Решение № 39 от 27.02.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Сливен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500065 по описа за 2025 година Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.

Депозирана е частна жалба (на 30.01.2025г.) от Д. С. И., ЕГН ********** от гр.Бургас, ******* против извършените от ЧСИ Павел Георгиев действия по изп.д. №20248370401039 по приемане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, по определяне размера на разноските по делото, по налагане на възбрана на недвижим имот. С молбата е поискано и вдигане на наложените по делото обезпечения, разсрочване на задължението на жалбоподателя и за връщане на надвзети суми при реализиране на наложените запори.

В жалбата се посочва, че неправомерно преди да му е била връчена покана за доброволно изпълнение са били наложени запори на банковите му сметки и възбрана на недвижим имот, чиято пазарна стойност значително надвишава дълга му по делото. Тези неправомерни действия на ЧСИ са довели до свръх обезпечаване на задължението му и до неправомерно събиране на 1 по-голяма от дължимата сума. Жалбоподателят твърди също, че определеното адвокатско възнаграждение на взискателя е недължимо, тъй като дългът му е бил погасен в срока за доброволно изпълнение. Направено е и възражение по отношение начислените суми за такси, тъй като изп.действия били извършени преди той да получи покана за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят иска

1.съдът да намали адвокатското възнаграждение от 650.00лв. на 200.00лв.;

2.съдът да намали дължимите такси, които ЧСИ е определил в размер на 794.86лв.;

3.съдът да вдигне наложената обезпечителна мярка „възбрана на недвижим имот“;

4.съдът да спре изпълнителното дело и да разсрочи задължението му;

5.съдът да разпореди вдигане на наложената обезпечителна мярка „запор на банкова сметка“;

6.съдът да се разпореди надвнесените суми (получени вследствие на наложените запори преди изтичане на срока за доброволно изпълнение) да му бъдат върнати.

По делото е депозирана втора жалба - допълнение (от 19.02.2025г.) от Д.

И., с която е поискано да му бъде възстановена и втора сума в размер на 955.18лв. преведена ( 06.02.2025г.) по сметка на ЧСИ по наложен от него запор на друга банкова сметка на длъжника. Отново е направено искане за отмяна на наложените запори на банкови сметки.

По делото е депозирано писмено възражение от адв.М., пълномощник на кредитора – Г. С. Д., ЕГН ********** от гр.Сливен, ********, с което жалбите са оспорени като частично недопустими и изцяло неоснователни. Страната посочва, че са допустими оплакванията на жалбоподателя само по отношение приетите по делото разноски и по искането за спиране на делото. По отношение на другите оплаквания – свръхобезпеченост, вдигане на възбрана и запори на банкови сметки, и връщане на надвнесени суми, страната намира жалбите за недопустими. В мотивите си кредиторът посочва, че поначало целта на налагането на обезпечителни мерки е те да изненадат длъжника за да може да се събере вземането по – лесно. От друга страна действително дължимата сума вече била събрана от наложените запори, но те 2 представлявали принудително действие, а не доброволен акт от страна на длъжника, поради което не можело да се приеме, че разноски не се дължат поради погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение.

Изтъква се, че наложената възбрана и запори на банкови сметки вече са вдигнати, поради събиране на задължението и няма какво друго да се направи по въпроса, а спиране на изпълнението било невъзможно, тъй като поради събиране на вземането делото се е изчерпило от съдържание. Жалбоподателят не бил погасил никаква част от задължението си сам. То било събрано благодарение на предприетите принудителни действия – запори на банкови сметки. По отношение размера на адвокатското възнаграждение взискателят намира, че то повече не следва да се намаля, тъй като и без това е в минимален размер – редуцирано от ЧСИ.

Моли се жалбата да не бъде уважавана. Претендират се деловодни разноски.

В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ЧСИ Георгиев е посочил, че жалбата е частично допустима, но неоснователна. Подробно е изложил, както фактическата обстановка, така и аргументите си за нейната допустимост и основателност.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа обстановка:

Изпълнителното дело 1039/2024г. е било образувано на 12.12.2024г. по молба на Г. С. Д. против жалбоподателя Д. С. И. за събиране на сумата от 4366.94лв. по изпълнителен лист № 475 на СлРС от 10.12.2024г. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано ЧСИ да събере и сумите по принудителното изпълнение, както и възнаграждение за един адвокат в размер на 650.00лв. В молбата било поискано ЧСИ да извърши проучване на имуществото на длъжника и да предприеме действия за събиране на вземането чрез налагане на възбрана на недвижими имоти собственост на длъжника, както и запори на банковите му сметки. След като проучил имущественото състояние на длъжника, на 16.01.2025г. ЧСИ изпратил на жалбоподателя покана за доброволно изпълнение, наложил запор на банкови сметки в 5 банки (до размера на задължението и дължимите такси и разноски по изп.производство – 5760.06лв.) и наложил възбрана на недвижим имот (с площ 26.00кв.м.). На 21.01.2025г. бил получен превод от Банка ОББ АД на 3 сумата от 5760.06лв. На 28.01.2025г. била вдигната наложената възбрана на недвижим имот. Тъй като ПДИ не била връчена редовно, на 30.01.2025г. била изпратена нова ПДИ, която да се връчи от ЧСИ Делян Николов. Поканата била връчена на 04.02.2025г. На 30.01.2025г. длъжникът депозирал нередовна жалба против действията на ЧСИ, която била оставена без движение. На същата дата ЧСИ постановил намаляване на разноските на взискателя. ЧСИ приел, че му се дължат 200.00лв. адвокатско възнаграждение за образуване на изп.дело, а сумата от 450.00лв. претендирана за водене на делото била редуцирана до минимума от 368.00лв. Така претенциите на взискателя за процесуално представителство били редуцирани от 650.00лв. на 568.00лв.

(съобразно материалния интерес от 4366.94лв.)

На 06.02.2025г. от наложения запор в Банка ДСК постъпила сума в размер на 955.18лв. На 14.02.2025г. сумата била върната по сметка на длъжника.

На 06.02.2025г. ЧСИ вдигнал всички запори.

От данните по делото е видно, че по сметка на ЧСИ все още неразпределена стои сумата от 5760.06лв. ЧСИ е приел дължими суми в размер на 5722.44лв., които включват вземане по ИЛ в размер на 4366.94лв., адвокатско възнаграждение – 568.00лв., първоначални такси в размер на 65.00лв., авансови такси в размер на 97.00лв., такса по т.26 от тарифата по ЗЧСИ в размер на 507.50лв., такси за наложени запори в размер на 90.00лв. и такса за вдигане на възбрана в размер на 28.00лв. Към кориците на делото не е приложен документ за заплатените такси на ЧСИ Николов за връчване на документите по делото на длъжника, но те също следва да бъдат заплатени от събраните от длъжника суми.

Съдът намира депозираната частна жалба за частично допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Действията извършвани от СИ, които могат да бъдат обжалвани от длъжника по изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК. В чл.435, ал.2, т. 6 от ГПК е посочено, че длъжникът може да обжалва 1.постановлението за глоба; 2. насочването на 4 изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението. Обжалването на действия/бездействия на СИ извън посочените е недопустимо.

Както посочихме по – горе в настоящата жалба се съдържат искания касаещи разноските по делото – начислени такси и прието вземане за адвокатско възнаграждение на взискателя и в тази част жалбата е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна. Събраните по делото суми са изцяло вследствие предприетите от ЧСИ принудителни действия – налагане на запори на банкови сметки (макар сумите да са постъпили в срока за доброволно изпълнение). Длъжникът не е изпълнил нищо доброволно. Трайна е практиката на СлОС, че когато длъжникът с поведението си е дал повод да се образува изпълнителното дело и да се предприемат принудителни действия и когато погасяването на задължението е резултат именно на тези принудителни действия, той да дължи заплащане, както на такса за образуване на изпълнителното дело, така и на такса за водене на изпълнителното производство. Минималната такса за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200.00лв. (чл.10,т.1 от НМРАВ), а минималната такса за водене на изпълнителното дело, съобразно материалния интерес е в размер на 368.00лв.

- обстоятелство, което е било взето предвид от ЧСИ при постановяване на разпореждането му от 30.01.2025г. Ето защо, жалбата в тази си част е неоснователна.

Неоснователни са претенциите на жалбоподателя и по отношение начислените му такси от ЧСИ. Съдът, при извършената проверка не установи начисляване на недължими такси, както по основание, така и по размер.

Жалбата не следва да бъде уважавана.

На следващо място следва да се разгледа допустимостта на искането на жалбоподателя за спиране на изпълнителното производство. То е неправилно отправено към ОС. Страната е следвало да поиска от ЧСИ спиране на 5 изп.производство и едва неговия отказ би бил годен обект за проверка от окръжния съд. Тогава би било налице основание за допустимост на жалба. Тъй като страната не е отправила такова искане до ЧСИ / няма постановен отказ, който да бъде преценен от съда, депозираната частна жалба в тази част се явява недопустима и като такава не следва да се разглежда по същество. Все пак, съдът дължи да отбележи, че спиране по реда на чл.454 от ГПК е процесуална възможност, която може да се реализира, когато само част от вземането е събрано ( поне 30%), но не и каквато е настоящата хипотеза, при която цялата дължима сума е събрана.

Искането на жалбоподателя ОС да задължи ЧСИ да вдигне наложените възбрана и запори, също се явява недопустимо. Няма такава правна възможност, която да е предвидена от законодателя, а и липсва правен интерес у страната, тъй като запорите и възбраната вече са вдигнати. Относно искането на длъжника съдът да задължи ЧСИ да върне получените от наложените запори суми, съдът намира същото за недопустимо. Такава възможност не е предвидена от законодателя. Целта на изпълнителното производство е да се съберат дължимите суми. То следва да се осъществи при спазване на принципите за законност, ефективност и бързина. Колкото повече във времето се проточи едно изпълнение, толкова повече разноски се трупат и те са за сметка на длъжника.

Предвид изложените съображения в едната си част депозираната частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а в другата си част да бъде отхвърлена като недопустима.

С оглед изхода на делото на взискателя следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в претендирания размер от 400.00лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

6

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба депозирана от Д. С. И., ЕГН ********** от гр.Бургас, ******* против извършените от ЧСИ Павел Георгиев действия по изп.д. №20248370401039 по приемане на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и по определяне размера на разноските по делото за дължими такси по изпълнението.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба депозирана от Д. С. И., ЕГН ********** от гр.Бургас, ******* против извършените от ЧСИ Павел Георгиев действия по изп.д. №20248370401039 по спиране на изпълнителното производство, по вдигане на наложените възбрана и запори на банкови сметки и за връщане на получените вследствие запори суми, като недопустима.