Определение № 3631 от 24.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26938/2021
- Вид
- Определение № 3631
- Подписан
- 24.01.2024
- В сила
- 24.01.2024
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3631 гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110126938 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „******************” ЕАД срещу В. Й. Х. и Я. Й. Х., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника В. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2556,95 лева – главница, от която сумата 2528,96 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., и сумата 27,99 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника В. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 274,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Я. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2556,94 лева – главница, от която сумата 2528,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., и сумата 27,99 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Я. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 274,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. Й. Х. и Я. Й. Х. били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими 1 всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „******************“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „******************“ ЕАД на потребители в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „******************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2014 г. клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата ищцовото дружество. А в чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 68, находящ се в гр.
****************************, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „**********” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 69636 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците В. Й. Х. и Я. Й.
Х. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата от никой от тях. В депозираните в хода на заповедното производство възражения по чл. 414 ГПК ответниците са възразили, че част от претендираните вземания били погасени по давност, а в останалата си част процесните суми били завишени по размер.
В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „**********” ООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, 2 доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца срещу него. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Ответниците не оспорват, че през исковия период са били собственици на процесния имот, а именно: апартамент № 68, находящ се в гр. *********************, при равни квоти – по ½ идеална част; относно наличието на валидно възникнали договорни отношения между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия до този имот през исковия период, както и че са притежавали качеството потребители на топлинна енергия през същия период.
Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищеца е да докаже:
1. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;
2. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия и на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество;
3. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат изискани от третото лице – помагач на изброените в исковата молба документи, както и да бъдат допуснати съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата молба задачи.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „**********“ ООД, ЕИК ************ , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя К.Г.И., като трето лице-помагач на страната на ищеца „******************” ЕАД по предявените от него искове.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
3 чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника В. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2556,95 лева – главница, от която сумата 2528,96 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., и сумата 27,99 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника В. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 274,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Я. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 2556,94 лева – главница, от която сумата 2528,95 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., и сумата 27,99 лева, представляваща ½ част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Я. Х. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 274,37 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г.
ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ , че през исковия период са били собственици на процесния имот, а именно: апартамент № 68, находящ се в гр. *********************, при равни квоти – по ½ идеална част; относно наличието на валидно възникнали договорни отношения между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия до този имот през исковия период, както и че са притежавали качеството потребители на топлинна енергия през същия период. Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. количеството на реално доставената на ответниците топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане;
2. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия и на общите фактури на интернет страницата на ищцовото дружество;
3. размера на дължимата за процесния период мораторна лихва;
4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;
5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора 4
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦИТЕ, че към „******************“ ЕАД са избрани обществени посредници с цел да разглеждат жалби, сигнали и предложения на граждани, да разясняват правата и задълженията им във връзка с предоставяните от „******************“ ЕАД услуги и във връзка с възникнали с дружеството спорове.