04.2022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;

1 сума в размер на 127.80 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение на основание чл.128, т.2 от КТ за периода 01.09.2021 год. - 03.09.2021 год., с падеж 31.10.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 5.86 лв. за периода от 01.11.2021 до 14.04.2022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 98.81 лв., на основание чл.224 КТ, представляваща обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск за периода 30.07.2021 год. -03.09.2021 год., с падеж 07.09.2021 год., ведно с обезщетение за забава в размер на 6,01 лв. за периода от 08.09.2021 год. до 14.04.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата; сума в размер на 30.49 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен извънреден труд на 03.09.2021 год., на основание на основание чл.150 връзка с чл.262 КТ с падеж 07.09.2021 год, ведно с обезщетение за забава в размер на 1.85 лв. за периода от 8.09.2021 до 14.04.2022, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата;

В исковата молба и уточнителната молжба от 29.04.2022 г. се поддържа, че между ищеца и ответника „Хелиос Бетони“ е съществувало трудово правоотношение в периода от 31.07.2017 г.-01.08.2021 г. за длъжността „отчетник-счетоводство“ при посочено в трудовия договор трудово възнаграждение от 650 лв. и реално уговорено такова от 1100,00 лв., платимо до 20-то число на месеца, следващ този за който се отнася възнаграждението.

Поддържа, че трудовото й възнаграждение не е заплащано, както и че за 4 години е използвала общо 20 работни дни платен отпуск, като работодателя счетоводно е оформял, че ищцата е ползвала и останалия си отпуск, без обаче тя да е подавала молби за ползването и докато в действително е полагал труд в тези дни. След прекратяване на правоотношение й били заплатени неползваните отпуски за 2017,2018 и 2019 г., но не и за 2020 г. и 2021 г.

Излага, че „Транс Бетон“ ООД е регистрирано през 2021 г. и между двете ответни дружество съществува свързаност – лицето Десислав Гатев, управител на второто и реален собственик на първото. Сочи, че от юни 2021 г. извършвала оперативно счетоводство и в двете дружества, като за месеците юни и юли дружеството, с което е в трудово правоотношение – „Хелиос Бетони“ не е изпълнило задължението си да й заплати трудово възнаграждение. Излага че трудовия й договор с „Хелиос Бетони“ ЕООД е прекратен на 01.08.2021 г., като от този момент е полага труд в „транс Бетон“ ООД- не е получила подписан трудов договор от работодателя, но последния е заявен в НАП с регистрирана дата на сключване 30.07.2021 г. и дата на прекратяване 07.09.2021 г., съгласно, който е уговорено трудово възнаграждение от в размер на 1100 лв. до 20-то число на месеца, следващ този за който се дължи. Излага, че на 03.08.2021 г. е останала след работно време – до 20,00 ч., за да отчита пари на управителя. Сочи, че не е получила и дължимото й до прекратяване на правоотношение с втория ответника – 07.09.2021 г. трудово възнаграждение. Излага, че е сезирала ГД „ИТ“ за извършени от ответниците нарушения на трудовото законодателство.

Ответниците не са подали отговор на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК.

Ответникът „Транс Бетон“ ООД е бил редовно уведомен за исковата молба на основание чл.50,ал.2 ГПК. Ответникът „Хелиос бетони“ ЕООД е редовно уведомен на основание чл.50, ал.4 ГПК със залепено на 18.08.2022 г. уведомление по чл.47 ГПК.

В последното по делото съдебно заседание ответникът „Транс Бетон“ ООД е представляван от законния му представител- управител, който оспорва исковете с твърдения, че всички дължими на ищцата суми са заплатени.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

От фактическа страна:

Видно от справка в НАП се установява, че ищецът е имал регистриран трудов договор с „Хелиос Бетони“ ЕООД за периода от 31.07.2017 г.-01.08.2021 г. с основна заплата от 460 лв.

Видно от заповед от 16.06.2021г. на ищцата е разрешено ползването на 10 работни дни платен годишен отпуска за 2021 г. за периода от 17.06.2021 г.-30.06.2021 г., а от заповед от 13.07.2021 г. на осн. чл.155, ал.1 КТ, че на ищцата е разрешено ползването на 2 работни дни платен годишен отпуска за 2021 г. за периода от 14.07.2021 г.-15.07.2021 г.

На л.24 от делото е представена справка за осигурителния доход на ищцата при този 2 ответник.

Видно от справка в НАП се установява, че ищецът е имал регистриран трудов договор с „Транс Бетон“ ООД за периода 30.07.2021 г.-07.09.2021 г. с основна заплата от 650 лв.

По искане на ищеца е разпитан един свидетел - Т. Т., бивш служител и на двамата ответници. Разказва, че в началото на пролетта на 2021г. служителите на ‚Хелиос бетони“ били събрани и им било съобщено, че фирмата ще има нови съдружници, като в началото на август месец били назначени в новата фирма „Транс бетон“. Сочи, че познава ищцата и тя е работила и за двете фирми, паралелно водила отчетността и на двете фирми, тъй като работила като отчетник в счетоводството. Разказва, че от 2019г. до 2021г. не е ползвал отпуски, тъй като е бил единствен фадромист. Сочи, че З. също не е ползвала отпуска, не си спомня да е отсъствала от работа. Сочи, че е подписвал заповед, че е в отпуск, но всъщност продължавал да изпълнява трудовата си дейност, както и че е пускал молби, че ще е отпуска, но всъщност е бил на работа. Разказва, че и другите му колеги формално са подписвали молби за отпуск, но не са ползвали такъв. Сочи, че за месец август 2021г. З. го помолила да й взема заплатата, тъй като шефа им – Д. отказвал да й изплати заплатата, същият отказал да я предаде и на свидетеля, но за месец септември 2021г. му дали заплатата на З. от около 202-203 лева, за да й я предаде, но после същата сума била удържана от неговата заплата, но З. му ги върнала и напрактика не получила нищо.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза / ССче/, в която е заключено, че неплатените трудови възнаграждения на З. И. по трудовия й договор с „Хелиос Бетон“ по ведомост за м.06. и м.07.2021 г. са в размер, както следва 681,20 лв. за м.06.2021 г. и 681,19 лв. за м.07.2021 г., а нетния размер възлиза съответно на 528,60 лв. и 528,59 лв. Вещото лице сочи, че по трудовия договор с „Транс Бетон“ ООД по ведомост не са заплатени заплати за м.08 и 09.2021 г., в нетен размер, както следва – за м.08.2021 г.-853,58 лв., а за м.09- 128,03 лв. Сочи се, че ответникът „Хелиос Бетони“ ЕООД е отразил полагащите се на ищеца 20 дни отпуск за 2020 г., като платени във ведомостите за заплати, а полагащите се 12 дни за 2021 г. са отразен по ведомости за работни заплати за месеците 06. и 07.2021 г. По информация на „Транс Бетон“ ООД полагащите се 2 дни годишен платен отпуск за 2021 г. за отразени по ведомост за работна заплата за м.09.2021 г. вещото лице е посочило, че от „Хелиос Бетони“ ЕООД са представени заповеди за ползван платен годишен отпуск от 07.12.2020 г., 16.01.2021 г., 16.06.2021 г. и 13.07.2021 г., като четири броя молби за ползване на отпуск не са подписани от ищцата. От представители на „транс Бетон“ ООД не са представени молби за ползване на платен годишен отпуск. Към експертизата са приложени справки по ведомости на ответниците, видно от които от „Хелиос Бетони“ ЕООД в посочена основна заплата от 650 лв., а от „Транс Бетон“ ООД – 1100,00 лв. В откритото съдебно заседание вещото лице е посочило, че „Хелиос Бетони“ ЕООД е начислявало 4,20% за стаж/клас, а „Транс Бетон“ не е начислявало такова възнаграждение.

По отношение на исковете предявени срещу „ХЕЛИОС БЕТОНИ" ООД, ЕИК 204507540.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже 1. наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е 2. престирал труд, както и 3. размера на уговореното трудово възнаграждение.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на възнаграждението.

От събраните в производството доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение в процесния период. Доколкото по делото не е представен трудов договор за уговорката между страните за размера на трудовото възнаграждение съдът съди от справките от НАП, както и от проверените от вещото лице ведомости. Доколкото в последните е начислявано основно брутно трудово възнаграждение от 650,00 лв., което е по високо от декларираното в НАП, съдът намира, че именно сумата от 650,00 лв. е уговорена месечно. Като се съобрази, че този ответника е начислявал и 4.2% за професионален стаж, като допълнително възнаграждение, съдът дава вяра на ССчЕ, че се дължат 528,60 лв. за м.06.2021 г. и 528,59 лв.- за м.07.2021 г. От проучените от вещото лице ведомости се установява, че тези суми са начислени, но по делото не са представени доказателства от работодателя, в чиято тежест е да го докаже, че така начислените суми са заплатени на ищеца, нито срещу подпис във ведомосттта, нито по банков път. В реш. № 141/30.11.10 г. по г. д. № 2715/08 г., IV ГО, ВКС е прието, че по силата на чл. 270, ал. 3 КТ 3 получаването на трудово възнаграждение от работника се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка. При липсата на такива доказателства за изплащане на трудовото възнаграждение, претендираните от ищеца трудови възнаграждения за м.06 и 07.2021 г. следва да му се присъдят.