Определение № 1002 от 26.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1002 гр. Шумен, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20253600500387 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. вр. с чл.413, ал.1 ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 6856/16.04.2025г. от „Алиса“ ООД гр. Шумен, действащо чрез пълномощника си адв. М. Д. при ШАК, срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК рег. № 223/26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 470/2025 г. на ШРС в частта й относно разноските, с която съдът е уважил заявлението и присъдил разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение. На първо място счита, че адвокатското възнаграждение е недължимо, тъй като липсват доказателства за извършено плащане. Ако съдът приеме, че договореното възнаграждение е дължимо, то същото счита за прекомерно с оглед цената на предявения иск с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/2004 г. за адвокатската работа и следва да бъде изменено справедливо от съда. Моли съдът да се произнесе в посочения смисъл, както и да присъди на жалбоподателя разноски за въззивното производство.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.414, ал.2 ГПК, от надлежно легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което е процесуално допустима. Доколкото е налице произнасяне на заповедния съд досежно разноските то производството е по реда на чл.413 ГПК /т.7 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС/.

По същество на частната жалба съдът съобрази следното:

Ч.гр.д. № 470/2025 г. по описа на ШРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София срещу длъжника „АЛИСА“ ООД, гр. Шумен за посочените в него суми. Заявлението е уважено и е издадена Заповед № 223/26.02.2025 г. за следните суми: 271.00 лв. - месечни такси и потребление за 1 предоставяне на услуги по Договор 506155249, партида 110331925, ID на договор М7049054 от 09.03.2023, за периода 16.06.2023г. - 15.12.2023г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 25.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 701.72 лв. - компенсаторна неустойка от 09.03.2023г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 25.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 122.43 лв. - мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението – 24.02.2025г., от които 37.96 лв.- мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 09.08.2023г. - 23.02.2025г. и 84.47 лв.- мораторна лихва върху вземането за компенсаторна неустойка, за периода 12.08.2023г. - 23.02.2025г.; както и сумата от 21.25 лв. държавна такса и 400,00 лв.– адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 1719/08.05.2025 г. заповедта е обезсилена частично – за сумите 271.00 лева - месечни такси, 37, 96 лева - мораторна лихва за месечните такси за периода от 09.08.2023 г. до 23.02.2025 г. и 21.25 лева -държавна такса, поради плащане на задълженията в хода на производството.

Към заявлението е приложено пълномощно от „А1 България“ ЕАД, с което се упълномощава „Фи“ ЕООД да организира и води заповедни и искови производства срещу длъжници на „А1 България“ ЕАД, както и пълномощно за преупълномощаване от „Фи“ ЕООД на адв. И.Й. при САК и адв. Л.Р. при САК за защита и процесуално представителство по всички заведени от „А1 България“ чрез „Фи“ ЕООД дела. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 20.02.2025 г., в който посочено, че е уговорено адвокатско възнаграждение по 400 лв. за всеки от посочените в договора длъжници, сред които и „Алиса“ ООД. Посочено е още в чл.2 ал.2 от договора, че адвокатското възнаграждение се заплащане в брой при сключване на договора /20.02.2025 г./, като с подписването му страните удостоверяват, че то е получено от адвоката и договорът служи като разписка за това. С оглед на това съдът приема, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, в съответствие с приетото в т.1 ТР от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е налице хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК за присъждане в полза на заявителя на разноски за адвокатско възнаграждение, а възражението на жалбоподателя за недължимост на разноските е неоснователно.

С жалбата е направено и възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя, което настоящата инстанция преценява като основателно.

В случая настоящият състав съобрази липсата на фактическата и правна сложност на делото, имащо за предмет заявление по чл.410 ГПК, което се подава по образец, обема на осъществените от процесуалния представител на заявителя процесуални действия, изразяващи се в попълване на образеца на заявлението по чл.410 ГПК, обстоятелството, че производството се развива в закрито заседание, респ. приключва в закрито заседание, както и разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските 2 възнаграждения /в приложимата редакция действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/, която предвижда, че в производства по издаване на заповед за изпълнението възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на чл.7 на базата на половината от стойността на претендираните суми, което в случая е 204 лв. Посочената сума следва да се приема като насока за определяне на адекватно на адвокатския труд възнаграждение с оглед актуалната практика на ВКС след постановяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. След кумулативната преценка на посочените обстоятелства като обосновано и справедливо възнаграждение съдът намира, че следва да се приеме такова в размер на 100 лв. Поради това от разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя в заповедното производство длъжникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 100 лв. Ето защо заповедта, в частта й относно разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде отменена над 100 лв. до присъдените 400 лв.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство. Макар изходът на спора да е в полза на жалбоподателя, съдът намира, че разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Според утвърдената практика на ВКС в производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Това производство не е самостоятелно, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. След като не следва да се присъждат разноски в производството по чл.248 ГПК, то е изключена възможността за генериране на нови разноски и в производство по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК, в частта за разноските, какъвто е и характера на настоящото производство. /опр. № 50470/07.12.2022 г. по ч.т.д.№ 1888/2022 г. на І т.о. на ВКС; опр. № 2962/14.11.2024 г. по ч.т.д.№ 2352/2024 г. по ч.т.д. № 2352/2024 г. на І т.о. на ВКС и др./

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 223/26.02.2025 г. по ч.гр.д. № 470/2025 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, В ЧАСТТА за разноските за сумата над 100 лв. до присъдените 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4