Решение № 28 от 21.06.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Монтана, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20221600900012 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл. 607а, ал.1 във връзка с чл. 608 и чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Молителят М.Б. ЕООД, ЕИК *, гр. *твърди в молбата, че е кредитор на К. п. /КП/ А.И. ООД , ЕИК *, село * с изискуеми парични вземания в общ размер 7 651.02 лева, породени от сключени договори за аренда на земеделска земя, в които е встъпил като арендодател след придобиване собствеността върху земеделските земи, предмет на договорите. Вземанията са изискуеми, като върху същите се дължи и лихва за забавено изпълнение, считано от датата на настъпване изискуемостта . Конкретните вземания и основанията за възникването им са описани в таблица, инкорпорирана в молбата, от която се установява, че се претендират за плащане вноски за стопанските от 2014/2015г. до 2019/2020г. . Твърди се, че ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като не е в състояние да изпълни описаните в молбата изискуеми парични задължения , породени и отнасящи се до търговски сделки , като началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2020г. . Освен неплатежоспособност, поддържа и наличие на свръхзадълженост, тъй като имуществото на длъжника е недостатъчно да покрие паричните му задължения . При тези твърдения се иска от съда, след установяване състоянието на неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост на ответника , да постановите решение, с което се обяви неплатежоспособността или свръхзадължеността на ответното дружество с определяне начална дата , да се открие производство по несъстоятелност със съответните последици назначаване на временен синдик, допускане на обезпечение и насрочване първо събрание на кредиторите.

1

Ответното дружество , чрез пълномощник адвокат В.Д. , в първото по делото съдебно заседание оспорва изцяло молбата като неоснователна с твърдения за липса на валидно възникнали изискуеми парични задължения с основание посочените договори за аренда.При условията на евентуалност поддържа погасяването на претендираните вземания поради изтекла давност. Поддържа, че не е в състояние на неплатежоспособност и не са налице предпоставките на закона за обявяването му в несъстоятелност, поради което и се иска отхвърляне на подадената молба като неоснователна, ведно с присъждане на разноски.

Доказателствата по делото са писмени, като е прието заключение по съдебно икономическа експертиза. След преценка на доказателствата в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните въз основа на закона, съдът приема следното:

Молителят като кредитор на длъжника по търговски сделки, предвид твърдените в молбата обстоятелства , е легитимиран съгласно чл. 625 от ТЗ да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност .

Дали твърдените в молбата вземания са възникнали валидно и са парични, изискуеми , породени или се отнасят до търговска сделка, съответно дали ответникът като длъжник по такива вземания не е в състояние да ги изпълни е въпрос по съществото на спора.

Предмет на установяване по делото е на първо място качеството на молителя на кредитор на ответното дружество, а именно наличие на изискуемо парично вземане с основание търговска сделка .

По делото е безспорно, че и двете страни са търговци по смисъла на чл. 1,ал. 2 от ТЗрегистрирани търговски дружества с ограничена отговорност .

С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание сключен на 07.03.2014г. между В.А. и ответното дружество договор за аренда с предмет предоставени за срок от 5 години, считано от 01.10.2014г. земеделски имоти в землището на село * с обща площ 16.904 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не по-малък от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества, съобразено с цените към момента на плащане/ , като срокът за арендното плащане е не по-късно от края на календарната година. От приложения нотариален акт № */15.09.2014г. се установява, че Б. Р.е продал на ищеца два от имотите, предмет на договора за аренда. По делото не е установено праводателят на ищеца да е страна по договора за аренда, съответно правоприемник на арендодателя В.А., поради което и не са осъществени предпоставките на чл. 17,ал. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, ищецът не е станал страна по сключения на 07.03.2014г. договор за аренда, поради което и няма право да търси плащане на дължимото по този договор арендно плащане.

С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание сключен на 12.05.2014г. между Д.А. и ответното дружество договор за аренда с предмет предоставен за срок от 5 години, считано от 01.10.2014г. земеделски имот в землището на село * с площ 9.998 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не по-малък 2 от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не покъсно от края на календарната година. С нотариален акт № */17.02.2015г. ищецът е придобил от Д.А. правото на собственост върху този имот, но липсват доказателства да е изпълнил задължението си по чл. 17,ал.3 ЗАЗ и да е уведомил арендатора за това обстоятелство. При липса на уведомление, то не се установява , дори и да е налице основание за плащане на арендните вноски в полза на ищеца, за ответника да е възникнало валидно задължение за плащане на ищеца дължимите по договора суми, съответно не е установено изискуемо парично задължение . От друга страна претендираните за плащане по този договор арендни вноски за стопанските години до 2017/2018г. включително са погасени по давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния срок за плащане – края на съответната календарна година.

С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание сключен на 26.02.2013г. между Т.Х. и ответното дружество договор за аренда с предмет предоставен за срок от 5 години, считано от 26.02.2013г. два земеделски имота в землището на село * с обща площ 15.895 дка с договорено в чл. 5 годишно арендно плащане в размер на 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не покъсно от края на календарната година. С нотариален акт № */18.05.2016г. ищецът е придобил от Т.Х. правото на собственост върху арендуваните имоти, за което е уведомил арендатора на 02.06.2016г. .Претендираните за плащане по този договор арендни вноски за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния срок за плащане – края на съответната календарна година.

С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание сключен през януари 2013г. между Д.И. и ответното дружество договор за аренда с предмет предоставен за срок от 5 години, считано от януари 2013г. четири земеделски имота в землището на село * с обща площ 12.802 дка с договорено в чл. 5 годишно арендно плащане в размер на 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не по-късно от края на календарната година. С нотариален акт № */13.06.2016г. ищецът е придобил от Д. И. правото на собственост върху два от арендуваните имоти, за което е уведомил арендатора на 18.08.2016г. .Претендираните за плащане по този договор арендни вноски за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния срок за плащане – края на съответната календарна година.

По приложения договор за аренда от февруари 2007г. с исковата молба не се твърди да съществува изискуемо парично задължение, поради което и съдът не го обсъжда.

С исковата молба се твърди наличие на изискуемо парично вземане с основание сключен на 23.04.2015г. между Е.Е.и ответното дружество договор за аренда с предмет 3 предоставен за срок от 5 години, считано от 01.10.2015г. земеделски имот в землището на село *с площ 17.987 дка с договорено в чл. 4 годишно арендно плащане в размер не помалък от 30 лева на декар обработваема земя или в продукция –пшеница и олио /в количества, съобразено с цените към момента на плащане/, като срокът за арендното плащане е не по-късно от края на календарната година. С нотариален акт № */03.06.2016г. ищецът е придобил от Е.Е. правото на собственост върху арендувания имот, за което е уведомил арендатора на 18.08.2016г. . Претендираните за плащане по този договор арендни вноски за стопанските години 2016/2017 и 2017/2018г. включително са погасени по давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД като периодични плащания с изтичане на три години от крайния срок за плащане – края на съответната календарна година. За стопанските 2018/2019 и 2019/2020г. арендното плащане , договорено в чл. 5 от договора е дължимо , като размерът му е посочен в исковата молба за всяка от двете стопански години като 539.61 лева – по 30 лева за декар обработваема площ. В чл. 4 от договора за аренда арендното плащане е договорено в пари или в натура, като в уведомлението, изпратено от ищеца до арендатора не е посочено, че задължението е парично, поради което и предвид алтернативно договореното такова в пари или в натура не може да се направи категоричен извод за валидно възникнало парично задължение . От заключението на вещото лице по приетата съдебно –икономическа експертиза, неоспорено от страните, е установено, че ищецът не е осчетоводил като дължимо парично вземане по този договор за аренда.

Несъмнено договорите за аренда със страни търговци , съответно свързани с търговската дейност на ответното дружество –производство на непреработена селскостопанска продукция , са търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ, но по делото не е установено наличие на валидно възникнали и изискуеми парични вземания на ищеца с основание посочените по горе договори за аренда , съответно не е установено ищецът да е кредитор на ответника с изискуеми парични вземания с основание търговски сделки , поради което и липсва активна материалноправна легитимация на молителя като една от кумулативно предвидените предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност.

При така установените обстоятелства съдът приема, че по делото не е установено ищецът да има качеството на кредитори на длъжника с изискуеми парични вземания, отнасящи се до търговска сделка, каквото изисква разпоредбата на чл. 608,ал.1,т.1 от ТЗ , съответно не е установена материалноправната му легитимация да се намеси в чужда правна сфера чрез искане за откриване производство по несъстоятелност, поради което и молбата се явява неоснователна.

Претендираните с молбите вземания за обезщетения за забавено изпълнение не са индивидуализирани с посочване на размер и период на забавата, поради което и не обосновават качеството на молителя на кредитори на ответното дружество с изискуеми парични вземания.

От друга страна установените от заключението на вещото лице по приетата съдебноикономическа експертиза коефициенти за обща, бърза и незабавна ликвидност за периода 2019-2021г. са над базовите стойности – единица за общата ликвидност, между 0.5-0.7 за 4 бързата и между 0.2-0.4 за незабавната , поради което и не е установена и втората кумулативно дадена предпоставка за откриване на производство по несъстоятелностобективна невъзможност за изпълнение изискуемите парични задължения .

Предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност с оглед разпоредбите на чл. 607а,ал.1 и чл. 608 от ТЗ е установяване неплатежоспособността на търговеца, като в дадената в чл. 608, ал.1 от ТЗ легална дефиниция “неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение , породено или отнасящо се до търговска сделка.