Решение № 118 от 06.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Костинброд, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100931 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца – П. П. П., ЕГН **********, чрез адв. Д. Г., с която иска да бъде установено по отношение на ответника „Стик-Кредит" АД, ЕИК: *******, че Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1424275/16.07.2025 г. сключен между ищцата и ответника е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР.

Претендира разноски и адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.

1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

Твърди се в ИМ, че на 16.07.2025 г. ищцата е сключила договор за кредит с ответника, чрез онлайн платформа, съгласно който й е предоставена заемна сума от 1 250 лева при лихва от 36% и ГПР от 42.58%, срок за погасяване от 14 месеца и обща дължима сума от 1 627.71 лева.

Твърди, че е договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, която е следвало да бъде представена в тридневен срок от сключване на договора, като при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на 0.9% на ден от усвоената сума.

Твърди, че неустойката е включена в погасителния план и общата дължима сума, посочена в него е 3 632.02 лева.

1

Твърди недействителност на клаузата за неустойка поради неприсъщата й функция в конкретното правоотношение, в каквато насока твърди недобросъвестност на кредитора и оскъпяване на кредита.

Твърди, че поради невключване на неустойката при изчисление на ГПР, същият не отразява реалния лихвен процент.

Твърди недействителност поради непосочване на точния размер на лихвата и ГПР – чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.

С исковата молба са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ищеца са представени само писмени доказателства, което не са оспорени.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез адвокат Х. М., с който оспорва предявения иск, като изразява становище: че недействителността на клаузата за неустойка не довежда до такава за целия договор; че ищцата се е запознала с договора, съгласила се е с клаузите му, както и с тези от ОУ; че клаузата за неустойка не заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като максималния размер на ГПР към момента на сключване на договора е в размер на 59.55%; че неустойката не следва да се включва към ГПР, тъй като дължимостта й е настъпила след сключване на договора; че ищцата е била уведомена за всички възможни куми, с които е могъл да се задължи; че не е упражнено право на отказ; че е бил наясно с икономическите последици от сключване на договора.

Иска отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ответника не се явява. Не се явява и упълномощения представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. От страна на ответника са представени писмени доказателства, които не са оспорени.Претендира разноски. Представя списък.

След преценка на представените от страните писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявената претенция изцяло.

На 16.07.2025 г., ищцата, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № 1424275 с ответника „Стик Кредит“ АД.

Договорено е отпускане на заемна сума от 1 250 лева, която е следвало да бъде върната на четиринадесет месечни вноски, первата в размер на 60.43 2 лева, а последната в размер на 224.83 лева, като освен заемната сума е следвало да бъде заплатено и възнаграждение – договорна лихва в размер на 627.71 лева. Първата вноска е с падежна дата 16.08.2025 г., а последната на 16.09.2026 г. Договорен е лихвен процент 36%, като е посочено ГПР в размер на 42.58%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни неустойки при неизпълнение.

С договора – чл. 19, е създадено задължение за ищцата като кредитополучател, в срок от три дни от сключване на договора от страна да представи обезпечение – поръчител, одобрен от ответника или банкова гаранция. Уговорено е – чл. 29, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение от страна на ищцата се дължи в полза на кредитодателя неустойка в размер на 0.9% на ден върху усвоената заемна сума.

В погасителния план, създаден при сключване на договора е посочено и задължение за месечно плащане на неустойката – с всяка погасителна вноска, при което тези вноски са намаляващи и прибавени към цитираната увеличаваща се месечна вноска формират обща погасителна вноска от 259.43 лева за всяка падежна дата. По този начин общата дължима сума по договора е в размер на 3 632.02 лева, в което число са главница, договорна лихва и неустойка.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като за настоящото произносяне е без значение дали ищцата е получила заемната сума за да е налице заемно правоотношение.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че представения писмен договор е недействителен, предвид следното.

В представения договор изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения.

В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се 3 предвижда санкция в размер на определена парична сума.

Доколкото разходите за неустойка не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.

Съдът намира, че лишаването на заявителя от възнаграждение по договора за кредит е пропорционално и ще има възпиращ ефект за прекратяване на практиката, която е трайна в използването на именно кредитодателя за договаряне на поръчителство и осигуряване на по-голямо възнаграждение, което се осъществява чрез заобикаляне на изискванията на закона за максимален ГПР€

Според съда уговарянето на такъв вид и размер неустойка няма нищо общо с обезпечителната функция на неустойката, предвидена като предварително определяне на възможните вреди от неизпълнение на договорни задължения. Размера на неустойката, която надхвърля заемна сума и възнаградителна лихва, както е в случая, представлява недопустимо задължаване на потребителя в противоречие с морала.

Видно е от представените ОУ, че е необходимо обезпечението да обхваща всякакви дължими суми по договора, в това число и такси и самата неустойка, което е нелогично, след като няма основание за неустойка при представяне на обезпечение, като по този начин се създава невъзможност да се осигури обезпечение и на задължението за неустойка при непредставяне на обезпечение. Според съда това показва и очевиден стремеж от заобикаляне на закона от страна на ответника при сключване на договора, който е по реда на ЗПФУР, като този начин не предполага повече действия след предаване на заемна сума, а така също следва да се отбележи, че представянето на обезпечение предхожда сключването на договора, а не се представя впоследствие.

Поради това е основателен иска на ищеца и следва да бъде признат за недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние 4

№ 1424275/16.07.2025 г. сключен между ищцата и ответника.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищцата за присъждане на разноски, като й бъдат присъдена сумата от 74.28 евро /145.28 лева/ за заплатената ДТ.

Основателно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат Д. Г., предоставил безплатна правна помощ на ищцата, като е основателно и възражението на ответника за прекомерност, макар и формално направено.

Ниската правна сложност, минималния обем доказателства, както и провеждането на едно заседание, в което не се явява процесуалния представител дава основание на съда да счита, че претенцията за присъждане на разноски е основателна до размера от 150 евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1424275/16.07.2025 г. сключен между П. П. П., ЕГН ********** и „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА П. П.

П., ЕГН ********** сумата от 74.28 евро /145.28 лева/ за за направени разноски - заплатената ДТ.

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД, ЕИК ******* ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Д. Д. Г. ЛН 1900017355, вписан при АК Т. сумата от 150 евро за предоставената безплатна правна помощ на ищцата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 5