Решение № 1137 от 29.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Стара Загора, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20225530100972 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно осн. чл. 52, вр.чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД.

С предявената искова молба ищцата К. В. претендира обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 5000 лв., за причинените й болки и страдания, състояние на страх, тревожност и безсъние, вследствие нахапване на 10.09.2021г. от куче, като иска е насочен срещу солидарните ответници - О. Р., като собственик на кучето, и М. А. и М. А. - лица, под чийто надзор се е намирало кучето.

С влязло в сила протоколно определение от 20.06.2022г. съдът е одобрил постигната между ищцата и ответниците М. А. и М. А. спогодба, като е осъдил последните да заплатят на ищцата сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за причинените й вследствие нахапванията от куче на 10.09.2021г. неимуществени вреди.

С оглед на изложеното, производството по делото продължава по предявения иск против ответника О. Р..

Ищцата К. И. В., чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 10.09.2021г., недалеч от дома й, била жестоко нахапана от куче, Около 12 ч. на сочената дата ищцата извела от дома си, находящ се в гр. Стара Загора, кв.”Кольо Ганчев”, да разхожда собственото си (на нея и на съпруга й В. В.) мини куче – порода „Йоркширски териер”.

Нейната улица била в западния край на квартала, в посока юг-север. В северния край на улицата имало цех на фирма „Кумир-СИ”. Последната къща, от западна страна, била с номер 59 (на ул.Петър Ангелов). От двора на тази къща, тичайки, изскочило едно момиче, което викало: „Пази си кучето!”. Ищцата дръпнала веднага повода на йоркширския териер, за да го вземе в ръка, но докато го направи, след момичето на скорост излязло на улицата 1 един голям черен питбул - едро, мускулесто куче, което директно захапало кучето на ищцата за тялото и започнало да го мята във въздуха, въртейки главата си. Тъй като ищцата се развикала и се опитала да отскубне териера от зъбите на питбула, същият пуснал мини кучето, но захапал лявата ръка на ищцата, над китката. Прималяло й от болка и започнала да вика за помощ. Кучето не я пускало, стискало със зъби и ръмжало. Паднала на земята. От ръката й течало кръв, която се стичала и по муцуната на кучето. Кръвта изцапала дрехите й.

Потекла и на земята. Кучето не й пускало ръката. Събрали се хора, които взели да викат на кучето. То само ръмжало, но не пускало ръката й. Прилошало й. Започнала да губи съзнание. Чувала сякаш в просъница някакви мъжки гласове, които викали „Отворете му устата! Отворете му устата!”. Някой успял да отвори захапката на кучето и едва тогава то я пуснало. Ищцата била изцапана в кръв и изпитвала неописуема болка. Събралите се хора й помогнали да стане. Едва стояла на краката си. Била откарана в Бърза помощ, където й била зашита раната, били й поставени инжекции и дадени обезболяващи. След направена рентгенова снимка, се установило, че костта на ръката й не е счупена, но сериозно е пострадало сухожилието, което било и причина ищцата и понастоящем да не може да си служи с ръката си.

Ищцата твърди, че първата нощ след инцидента не успяла да заспи от силните болки в ръката си. Подобна била ситуацията и в следващите няколко дни — наложило се наред с обезболяващите да приема и успокоителни. Не можела да движи ръката си, а от там и нищо да не може да върши с нея. Твърди, че до настоящия момент лявата й ръка се възстановява, като все още личат белезите по нея. Вследствие инцидента, не можела да ходи на работа, което наложило ползването на болнични за дълъг период. Това допринесло за освобождаването й от работа, като към момента на подаване на исковата молба е все още безработна.

Твърди, че макар да не работи и да не натоварва ръката си, и понастоящем лявата й ръка не е пълноценна. Нощем продължавала да я наболява, въпреки приема на много лекарства. Изпитвала болки и през студено време. Използвала само дясната си ръка. Пострашно за нея, обаче се оказало увреждането на психиката й, което настъпило в по- [1]късен момент. Страдала от безсъние, като при всяко затваряне на очите излизала картината, в която кучето й захапвало ръката. Тази картина се появявала и в сънищата й. При излизане навън, имала усещането, че от всеки двор, от всеки ъгъл, всеки момент към нея ще се спусне голямото черно куче. Изпадала в паника, когато по улицата се размине с човек, който води по-голямо куче. Поради тези страхове, ищцата преустановила разходките на нейния йоркширски териер - държала го само в двора.

Не по-малко обидно за ищцата било, че след инцидента собственика на кучето не я потърсил, не се е обадил да се извини или да се поинтересува за здравословното й състояние.

Състоянието, в което се намирала и уврежданията, които претърпяла, съчетано с пасивното поведение на собственика на кучето, я провокирали да подаде сигнал до Прокуратурата, за да бъде извършена проверка по случая с цел установяване извършено ли е престъпление по чл.325в от НК, както и да бъдат предпазени и други хора от ужаса, който я е сполетял.

2

Месец след подаване на сигнала получила Постановление на Районна прокуратура Стара Загора, с което се отказвало образуване на досъдебно производство по случая, тъй като причинените й „телесни увреждания” имат характера на лека телесна повреда.Поради това и тъй като счита, че отговорност следва да понесe и собственика на кучето — ответника О.

М. Р., предявява настоящия иск. Обстоятелствата, че ответникът О. М. Р. е собственик на кучето и че го поверил на М. А. и М. А. да се грижат за него, се установявали в хода на извършената проверка от страна на разследващите органи по преписка УРИ: 824500454/2022г, по описа на Първо РУ на МВР Стара Загора, образувана по подадения oт ищцата сигнал до Прокуратурата. Солидарността в отговорността на собственика и на лицата, под чийто надзор се е намирала вещта (в случая кучето), произтичала от разпоредбата на закона.

С настоящата искова молба ищцата претендира от ответника възмездяването на неимуществените вреди, които претърпяла от нападението на кучето - от неговия собственик. Тези неимуществени вреди се изразявали в претърпените от нея физически болки и страдания от ухапването на кучето, както и психическите такива - състояние на страхова невроза, тревожност и безсъние, които продължавали и до настоящия момент.

Твърди още, че медицинско лечение претърпяло и Иоркширския й териер, който пръв бил захапан от процесното куче. Това било видно от приложените клинични протоколи № 6535 на п.н.5053 от 13.09.2021г.; № 6617 на п.н.5053 от 14.09.2021 г. и № 6739 на п.н.5053 от 18.09.2021 г., и ветеринарна рецепта от 13.09.2021г.

Ищцата моли съда да осъди ответника О. М. Р., в качеството му на собственик на кучето, причинило уврежданията, да й заплати сумата от 1000 лева, представляваща стойността на претърпените от нея неимуществени вреди — физически болки и страдания, който са продължили шест месеца и продължават и към момента на депозиране на исковата молба, състояние на страх, тревожност и безсъние, вследствие нахапванията, които получила от нападението на собственото на ответника куче на 10.09.2021 г., ведно със законната лихва върху дължимата главница от момента на завеждането на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да й се присъдят и направените съдебни и деловодни разноски.

Ответникът О. М. Р., в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощника си, който поддържа изцяло предявения иск. Ответникът се явява лично в съдебно заседание, заедно с упълномощения си представител, които пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори, че на 10.09.2021г. ищцата, разхождайки кучето си „Йоркширски териер“, недалеч от дома си, е била ухапана от куче, порода „Питбул“.

3

Безспорно е установено, че кучето, което е нападнало ищцата е било оставено под надзора и грижите на М. А. и М. А.. Спорно по делото е дали ответникът О. Р. е собственик на кучето.

Вследствие настъпилия на 10.09.2021г. инцидент, ищцата подала жалба до РП – Стара Загора, по която е била образувана преписка с вх. № 824500 – 454/11.01.2022г. Предвид реализиране на административнонаказателна отговорност за ответника О. Р., по делото са постъпили документи от Община Стара Загора, съдържащи се в образуваната пр. преписка№ 200/2022г., по описа на РП – Стара Загора. Установява се, че с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство изх.№ 200/14.02.2022г./представено по делото/ РП – Стара Загора е отказала образуването на досъдебно производство и е прекратила преписката, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер. В мотивната част на постановлението, както и в приложената докладна записка, се посочва, че грижи за кучето се полагали лицата М. А. и М. А., като собственик на кучето бил техния зет - О. Р.. В тази насока са и приложените писмени сведения на последните лица. Ответникът О. Р. в писмени сведения е заявил, че кучето не е регистрирано в БАХБ и в Община Стара Загора.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 179/2021г., изготвено от д-р Стаматов – съдебен лекар при УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД гр. Стара Загора, при извършения на 13.09.2021г. на ищцата преглед са констатирани рани от ухапване от куче в областта на лява гривнена става, които са от действието на твърди тъпоръбести предмети, каквито са кучешките зъби и отговарят да са получени по време и начин, посочени от ищцата – на 10.09.2021г., след ухапване от куче „Питбул“. Описаните увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от представените болнични листи, за периода 13.09.2021г. – 12.10.2021г., ищцата е ползвала болничен отпуск.

По делото са изслушани свидетелите В. В. и Т. М.. Същите твърдят, че вследствие настъпилия на 10.09.2021г. инцидент, ищцата ежедневно е ходила на превръзка, като е изпитвала силни болки. Заради увреждането на ръката й, и заради продължителния период на болнични, ищцата била освободена от работа. Вследствие инцидента, ръката на ищцата изтръпвала, като има и непрестанни схващания на палеца на увредената ръка, което създавало пречки при осъществяване на домакински дейности. Според свидетелите, болките на ищцата продължават и понастоящем, като все още има и белези от нахапването по ръката й. У ищцата се породил страх при извеждането на кучето й, поради което тези разходки от нейна страна били преустановени.

Съдът кредитира показанията на свидетелите с доверие, като същите съобр. изискването на чл. 172 от ГПК са преценени с останалите данни по делото и тяхната възможна заинтересованост.

Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът стига до следните правни изводи:

Предявеният против ответника О. Р. иск е с правно осн. чл. 52, вр. чл. 50, вр.с чл. 45 4 от ЗЗД.

Фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто надзор се намират вещите, да бъдат установени причинени вреди (имуществени и/или неимуществени) от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка с поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като за разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите - собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и свойствата/поведението на самата вещ. В конкретния случай, доколкото се касае за вреди, за които се твърди, че са причинени от животно-куче, то за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 50 от ЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на животното; че са нанесени вреди на ищеца; че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.Съобр. разп. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.