Определение № 432 от 25.08.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно наказателно дело 453/2026
- Вид
- Определение № 432
- Подписан
- 25.08.2026
- В сила
- 25.09.2026
- Състав
- МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 80 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 437 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 432 гр. Ловеч, 25.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20264300200453 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от лишения от свобода Д. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Атлант“ – гр. Троян към Затвора – Ловеч, чрез упълномощения му защитник адв. И. Т. М. от АК – Велико Търново, с която се иска условното предсрочно освобождаване на А. от неизтърпяната част на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.
В молбата се излага, че Д. Н. А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 4 месеца, определено по реда на чл. 25 и чл.
24 от НК с Определение № 103/14.08.2025 г. по ЧНД № 105/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих. Посочва се, че е изтърпял законово изискуемата част от наказанието, като съгласно становището на затворническата администрация правото му да поиска условно предсрочно освобождаване е възникнало на 01.07.2026 г.
В молбата се твърди още, че в периода на изтърпяване на наказанието А. е показал положителна промяна в поведението си, полага усилия за поправяне и ресоциализация, спазва установения ред, включвал се е в трудова дейност, образователни и корекционни мероприятия и няма действащи дисциплинарни наказания. Изразява съжаление за извършените престъпления и заявява желание след освобождаването си да води законосъобразен живот, да работи и да се грижи за семейството и децата си.
Моли да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част на наказанието, като бъде определен изпитателен срок в размер на неизтърпения остатък и съответни пробационни мерки.
Упълномощеният от Началника на Затвора – Ловеч представител счита, 1 че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на Началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си.
Упълномощеният защитник на осъдения - адв. И. Т. М., не се явява в съдебно заседание. Представя писмено становище и моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК.
Лишеният от свобода Д. Н. А. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде условно предсрочно освободен.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С Определение № 103/14.08.2025 г. по ЧНД № 105/2025 г. по описа на Районен съд – Исперих на Д. Н. А. е определено общо наказание в размер на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, на основание чл. 25, във вр. чл. 24 от НК. Наказанието се изтърпява при първоначален строг режим.
Към датата на съдебното заседание А. е изтърпял 2 години, 1 месец и 10 дни, от предварителен арест – 3 месеца и 4 дни, фактически изтърпял 2 години, 4 месеца и 14 дни, от работа 2 месеца и 16 дни или всичко 2 години и 7 месеца и има остатък 9 месеца.
Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Д. Н. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на А. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е със средни стойности – 68 точки. Проблемни зони са:
Криминално минало – осъждан още като непълнолетен и многократно за 2 аналогични деяния;
Отношение към правонарушението – счита присъдата за много завишена; неустойчива мотивация за промяна на криминалното поведение; утвърден модел на извършване на престъпления;
Умения за мислене – частично разпознава проблемите; няма зряла стратегия за справяне с тях.
Рискът от сериозни вреди е отчетен като среден. За обществото е отчетен среден, клонящ към висок риск от сериозни вреди. В затвора рискът е нисък, като е посочено, че А. е добре адаптиран и спокоен. Отчетени са евентуални опасения във връзка с нарушения на задълженията. Като рискови фактори са посочени импулсивност, слаб самоконтрол и злоупотреба с наркотици.
При извършената последваща оценка първоначалната стойност на риска от рецидив от 68 точки е запазена, като при последната атестация актуалната оценка е завишена на 77 точки. Негативни промени са констатирани в дефицитните зони: настоящо правонарушение – от 5 на 7 точки; отношение към правонарушението – от 11 на 13 точки; трудова заетост – от 2 на 4 точки.
В становището се посочва, че настоящото правонарушение е свързано с множество правонарушения, в сила от 15.12.2025 г., с пътно-транспортен характер – управление на МПС без свидетелство за управление, след употреба на алкохол и в периоди на наложени административни наказания, както и с измами, при които е възбуждал и поддържал заблуждение в различни лица с цел финансово облагодетелстване.
По отношение на правонарушението е констатирано, че А. омаловажава и пренебрегва налаганите му санкции, не изпитва съжаление за извършеното и към жертвите на измама.
По отношение на трудовата заетост е посочено, че А. е устройван многократно на работа, но липсата на трудови навици и умения са водели до неговото спиране. Към момента не полага труд.
Анализът на риска от вреди е определен както следва: за обществото – висок; по отношение на него самия – нисък; към служители – нисък; по отношение на режима – опасения във връзка с нарушаване на задълженията и във връзка с въпроси на контрола.
Съгласно становището на началника на Затвора – Ловеч планът на присъдата не е изпълнен, тъй като липсва мотивация от страна на лишения от свобода за промяна. Посочено е, че същият следва собствените си интереси и желания, без да се съобразява с норми и правила. Корекционната работа не постига желания ефект. Наблюдават се трайни криминални нагласи, а в уменията за мислене липсва както разпознаване, така и адекватно решаване на проблемите. Рискът от вреди клони към висок, като не се наблюдава положителна промяна. Рискът от рецидив е завишен от 68 на 77 точки. Не са налице изгледи за преосмисляне на поведението. Лишеният от свобода е с нагласи, противоречащи на общоприетите правила и норми.
Видно от становището, лишеният от свобода Д. Н. А. е включен в 3 групова специализирана програма „Толерантност в затвора, толерантност в живота“.
Многократно му е давана възможност да работи. На 14.09.2024 г. е изкаран във фирма „Еврокварт“ и същия ден е спрян от началника на цеха поради несправяне. От 11.03.2025 г. до 22.04.2025 г. е бил във фирма „Еврокварт“, като е отказал работа. От 20.05.2025 г. до 17.07.2025 г. отново е бил във фирма „Еврокварт“, като е отказал работа. От 29.08.2025 г. до 12.09.2025 г. е бил във фирма „Еврокварт“, като е спрян поради несправяне.
На 29.09.2025 г. е назначен по чл. 80 от ЗИНЗС като „Дежурен по кухня“, като е работил до 24.11.2025 г., когато е спрян от Началника на ЗОЗТ, тъй като не се е справял с възлаганите му задачи. На 14.01.2026 г. е изкаран на работа във фирма „Еврокварт“, като на 16.01.2026 г. е попълнил декларация за отказ от работа. Отново е изкаран на работа във фирма „Еврокварт“ на 25.06.2026 г., но към момента не се извежда на работа.
Към момента лишеният от свобода се счита за ненаказан. За времето на престоя си не е награждаван.
В становището се посочва, че осъденият не проявява критичност към действията и постъпките си. Поведението му показва, че е безотговорен, повърхностен и подвластен основно на актуалните си, моментни влечения и потребности. На престъпните си прояви гледа повърхностно. Целеполагането е неясно, размито и в изключително кратка перспектива. В емоционален план трудно успява да контролира чувствата и влеченията си. Оценката на риска от рецидив е завишена, като за целия престой тя не се е променила положително, което показва, че осъденото лице не е положило минимум старание за положителна личностна промяна.
В заключение началникът на Затвора – Ловеч посочва, че лишеният от свобода Д. Н. А. омаловажава криминалното си поведение и извършените правонарушения, като не отчита тежестта им и опасността за обществото.
Съдебното му минало показва трайно установена наклонност към извършване на противозаконни деяния, не е способен да се учи от допуснатите грешки, личностно незрял и повърхностен в разсъжденията си. Ценностната ориентация е насочена предимно към задоволяване на първичните потребности.
Предвид гореизложените факти, мотивираното становище на Началника на Затвора – Ловеч е, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на основание чл. 439а, ал. 1 от НПК и на основание чл. 70 от НК изразява отрицателно становище по отношение условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Д. Н. А..
В подкрепа на становището на началника на затвора е и становището на Началника на сектор ЗО „Атлант“ – гр. Троян към Затвора – гр. Ловеч, според което лишеният от свобода демонстрира съобразително отношение към режимните изисквания и ограниченията на затворената среда, но по отношение на корекционната работа липсва ресурс да вникне в естеството на пенитенциарните действия. Признаването на вина е формално и частично 4 разпознава проблемите, като няма зряла стратегия за справяне с тях.
В изготвения социален доклад от ИСДВР Маргарита Михайлова е посочено, че прогнозата за по-нататъшното развитие и справяне при лишения от свобода А. е неблагоприятна и същият не дава основание да се счита, че се стреми към промяна в мисленето и поведението си
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка, съдът съобразява обстоятелството, че поставените в плана на присъдата цели все още не са постигнати. Не е налице значима промяна в нагласите и мисленето на осъдения, тъй като липсва формиране на положителни нагласи.