Решение № 28 от 17.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. С., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Неделчева

Членове:

Андон Г. Миталов

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря ГАЛИНА Г. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Н. Й. П. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно административно наказателно дело № 20231800600538 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от обвиняемия П. Д. Д., подадена чрез неговия защитник адв. К. Г., против решение № 55 от 14.06.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 133/2022 г. по описа на Районен съд - Е. П..

С посоченото решение обвиняемият П. Д. Д., с ЕГН: **********, роден на 29.10.1989 г. в гр.Е. П., българско гражданство, българин, неженен, средно образование, неосъждан, живущ в с. М., Община Е. П., С. област, ул. „Н. Р.“ № 5, е признат за виновен в това, че на 24.05.2021 г. около 19.00 ч. на първокласен път /ПП/ 1-6, на територията на Община Е. П., област С., в района на кръстовище с черен полски път без име, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка Ф., модел Г. с рег. № СО **** ВТ е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 5, ал. 2, т. 1 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни 1 средства“; чл. 49: „Водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“; чл. 50, ал. 1: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, като не спазил пътен знак „Б 2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, поставен на черния път, преди кръстовището с ПП 1-6 и излизайки от черен път без име на път с настилка, сигнализиран като път с предимство, не пропуснал движещото се по ПП 1-6 двуколесно пътно превозно средство мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х и по непредпазливост причинил на водача му Е. И. И. средни телесни повреди, както следва: трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на основната фаланга на втори пръст на дясната ръка; трайно затрудняване на движението на левия горен крайник за период от 4-5 месеца, изразяващо се в счупване на лявата лъчева кост в долния й край; трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни, изразяващо се в счупване на основната и крайната фаланга на първи пръст на десния крак; трайно затрудняване на движението на левия долен крайник за период от 5-6 до 8 месеца, изразяващо се в счупване на костите на лявата подбедрица - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемият П. Д. Д. е бил осъден да заплати по сметка на ОД МВР - С. направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 760,50 лв., и по сметка на Районен съд - Е.

П. - сумата в размер на 400 лв. за сторените в съдебното производство разноски.

Обвиняемият П. Д. Д. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 8 /осем/ месеца на основание чл. 78, ал. 4 от НК, вр. чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

Съдът е постановил вещественото доказателство лек автомобил „Ф. Г.“ с 2 рег. № СО **** ВТ да бъде върнат на правоимащото лице.

В жалбата и в допълнението към нея се твърди, че в хода на проведеното наказателно производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемия.

Твърди се, че непрецизният подход на прокуратурата при запълване на бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК чрез посочване на множество общи и специални взаимоизключващи се правила на ЗДвП е порочен, което не било констатирано от първоинстанционния съд. Сочи се, че особеностите на производството по Глава 28 от НПК не позволяват обсъждането на въпроса за допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса, поради което възраженията се навеждат едва в този стадий на процеса. Изразява се оплакване, че допуснатите нарушения не са били отстранени в хода на съдебното производство, като по този начин е била отнета напълно възможността защитата да докаже тезата си, че водачът на мотоциклета също има принос в реализирането на произшествието. Застъпва се виждането, че провеждането на производство по Глава 28 от НПК не отменя изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото.

Изразява се упрек към дейността на съда по отношение на изготвените мотиви, които не позволяват да се проследи волята на съда и конкретно - въз основа на какви доказателства и при какви съображения обвиняемият е признат за виновен. Твърди се още, че вещото лице по СТЕ, приета и допълнена в проведеното съдебно заседание, е дало недостоверни обяснения, почиващи само на данни от свидетелски показания и на избрани от него хипотези, по задача, която не е била поставена. С тези доводи се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, а обвинението е останало недоказано. Отправя се оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

Прави се искане пред въззивния съд да упражни правомощието си по чл.

334, т. 2 във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК или да констатира допуснатите нарушения на процесуалните правила, като върне делото за ново разглеждане /чл. 334, т. 1 НПК/. Алтернативно се моли за отмяна на наложените наказания лишаване от право да управлява МПС и глоба.

В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на С. окръжна прокуратура пледира за потвърждаване на решението. Счита, че в хода на производството е несъмнено доказано, че обвиняемият е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като спази задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 от ЗДвП.

Защитникът на обвиняемия - адв. Г., изразява становище за недоказаност на повдигнатото обвинение. Отправя критика към приетата от въззивния съд експертиза, която е неясна поради липсата на посочени ориентири. Освен това неизследван по делото е въпросът за разположението на превозните средства и възможността обвиняемият да възприеме приближаващия моторист и да извърши преценка може ли да премине безопасно. Твърди се, че в този аспект 3 експертизата единствено е отчела спирачните следи по пътната настилка.

Защитникът се позовава на данни в протокола за оглед на местопроизшествието (следа на 80 см вдясно от левия край), която не е изследвана от вещото лице, съответно не е проверена различна версия от значение за пълното изясняване на фактическата обстановка. Защитникът изразява и недоверие относно възможността свид. Б. И. да наблюдава ситуацията, съответно се твърди, че му е било внушено да пресъздаде произшествието, което не е видял лично и непосредствено. Защитникът въвежда още и версията за допуснато от пострадалия мотоциклетист нарушение, изразяващо се в превишаване на максимално допустимата скорост в пътния участък. Твърди, че обвиняемият не е бил длъжен да се съобразява с неправомерното поведение на друг участник в движението, като по този начин пострадалият е допринесъл за противоправния резултат. В обобщение защитникът сочи, че при наличието на съществени противоречия в доказателствата обвинението не може да се счита за доказано съгласно стандартите на НПК. Изразява се упрек към органите на наказателното производство по отношение на вменените на обвиняемия нарушения на специалните норми на ЗДвП, като се позовава на категоричната съдебна практика, която изключва приложението на общите правила, наред със специалните такива. Към съда е отправено и искане, в случай че въззивният съд се съгласи с изводите на първата инстанция, да ревизира решението в санкционната част по отношение на наказанието лишаване от правоуправление на МПС, тъй като това наказание ще ограничи възможността на обвиняемия да се придвижва свободно и да изпълнява трудовите си задължения. С тези аргументи се моли съда да признае обвиняемия за невинен.

Обвиняемият П. Д. Д. поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде признат за невинен.

С. окръжен съд, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и осма от НПК - по внесено от РП - Е. П. по реда на чл. 375 НПК предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, изложена в мотивите на обжалваното решение, е правилно установена и се подкрепя от допустими и надлежно събрани по правилата на НПК доказателствени средства.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Обвиняемият П. Д. Д. е роден на 29.10.1989 г. в гр. Е. П., българин, с българско гражданство, неосъждан, неженен, със средно образование, работи във фирма „Дебулко“ в с.М., като оператор на машина, настоящ адрес в с. М., 4 обл. С., ул. „Н. Р.“ № 5, с ЕГН: **********. Обвиняемият е правоспособен водач на моторно превозно средство от 2008 г., като в периода 2013-2020 г. има наложени 8 наказания за административни нарушения на правилата за движение по пътищата (справка за водач - л. 72, том 1 от ДП).

На 24.05.2021 г. около 18.30 ч. свидетелят Е. И. И. управлявал мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х, движейки се по първокласен път ПП I-6 с посока от гр.С. към село Г. М., като с него на задната седалка на мотора пътувал и свидетелят Б. Е. И. - негов син. Пътното платно по което се движел свидетелят И. било с асфалтова настилка, като движението се осъществявало двупосочно в две ленти за движение.

По същото време обвиняемият П. Д. Д. се движел с лек автомобил „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № СО **** ВТ по черен полски път без име, в района на Община Е. П., който образувал кръстовище с ПП I-6, на който черен полски път преди кръстовището с ПП I-6 имало поставен пътен знак „Б 2“ – „Спри !

Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Спътница на обвиняемия Д. в лекия автомобил „Ф.“ била свидетелката Л. Б. М., която седяла на предна дясна седалка на автомобила.

Приближавайки кръстовището на ПП I-6 и черния полски път без име, в района на Община Е. П., свидетелят Е. И. И. се движел със скорост около 81,86 км/ч.

В това време обвиняемият Д., чиито автомобил „Ф.“ се намирал в районна на черния полски път, без да спазва поставения пътен знак „Б2“, който го задължавал да спре и да осигури предимство на преминаващите превозни средства по главния път ПП I-6, предприел пресичане с управлявания от него лек автомобил отляво надясно спрямо посоката на движение на свидетелят И., като не пропуснал движещото се по път с предимство ПП I-6 двуколесно пътно превозно средство мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х. Въпреки, че свидетелят И. веднага възприел излизащия пред него на ПП I-6 лек автомобил „Ф.“ модел „Г.“ и незабавно предприел действия по аварийно спиране на управлявания от него мотоциклет, между двете превозни средства - мотоциклет марка „К.“ с рег. № С **** Х и лек автомобил „Ф.“ модел „Г.“ с рег. № СО **** ВТ настъпил удар, като първоначално мотоциклетът управляван от свидетеля И. се ударил с предното си колело в задната дясна част на автомобила, в зоната на десен стоп/габарит. Вследствие настъпилия удар между двете превозни средства, задната част на лекия автомобил „Ф.“ се завъртяла по часовниковата стрелка, около вертикалната си ос, като автомобилът продължил движението си и навлязъл върху ляв затревен банкет.