Решение № 1 от 06.01.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Разград, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Д. Стоев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Небенур Р. Хасан в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600279 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК.

Обжалвана е Присъда № 25 от 12.07.2021 г. по НОХД № 541/2020 г. по описа на РС Разград, с което подсъдимият М. АНГ. М. е признат за виновен в това, че на 02/03.05.2019 г. в гр. Разград, обл. Разград, се заканил с убийство на съпругата си Е.Р.М. с думи, като казал, че ако следващата вечер я види пак в семейното им жилище, ще я изчисти, ще я убие, както и с думите: „Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да си тук“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. С това подсъдимият е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, което е отложено с три години изпитателен срок. Подсъдимият е осъден за разноски по досъдебното и съдебното производства.

Делото е образувано по въззивна жалба от адв. С.Д. – като защитник на подсъдимия М. АНГ. М.. Подадената въззивна жалба е бланкетна, като защитникът в качеството си на самостоятелна страна – защитник, в наказателния процес счита присъдата за незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо.

1

Моли се за отмяна на присъдата и за оправдаване на подсъдимия или за връщане за ново разглеждане или за изменение на присъдата в насока намаляване размера на наложеното наказание.

На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата, от защитника на подсъдимия. Навеждат се твърдения за неправилно приложение на материалния закон поради това, че съдът неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като престъпление. Сочи се, че няма категорични доказателства, които да установяват наличието на всички елементи от престъпния състав. Твърди се, че няма отправена закана и няма условия за възбуждане на основателен страх.

Алтернативно е изложено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, защото съдът е следвало да приложи чл. 55 от НК и да определи по-лек вид наказание. Многобройните и изключително смекчаващи вината обстоятелства са положителните характеристични данни за подсъдимия и липсата на каквито и да било общественоопасни последици.

В съдебните прения прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград посочва, че присъдата е правилна и в съответствие с материалния закон, като подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Съдът е направил доказателствен анализ на показанията на свидетелката и на назначената съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, както и на останалия доказателствен материал. Прокурорът счита, че съдебният акт не страда от пороци, които да налагат евентуално връщане на делото, а наложеното наказание е съобразено с целите по чл. 36 от НК. Моли за потвърждаване на присъдата в нейната цялост.

Защитникът на подс. М. – адв. Д., смята, че постановената присъда е неправилна. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен. Алтернативно прави искане за прилагане на чл. 55 от НК и определяне на по-лек вид наказание. Защитникът е на мнение, че инцидентът предмет на делото е една разправия, каквато често се случва в семейството. Излагат се твърдения, че изводът на съда, че отправената закана може да възбуди основателен страх е неправилен и това се дължи на неправилна оценка и анализ на доказателствата. В подкрепа на това твърдение се посочва, че лицето, срещу което е изказана закана, не би останало да нощува в същия дом, без да потърси помощ. Защитникът смята, че съдът е следвало да анализира показанията на пострадалия като показания, свързани със защитата на определен личен интерес и домогване за постигане на някакъв изгоден резултат. В същото време сочи, че съдът не трябва да подценява значението на обясненията на подсъдимия като доказателствено средство, а и като средство за упражняване на правото на защита. Адв. Д. смята, че освен твърденията на пострадалата няма никакви други доказателства, които да подкрепят твърденията на обвинителната власт, че е 2 отправена закана за убийство. От показанията на снахата не се установява по категоричен и безспорен начин наличието на елементите от обективната и субективната страна на деянието. Счита, че данните за подсъдимия са такива, че дават основание да се приеме, че деянието е едно изолирано явление, една изолирана постъпка в неговия досегашен живот.

В пренията подс. М. поддържа казаното от защитника му и сочи, че не е виновен. В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Съдът констатира наличието на основания по чл. 334, т. 6 във връзка с чл. 338 от НПК за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда.

Не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Налице е деяние, което е квалифицирано правилно от районния съд като престъпление, а наложеното наказание е справедливо и в съответствие с разпоредбите на НК.

Въззивният съд, след преценка на доказателствения материал по делото, възприе следната фактическа обстановка:

Подсъдимият и свид. Е.Р.М. били в граждански брак от 05.10.1986 г. до 14.10.2019 г., от който брак те имат две деца. По време на брака им са живеели заедно с децата си в апартамент, находящ се в *** в гр. Разград. През април 2019 г. по-големият им син свид. А.А., неговата съпруга свид. Г.З.А. и тяхното малолетно дете напуснали дома на подс. М. и свид. Е.М.. През последните няколко години отношенията между подсъдимия и свид. Е.М. се влошили поради връзка на подсъдимия с друга жена. След употреба на алкохол от страна на подсъдимия между него и свид. Е.М. възниквали скандали, които зачестили след преместването на сина им и неговото семейство. При скандалите подс. М. отправял обиди към свид. Е.М., като искал тя да напусне жилището им.

Вечерта на 02.05.2019 г. подсъдимият употребил алкохол извън дома си.

През нощта на 02/03.05.2019 г. около 00,00 ч – 00,30 ч под. М. се върнал в семейното жилище и започнал да крещи на свид. Е.М. да отвори вратата на хола, където тя спяла. Свид. Е.М. била залостила с фотьойл вратата от вътрешната страна, и казала, че няма да му отвори. При което подс. М. блъснал вратата и тя се отворила. Влязъл в хола и започнал да крещи: „Ти още ли си тук, защо не си събра багажа и не се махна, аз какво ти казах“. След това започнал да маха с ръце, като казал, че ако следващата вечер я види пак в жилището, ще я изчисти, ще я убие. Свид. Е.М. на няколко пъти му казала, че няма да ходи никъде, при което подсъдимият тръгнал към нея, като ръкомахал с ръце. Когато тя му казала, че ще звънне в полицията, подс. М. казал:

3

„Извикай полиция, да видим какво ще направят, аз ще те изчистя, ако ще да ме тикнат в затвора, аз пак ще изляза от там, да видим какво ще ми направи полицията, обаче ти няма да си тук“. Впоследствие подсъдимият излязъл от стаята.

След случилото се свид. Е.М. отново залостила вратата на стаята. Цяла вечер влизала и излизала на терасата, като не се обадила в полицията от страх.

Сутринта към 7,30 ч подсъдимият излязъл от апартамента, за да отиде на работа. Веднага след излизането му свид. Е.М. позвънила на своята снаха – свид. Г. А., и поискала да отиде бързо при нея. Свид. Е.М. обяснила на снаха си за снощните закани на подсъдимия и двете отишли в РУ на МВР-Разград, където свид. Е.М. подала сигнал за отправената от подсъдимия закана с убийство.

Още същия ден след подаването на сигнала свид. Е.М. си събрала багажа и се преместила да живее при майка си в с. ***, общ. Завет. Впоследствие свид. Е.М. подала иск за развод и с Решение № 460/14.10.2019 г. по гражд. дело № 901/2019 г. по описа на РС Разград, влязло в сила на 14.10.2019 г., бракът им бил разтрогнат. След прекратяване на брака свид. Е.М. възстановила предбрачното си фамилно име – А..

Заключението по

Комплексната съдебно-психиатричната и психологическа експертиза на свид. Е.А. показва, че по време на инкриминираното деяние агресивната реакция на подсъдимия е подбудила силен страх и чувство на безпомощност, оскърбление и унижение у свид. А..

В съдебно заседание вещите лица посочват, че към момента на деянието свид.

А. е преживяла остра стресова ситуация, както и че свид. А. не е склонна да преиначава или манипулира фактите.

Заключението по

Комплексната съдебно-психиатричната и психологическа експертиза на подс. М. дава сведения, че същият не страда от психични заболявания, у него не е имало предварително намерение за увреда на свид. А., като се посочва, че е налице ситуация на конфликт по време на деянието, при която негативните емоции и преживявания са насочени към търсене на средство за налагане на собствена позиция като правилна. Вещите лица посочват, че подсъдимият вероятно е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, могъл е да разбира и ръководи действията си, но това състояние е повлияло на подсъдимия и е благоприятствало за осъществяване на деянието.

При така установената фактическа обстановка подс. М. е извършил престъплението по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

По доказателствата:

Посочената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, както следва: гласни доказателствени средства: показанията на свид. Е.А., свид. Г.М., частично показанията на свид. Й.А.а; заключенията на вещите лица по 4 комплексните съдебно-психиатрични и психологически експертизи на свид.

А. и на подс. М., и писмените доказателства: справка за съдимост, сигнал и протокол за предупреждение, както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото. Доказателственият материал е взаимнодопълващ се и безпротиворечив. Обясненията на подсъдимия съдът кредитира като негова защитна теза.

Авторството на деянието се установява по безспорен начин от доказателствения материал по делото и най-вече от свидетелските показания на свид. Е.А., спрямо която са отправени заканата с убийство. Подсъдимият отрича съпричастността си в извършване на деянието, но съдът отчита тези обяснения като защитна теза, на която не дава вяра.

Датата и мястото на извършване на деянието се установяват от свидетелските показания на свид. Е.А. и свид. Г.М., както и от събраните по делото писмени доказателства за подадена жалба в полицията и последващия протокол за предупреждение до подсъдимия от 03.05.2019 г.

Съдът кредитира частично показанията на свид. Й.А.а само в частта относно това, че свид. Е.А. се е изнесла от жилището си през май 2019 г. В останалата си част показанията са неотносими към инкриминираното деяние.

Относно начина на извършване на престъплението съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свид. Е.А.. В тази връзка съдът не споделя възраженията на защитата досежно това, че първоинстанционният съдът е следвало да анализира показанията на пострадалия като показания, свързани със защитата на определен личен интерес и домогване за постигане на някакъв изгоден резултат. В мотивите на присъдата си Районен съд Разград е направил доказателствен анализ и съпоставка на свидетелските показания на свид. Е.А. и обясненията на подсъдимия, като изрично е посочено кои от тях се кредитират от съда и на кои не се дава вяра. Въззивният съд счита, че това е достатъчно подробно, като настоящият състав достига до същите фактически изводи.